Токсичен ефект от други и неуточнени вещества МКБ T65

Токсично вещество е всяко химично вещество или смес, които могат да бъдат вредни за околната среда и за човешкото здраве при вдишване, поглъщане или проникване през кожата. Опасни вещества се използват днес както в много работни места, така и в домашна обстановка.

Токсичен ефект от други и неуточнени вещества е способността им да причиняват вредни ефекти. Тези ефекти могат да атакуват група от клетки, орган, система или на цялото тяло, да причинят леки, тежки или животозастрашаващи състония.

Токсичността на дадено вещество зависи от фактори като:

• неговата химична структура
• степента, до която веществото се абсорбира от тялото
• способността на тялото за детоксикация на веществото

Степента на вредните токсични ефекти върху организма се определя от:

• количеството на абсорбираното химическо вещество
• пътя на експозиция
• продължителност на експозицията
• взаимодействие с други вещества, на които организмът е изложен по същото време
• чувствителност на организма - как реагира на веществото в сравнение с други хора
• здравословно състояние, пол и възраст на пострадалия

Най-важният фактор за токсичността е химичната структура на веществото - състава, от кои атоми и молекули съдържа и как те са свързани и разположени. Вещества с подобна структура често водят до подобни здравословни ефекти. Въпреки това малки разлики в химичната структура може да доведе до големи разлики във вида на произведения здравен ефект. Например силициевият диоксид в една форма (аморфна) има слаб ефект върху здравето и се оставя да присъства на работното място при относително високи нива. Но след това се нагрее се преминава в друга форма на силициев диоксид (кристална), която причинява сериозно увреждане на белите дробове при нива 200 пъти по-ниски от аморфния силициев двуокис.

Пътят на експозиция при токсичен ефект от други и неуточнени вещества се случва обикновено чрез вдишване, контакт с кожата или очите и поглъщане. Най-често срещаният тип на експозицията се случва, когато се вдишва вещество с белите дробове. Алвеолите на белите дробове абсорбират кислорода и вдишаните химикали в кръвния поток.

Някои химикали са дразнители и причиняват дразнене на носа или на гърлото. Те могат да предизвикат и дискомфорт, кашлица или болка в гърдите, когато химическото вещество се вдиша и влезе в контакт с бронхите (химически бронхит). Други химикали могат да бъдат вдишани, без да причиняват такива предупредителни симптоми, но те също могат да бъдат опасни.

Понякога даден химикал е във въздуха като малки частици (например прахови частици). Някои от тези частици в зависимост от големината им могат да бъдат депозирани в бронхите и / или алвеолите. Много от тях могат да се изкашлят, но други могат да останат в белите дробове и могат да предизвикат белодробни щети. Някои частици могат да се разтворят и да се абсорбират в кръвния поток и да предизвикат ефекти на други места по тялото.

Кожата е защитна бариера, която предпазва организма от чужди химикали. Въпреки това някои химикали могат лесно да преминат през кожата и да навлязат в кръвния поток. Ако кожата е наранена, химическите вещества могат да преминат много по-лесно през кожата. Също така някои разяждащи вещества, като силни киселини и основи, могат да изгорят химически кожата. Други могат да раздразнят кожата. Много химикали правят кожата суха, напукана и податлива на инфекцията и абсорбция на други химикали.

Някои химикали могат да причинят изгаряне или дразнене на окото. Понякога те могат да бъдат абсорбирани през окото и да навлязат в кръвообращението. Очите се увреждат лесно от химикали, така че всеки един зрителен контакт с химикали следва да се приема като сериозен инцидент.

Поглъщането също е вид път на експозиция. То се случва сравнително рядко в професионална среда, по-често се установява при умишлено отравяне.

Като цяло колкото по-голямо е количеството на вещество, което навлиза в тялото, толкова по-значителен е токсичен ефект от други и неуточнени вещества. Тази връзка между количеството и ефекта се нарича дозозависима. Когато човек вдиша токсичен химикал, дозата, която получава, зависи от четири фактора:

• концентрацията на химикала във въздуха
• степента на учестено и дълбоко дишане, които зависи от степента на физическо натоварване
• каква част от химикала, който се инхалира, остава в белите дробове и се абсорбира в кръвта
• продължителността на експозицията

Колкото по-дълго човек е изложен на химикала, толкова по-вероятно е да бъде засегнат от него. Дозата също е важна - при много ниски нива могат да не се получат никакви ефекти без значение колко време човек е изложен. При по-високи концентрации човек може да не бъде засегнат след краткотрайна експозиция, но многократно излагане с течение на времето може да увреди организма.

