Цианиди МКБ T65.0

Цианидната токсичност обикновено се счита за рядка форма на отравяне, но цианидна експозиция се случва сравнително често при пострадали с вдишване на дим от жилищни или промишлени пожари. Отравянето с цианиди може да се наблюдава в индустрията, особено в металообработващата, минната, бижутерията. Цианидите се използват и като вещества при опит за самоубийство, особено сред медицинските работници и лаборанти. Те могат да се използват потенциално и при терористична атака.

Съществуват многобройни форми на цианид - водоразтворими калиеви и натриеви цианидни соли и слаборазтворими във вода живачни, медни, златни и сребърни цианидни соли. В допълнение съдържащи цианид съединения, известни като цианогени, могат да освободят цианид по време на метаболизма. Те включват: цианоген хлорид и цианоген бромид (газове с мощен белодробен дразнещ ефект), нитрили, натриев нитропрусид, които може да доведе до ятрогенно цианидно отравяне при продължителна високодозова или интравенозна терапия.

Хронична консумация на храни, съдържащи цианиди, като например корен от маниока, може да доведе до отравяне с цианид. Хроничната употреба на храни, съдържащи цианиди, в крайна сметка може да доведе до атаксия и оптична невропатия.

В зависимост от формата цианидът може да причини токсичност чрез парентерално приложение, вдишване, поглъщане или кожна абсорбция.

Цианидите засягат почти всички телесни тъкани, прикрепват се към металоензимите и ги правят неактивни. Основната токсичност на цианидите е резултат от инактивиране на цитохромоксидазата, като по този начин инхибира клетъчното дишане, дори и при достатъчни количества кислород. Клетъчният метаболизъм се измества от аеробен към анаеробен с последващо производство на млечна киселина. Следователно тъканите с най-високи изисквания към кислород (мозъка и сърцето) са най-тежко засегнати от остро цианидно отравяне.

Най-честите източници на отравяне с цианиди са вдишване на дим, поглъщане при опит за самоубийство и промишлени експозиции.

Хората с инхалация на дим от пожари в затворени пространства, които имат сажди в носа или устата, променено психическо състояния или хипотония могат да страдат от значително цианидно отравяне.

Цианидното поглъщане е рядко, но ефикасно средство за самоубийство, често с прием на цианидни соли, намиращи се в болницата и изследователските лаборатории. Индивидите в определени професии, като например здравеопазване и лаборанти, са изложени на риск за суицидно поглъщане на цианиди.

Съществуват безброй промишлени източници на цианиди. Цианидите имат изключително важна роля при металната обшивка. Промишлеността използва цианиди и в производството на пластмаси, като реактивни междинни съединения при химичен синтез и като разтворители (под формата на нитрили). Излагането на соли и цианогени понякога предизвиква отравяния, но значителен риск за множество пострадали се случва, когато тези продукти влизат в контакт с минерални киселини.

Натриев нитропрусид, когато се използва във високи дози или за период от дни, може да доведе до токсични концентрации в кръвта на цианид. Пациенти с хронична бъбречна недостатъчност, при деца и хора с ниски резерви на тиосулфати (например недохранени или постоперативни) са изложени на повишен риск от развитие на симптоми, дори и с терапевтично приложение на натриевия нитропрусид.

Периодът от време между експозицията и появата на симптомите зависи от вида на цианида, пътя на експозиция и дозата. Бързината на появата на симптомите в зависимост от вида на цианидната експозиция се са в следната последователност: най-бърза поява при експозиция на газ (от секунди до минути); след това разтворима сол; неразтворима сол и цианогени (минути до часове).

Симптомите на отравяне с цианиди могат да включват:

• обща слабост и неразположение
• колапс
• неврологични симптоми (отразяващи прогресивната хипоксия) - главоболие; световъртеж; замаяност; виене на свят; опиянение; атаксия; мидриаза; объркване; генерализирани гърчове; кома
• стомашно-чревни симптоми - коремна болка; гадене; повръщане
• кардиопулмонални симптоми - недостиг на въздух, евентуално свързан с болка в гърдите; тахипнея, последвана от апнея; кардиогенен белодробен оток; първоначална брадикардия и хипертония, последвани от хипотония с рефлекторна тахикардия с последващи окончателно брадикардия и хипотония; проводни нарушения и аритмия
• кожни прояви - червена като череша кожа поради оставяне на кислорода в кръвта; цианоза
• други признаци - яркочервени ретинални артерии и вени; дъх с миризма на горчиви бадеми

Цианидът предизвиква смъртност след секунди до минути след инхалация или интравенозно инжектиране, след минути при въвеждане на разтворими соли, или след минути до няколко часа след кожна абсорбция.

В зависимост от приетата доза се наблюдават три клинични форми:

• Фундроянтна форма - най-често настъпва при вдишване. След кратки дълбоки вдишвания се развиват клонично-тонични гърчове, пострадалият изпада се в безсъзнание и смъртта настъпва за 2-3 минути от спиране на дишането.
• Тежка форма - започва с дразнене на очите и гърлото, чувство на задух, силен страх. Кожата настръхва, появява се силно главоболие, започват пристъпно гърчове - клонично-тонични, тризмус (спазъм на дъвкателната мускулатура и невъзможност за отваряне на устата), разширяване на зениците, дишането се забавя, лицето е силно зачервено, а устните са сини. Смъртта настъпва за 15-20 минути от спиране на дишането и сърдечната дейност.
• Лека степен - характеризира се предимно с неврологична симптоматика - главоболие, виене на свят, учестено дишане, учестена сърдечна дейност, гадене и повръщане. Тези явления отзвучават за часове.

Прогнозата при цианидна токсичност е сравнително добра, ако се осигури бърза намеса и ефективна антидотна терапия. Суицидните отравяния са с потенциал да имат сериозни резултати, тъй като често са приети големи дози цианид.

Пострадали, които оцелеят след отравяне с цианиди, са изложени на риск за дисфункция на централната нервна система като аноксична енцефалопатия. Докладвани са и остри и забавени неврологични прояви като синдром, подобен на болестта на Паркинсон и невропсихиатрични усложнения.