Инфаркт на слезката

Инфаркт на слезката се отнася до оклузия на кръвоносните съдове, които кръвоснабдяват органа, което води до паренхимна исхемия и последваща некроза на тъканите. Инфарктът може да бъде сегментен, или тотален, с участието на целия орган. Това е резултат от артериална или венозна недостатъчност и се свързва с хетерогенна група от заболявания.

Инфаркт на слезката е по-чест при хематологични разстройства, свързани със спленомегалия, като миелопролиферативни разстройства. Други причини за спленомегалия също могат да предразполагат към инфаркт. Инфилтрационните хематологични заболявания причиняват циркулационна конгестия на слезката чрез анормални клетки. Например, механизмът на инфаркт на слезката при сърповидно-клетъчна анемия се дължи на кристализацията на анормален хемоглобин по време на периоди на хипоксия или ацидоза.

Тромбоемболизмът е друга често срещана причина за инфаркт на слезката. Емболизацията на слезката може да доведе до различни сърдечно-съдови заболявания. Няколко фактора могат да увеличат тенденцията за образуване на тромб, като специфични инфекции (инфекциозна мононуклеоза, цитомегаловирусна инфекция, малария или бабезиоза), тромбофилия, злокачествено заболяване или комбинация от тези фактори.

При тромбоза на главния ствол на лиеналната артерия, най-често при сърповидно-клетъчна анемия, може да се развие тотален анемичен инфаркт на слезката.

В началото инфаркт на слезката е хеморагичен, докато по-старите стават фиброзни и сиво-жълти на цвят. Некротичната зона е розова на цвят. Могат да бъдат открити хематоидни кристали.

Най-честият изход от един инфаркт е постепенното му заместване от гранулационна тъкан, която по-късно се превръща в зряла съединителна тъкан и се образува цикатрикс. По-рядко може инфаркт вторично да се инфектира и в него да се развие абсцес.