Излагане на химически вещества, което продължава дълъг период от време, често е по-опасно, тъй като някои химикали могат да се натрупват в тялото или щетите, които причиняват, не могат да бъдат излекувани. Комбинацията от дозата и продължителността се нарича размер на експозицията.

Организмът има няколко системи, по-важните от които са черния дроб, бъбреците и белите дробове, които променят химичните вещества в по-малко токсична форма (детоксикация) и извършват отстраняването им. Ако степента на излагане на химическите вещества надвишава скоростта, с която могат да се премахнат от организма, някои от токсичните агенти се натрупват в тялото. Съществуващо заболяване, което засяга органите на детоксикация и елиминиране (например хепатит) може да намали способността им да премахват химикалите от организма.

Ефектите на токсичните вещества могат да се появят веднага или скоро след експозиция или могат да минат много години, преди да се появят. Остра експозиция е една-единствена експозиция или няколко експозиции, обикновено на високи нива на токсичния агент. Остри реакции са тези, които се появяват след остри експозиции. Те могат да се появят веднага или да се забавят и да възникнат дни или седмици след експозиция.

Хроничното излагане е повтаряща се експозиция обикновено на по-ниски нива на токсичния агент, която се случва в продължение на месеци и години. Хронични ефекти са тези, които възникнат след хронично излагане, като винаги са с отложена поява.

Токсичен ефект от други и неуточнени вещества може да предизвика както остри, така и хронични реакции, както и комбинация от двете. Периодът от време между началото на експозицията и появата на токсичните ефекти, причинени от експозицията, се нарича "латентен период".

Хората се различават значително в тяхната чувствителност към ефектите на химическо вещество. Много фактори определят как индивидуалният човек ще реагира на химическото вещество. Те включват: възраст, пол, наследствени черти, начин на хранене, бременност, здравословно състояние и употребата на медикаменти, наркотици или алкохол. В зависимост от тези характеристики някои хора ще изпитат токсичните ефекти на химикала при по-ниска или по-висока доза отколкото останалите хора.

Някои химични вещества могат да причинят алергични реакции. Те се наричат алергени ли сенсибилизатори. След първоначална експозиция на дадено вещество лицето може да стане чувствително към това вещество. Следващите експозиции на едно и също вещество, често в много по-ниска концентрация отколкото преди, предизвиква алергична реакция. Този отговор може да бъде кожен обрив (дерматит) или астмо-подобна реакция в зависимост от начина на експозиция.

Когато токсичното вещество причинява увреждане на мястото, където за първи път влиза в контакт с тялото, това увреждане се нарича локален ефект. Най-често тези места са: кожата, очите, носа, гърлото и белите дробове.

Токсичните вещества проникват в тялото и чрез кръвния поток достигат до всички органи. Ефектите, които са произведени по този начин, се наричат системни. Най-често засегнатите структури са: черния дроб, бъбреците, сърцето, нервната система (включително мозъка) и репродуктивната система.

Токсичен химикал може да причини както локални, така и системни ефекти. Някои токсични агенти оказват канцерогенен и/или тератогенен ефект.

Токсичните химикали могат да бъдат под формата на твърди тела, течности, газове, пари, прах, дим. Как веществото прониква в организма и какви щети причинява зависи от формата или физичните свойства на веществото. Вещество може да има различни форми при различни условия и всяка форма може да предизвиква различен вид токсичен ефект от други и неуточнени вещества.

Токсичните агенти според биологичното си въздействие могат да се класифицират на:

• дразнители - оказват дразнещ ефект върху тъканта, с която влизат в контакт
• задушаващи вещества - упражняват действието си чрез изчерпване на кислорода към тъканите
• вещества с наркотичен и анестетичен ефект - основното токсично действие е потискащ ефект върху централната нервна система
• системни отрови - основното токсично действие включва производството на вътрешни увреждания; например невротоксични агенти (произвеждат токсични ефекти върху нервната система), хепатотоксични агенти (произвеждат токсични ефекти върху черния дроб), нефротоксични агенти (произвеждат токсични ефекти върху бъбреците)
• канцерогени - агенти, които предизвикат рак
• мутагенни вещества - вещества, причиняват мутации в изложените хора или в по-късно поколение
• тератогени - агенти, които причиняват дефекти на плода на бременна жена, подложена на експозиция
• сенсибилизатори - агенти, които могат да причинят алергични или алергично-подобни реакции

Някои токсични химични вещества могат да съчетават няколко от по-горе изброените основни токсични ефекти.