Други уточнени имунодефицити МКБ D84.8

Имунната недостатъчност представлява патологично състояние, характеризиращо се с намалена или отсъстваща способност на имунната система да предпазва организма от възникване и развитие на инфекциозни, автоимунни и малигнени заболявания. Повечето случаи на имунодефицит са придобити (вторични), по-малка част от случаите с дефекти в имунната система се унаследяват и се наричат първични имунодефицити.

Други уточнени имунодефицити включва следните състояния:

1. Лекарствено-индуцирана дефицит на антитела. Определени фармацевтични продукти могат да потиснат синтезата на имуноглобулини и да понижат нива на антитела в кръвта, в резултат на което се развиват рекурентни инфекции. Такива медикаменти са: високи дози стероидни лекарства (особено, когато се прилага интравенозно); антиконвулсивни лекарства (Dilantin и други); противовъзпалителни лекарства, използвани при артрит; моноклонални антитела, Rituximab (Rituxan). Лекарствата повлияват B-клетки, предшественици на антитела, продуциращи плазмени клетки. В редки случаи може да настъпи тежка и постоянна хипогамаглобулинемия по време на лекарствена терапия, но обикновено хипогамаглобулинемията е обратима и при преустановяване приема на подозираното лекарство състоянието търпи обратно развитие.

2. Фамилна хронична кожно-лигавична кандидиаза се обуславя от генетичен дефект на субединиците на CD3 молекулите на Т-лимфоцитите. CD3 молекулите формират комплекс с Т-клетъчния рецептор (ТКР, TcR). Дефектът препятства нормалното разпознаване на различните антигени от Т-хелперните (Th) и Т-супресорни или Т-цитотоксичните лимфоцити, и изработването на имунен отговор към обичайните микотични инфекции.

Селективният дефицит в трансдюсерните гама-субединици на CD3 представлява дефект, нарушаващ нормалното функциониране на Т-цитотоксичните лимфоцити (Tc). CD3-гама субединицата е от решаващо значение за адекватната функция на Тс-лимфоцити и за синтезата на IgG2 от В-лимфоцитите, но не и за нормалната дейност на Th-лимфоцити. Функционалната непълноценност на Т-цитотоксичните лимфоцити се презентира клинично с вирусни инфекции (напр. дисеминирани инфекции с вируси като Herpes simplex, varicella zoster и цитомегаловирус), характерни за имунодефицитните заболявания.

Генетичният дефект при фамилна кожно-лигавична кандидиаза се предава по автозомно-доминантен път. При хетерозиготите болестта протича сравнително лека, докато при хомозиготите имунният дефицит води до тежки вирусни инфекции и генерализирана кандидиаза, изоставане в растежа и често завършва летално. Някои от формите протичат с ендокринни нарушения. Протичането на болестта се утежнява от развитието автоимунни разстройства (автоантитела срещу чревните епителни клетки, хемолитични анемии).

Лечението на фамилна кожно-лигавична кандидиаза включва:

• локално лечение на кожните лезии (кетоконазол, миконазол);
• с добър ефект е терапията с amphotericin B, приложен венозно, но продължителното лечение е с нефротоксичен ефект;
• лечение с орално, приложен cotrimoxazole;
• трансплантация на фетален тимус.

Прогноза - пациентите могат да преживеят до две-три десетилетия при успешна профилактика и лечение.

По-рядко срещани други уточнени имунодефицити са:

1. Дефицит в синтезата на интерферон-гама (IFN-γ)и/или IL-12 се дължи на генетични нарушения, които се характеризират със специфична чувствителност към инфекции с микобактерии (семейството бактерии, които причиняват туберкулоза и свързани инфекции) и салмонела. Много от децата развиват инфекция след прилагане на жива BCG ваксина, която се прилагат рутинно при раждане. При част от пациентите се установяват кожни инфекции, лимфаденопатия или увеличение на черния дроб и далака.

Генетичният дефект нарушава синтезата интерферон-γ и/или IL-12 - протеини, които са изключително важни за неутрализирането на вътреклетъчни микроорганизми, каквито са микобактериите.
Лечението включва антибиотици и трансплантация на костен мозък.

2. Дефицит на NK-клетки (Natural Killer Cell Deficiency) е рядко заболяване, което се характеризира със селективен дефицит на NK-клетки и рецидивиращи инфекции с херпесни вируси. NK-клетките са лимфоцити (около 10% от циркулиращите лимфоцити), които не са Т- или B-клетки и участват в унищожаването на туморни и вирусно-инфектирани клетки.

При пациенти със селективен дефицит на NK-клетки се наблюдават рекурентни или хронични вирусни инфекции с Herpes simplex, varicella zoster, Epstein-Barr вирус.

Лечението се осъществява посредством продължителна противовирусна терапия.

3. Дефицит на маноза-свързващия лектин (МСЛ) представлява състояние, при което е налице дефицит на циркулиращ протеин, който участва в активирането на системата на комплемента при лизирането на микроорганизми. Наследствена недостатъчност на МСЛ е свързана с тежки и рецидивиращи инфекции. Частичен дефицит може да влоши протичането на други заболявания като кистозна фиброза, ХИВ или лупус еритематозус.

4. Дефекти в Toll-подобни рецептори (TLRs). Toll-подобните рецептори са протеини, намиращи се на повърхността на много левкоцити, които реагират с протеини, продуцирани от много микроорганизми. При контакт с микроорганизъм тези TLRs изпращат сигнали до ядрото на клетката, в резултат на което се синтезират и секретират цитокини, стимулиращи имунната система.

Наскоро са описани няколко други уточнени имунодефицити, при които клетъчните протеини, отговорни за предаване на сигнал от TLRs към клетъчното ядрото са аномални, което препятства синтезата на цитокини в отговор на бактериална инфекция. Едно от тези имунодефицитни състояния се нарича дефицит на IRAK-4. Друго нарушение е ектодермална дисплазия с имунен дефицит (EDA-ID) - разстройство, свързано с дефект в ген (NEMO), локализиран в Х-хромозомата. Дефектния ген, кодира ензим (IKK-g), необходими в осъществяването на ядрената сигнализация. Много от тези нарушения са съчетани и с други аномалии като хиперхидроза, рядка коса, нарушено съзъбие и дефицит на имуноглобулини.