Тумори

Туморът представлява абнормена маса от клетки, които показват неконтролируема пролиферация, относителна автономност, прогресиращ растеж и след преустановяване на действието на факторите, които са го предизвикали. Туморните клетки произхождат от собствените клетки на организма. Всяка една клетка на организма може да е начало на туморен процес.

Туморната патология е една от най-важните и най-актуалните раздели, както в патологията така и в медицината. Още от древността под наименованието тумор се е обозначавала всяка подутина в организма. В днешно време по статистически световни данни, всяка година от злокачествени заболявания в света умират, 4,3 милиона, а боледуват 6,3 милиона хора.

Според възрастта злокачествените епителни тумори са по-чести след 50 годишна възраст. За определена възрастова група са характерни различни видове тумори както на пример: 30 - 40 годишна възраст бронхогенния карцином и карцинома на гастроинтестиналния тракт са по-чести, в по-напреднала старческа възраст се среща колоректалния карцином и карцинома на простатата. Според половата принадлежност също се наблюдава определени видове на тумори, например при жените се среща тумори на млечната жлеза и матката, при мъжете на простатната жлеза и тестисите. При мъжете е по-чест рака на белия дроб, стомаха, отколкото при жените.

Тумори се развиват в тъканите, в които клетъчната хомеостаза е нарушена от хиперпластични, диспластични или регенеративни промени. Клиничните и експериментални данни са доказали, че по време на процеса на разделяне клетката е по-податлива на канцерогенни фактори, отколкото в покой. Основните канцерогенни фактори могат да бъдат групирани в:

• първични определящи фактори
• вторични определящи фактори
• благоприятни фактори

Групата на основните определящи фактори включва: химични вещества, канцерогенното действие на физичните агенти и действието на канцерогенна трансформация на вируси. Трябва да се подчертае, че и трите категории първични определящи причини действат на молекулярно ниво, особено върху нуклеиновите киселини (ДНК и РНК), откъдето идва съвременната представа за раково-молекулярна болест.

Вторичните причини за определяне са представени чрез наследствена детерминизма. Един вид рак досега е бил идентифициран като притежаващ чист генетичен детерминизъм. Това е едно- или двустранен ретинобластом, който засяга децата. Този тумор се определя от патологичен ген с автозомно предаване и непълна проникване.

Има тумори, които се влияят от наследствения фактор. По този начин е известно, че съществува фамилна чувствителност към карциноми на млечната жлеза и стомаха.

Благоприятните причини са рискови фактори, чиято случайна или системна намеса е наблюдавана при заболеваемост от злокачествени тумори. В тази група могат да се споменат някои географски фактори, хранителни фактори, пол, възраст и други.

Многобройни (епидемиологични, клинични, експериментални) проучвания и все по-сложни (генетични, молекулни) изследвания установяват впечатляващ брой фактори, пряко свързани с карциногенезата или рисковите кофактори или фактори. Според техния характер, тези фактори могат да бъдат класифицирани в екзогенни фактори и ендогенни фактори.

Високи научни изследвания показват, че екзогенните фактори са основните причини за появата и еволюцията на повечето неоплазми. Основното желание в тази ситуация е идентифицирането и намаляването или дори отстраняването на въздействието на тези екзогенни фактори върху карцино- и онкогенезата.

Карциногенезата, наричана също онкогенеза или туморогенеза, е формирането на тумори, при който нормалните клетки се трансформират в ракови клетки. Процесът се характеризира с промени в клетъчните, генетичните и епигенетичните нива и анормалното клетъчно делене. Клетъчното делене е физиологичен процес, който се среща в почти всички тъкани и при различни обстоятелства. Обикновено балансът между пролиферацията и програмираната клетъчна смърт, под формата на апоптоза, се поддържа, за да се осигури целостта на тъканите и органите.

Според преобладаващата приета теория на канцерогенезата, теорията за соматичната мутация, мутациите в ДНК и епимутациите, които водят до рак, нарушават тези системни процеси, като нарушават програмирането, регулиращи процесите, нарушавайки нормалния баланс между пролиферацията и клетъчната смърт. Това води до неконтролирано клетъчно делене и еволюцията на тези клетки чрез естествена селекция в организма. Само определени мутации водят до рак, докато по-голямата част от мутациите не.

Вариантите на наследените гени могат да предразположат индивидите към образуването на тумори. В допълнение, фактори на околната среда като канцерогенни и радиационни причиняват мутации, които могат да допринесат за развитието на тумори. Накрая случайни грешки при нормална репликация на ДНК могат да доведат до неоплазма, причиняващ мутации. Серия от няколко мутации към определени класове гени обикновено се изисква преди нормалната клетка да се превърне в ракова клетка.

Ракът е основно заболяване, регулиращо растежа на тъканите. За да се трансформира нормална клетка в ракова клетка, трябва да се променят гени, които регулират клетъчния растеж и диференциацията. Генетични и епигенетични промени могат да настъпят на много нива, от натрупване или загуба на цели хромозоми, до мутация, засягаща единичен ДНК нуклеотид, или до заглушаване илиактивиране на микро-РНК, която контролира експресията на 100 до 500 гени. Има две широки категории гени, които са засегнати от тези промени. Онкогени могат да бъдат нормални гени, които се експресират при неподходящо високи нива, или променени гени, които имат нови свойства. И в двата случая експресията на тези гени стимулира злокачествения фенотип на раковите клетки. Гените за потискане на туморите са гени, които инхибират клетъчното делене, оцеляването или други свойства на раковите клетки.

Според биологичните особености тумора се характеризира с необратимост на клетъчната пролиферация, тоест няма туморен процес, при който да има обратно развитие и връщане към нормалната структура, прогресиращото клетъчно разрастване продължава и след прекратяване на действието на факторите, които са го предизвикали. Самата пролиферация е непрекъсната и неконтролирана, затова и в туморите се наблюдават клетки в стадий на митоза, щото е нарушено времетраенето на отделните фази в клетъчния цикъл. Туморите, независимо от това дали са доброкачествени или злокачествени имат неблагоприятно действие върху организма.
Туморната клетка, никога не е идентична със собствените клетки на организма, въпреки че се разраства от тях. Морфологично особеностите на туморите главно се свеждат до проява на клетъчен и тъканен атипизъм.

Клетъчният атипизъм се проявява с нарушена диференциация на клетките или по-точно с нарушено съотношение между ядрото и цитоплазмата, клетъчен и ядрен полиморфизъм, полихромазия, хиперхромазия, множество неправилни митози. Тъканният атипизъм се изразява с нарушение в структурната организация на органите. Характерната биологична особеност на туморите е повишената анаеробна гликолиза при понижена аеробна гликолиза.