Нитропроизводни и аминопроизводни на бензола и неговите хомолози МКБ T65.3

Нитропроизводни и аминопроизводни на бензола и неговите хомолози представляват слабо летливи течности или кристални субстанции, с ароматен мирис, производни на бензола, в молекулата на който един водороден атом е заменен с аминна или нитро група.

Представители на най-често срещаните в практиката аминопроизводни са анилин, алфа- и бета-нафтиламин, парафенилетиламин, а на нитропроизводните - нитробензол, динитробензол, тринитротолуол. Професионален риск съществува за работещите в парфюмерийната промишленост, в производството на изкуствени смоли, на изходни суровини за получаването на анилинови бои, взривни материали и др.

Нитропроизводни и аминопроизводни на бензола и неговите хомолози постъпват в организма през дихателната система и кожата, по-рядко чрез поглъщане. Те имат кумулативни свойства - образуват депа в подкожната тъкан, паренхимните органи (черен дроб), където се метаболизират и частично неутрализират.

Амино- и нитропроизводните на бензола причиняват образуването на метхемоглобинемия. Те понижават нивото на глутатиона и аскорбиновата киселина в червените кръвни клетки, имат увреждащо действие на черния дроб и бъбреците. Въздействат върху сърдечно-съдовата система и централната нервна система. Някои амино- и нитропроизводни на бензола се проявяват като силни професионални алергени и могат да предизвикат екземи или професионални бронхиални астми. Отделят се частично при издишване в непроменен вид и преди всичко през бъбреците под формата на окислени, редуцирани продукти и на съединения с глюкороновата киселина.

Първите симптоми на токсично въздействие на нитропроизводни и аминопроизводни на бензола и неговите хомолози се появяват 3-5 часа след началото на експозицията на токсичния агент. Проявяват се с главоболие, световъртеж, сърцебиене, болки зад гръдната кост, гадене, повръщане. Цианозата по кожата и по лигавиците има характерен зеленикав оттенък.

При средно-тежката форма симптомите се засилват, цианозата става генерализирана, появява се задух, кръвното налягане се покачва, пулсът е ускорен и нишковиден. Установяват се телца на Хайнц в червените кръвни клетки. За разлика от метхемоглобина, който изчезва за 2-3 дни, телцата на Хайнц се появяват по-късно и се задържат за няколко дни до 2-3 седмици.

При тежката форма на острата интоксикация се прибавят конвулсии, намалена зрителна острота, смущения в сетивността и говора, настъпва кома. Стойностите на метхемоглобина достигат до 70 %, телцата на Хайнц - до 80%, кислородната сатурация намалява. В по-късните стадии се развива хемолиза и остра бъбречна недостатъчност. Смъртта може да настъпи от парализа на дихателния и сърдечно-съдовия център.

Като последици на острата интоксикация са възможни вегето-съдови нарушения, стомашно-съдови разтройства, нарушение на зрението, дегенеративни промени в миокарда, черния дроб и костния мозък.

При стайна температура анилинът, най-простият ароматен амин, е бистра до леко жълта, мазна течност, която потъмнява до кафяво цвят при излагане на въздух. Той се синтезира чрез каталитично хидрогениране на нитробензен или от амонолиза на фенол.

В промишлеността анилинът е инициатор или посредник при синтеза на голямо разнообразие от продукти като например селскостопански химикали, аналгетици, синтетични оцветители, антиоксиданти, стабилизатори за каучук. Той се употребява и като разтворител.

Токсичните ефекти на анилина могат да са резултат от всички пътища на експозиция. Токсично въздействие на нитропроизводни и аминопроизводни на бензола и неговите хомолози чрез излагане на анилин [аминобензол] може да възникне при дишане на замърсен въздух, при тютюнопушене или в производствена среда. Анилинът във въздуха може да бъде образуван от разграждането на определени замърсители, от изгаряне на пластмаси или от изгаряне на тютюн.

Инхалационна експозиция може да възникне при вдишване на замърсен въздух близост до промишлени източници, които използват големи количества анилин, в близост до човек, който пуши и др. Инхалираният анилин бързо и почти напълно се абсорбира от белите дробове, което води до системна токсичност.

Малки количества анилин могат да бъдат открити в някои храни като царевица, зърнени храни, ревен, ябълки, боб. Анилинът е открит и като летлив компонент на черния чай.

Контактът с течен анилин може да предизвика дразнене на кожата или очите. Анилинът се абсорбира добре през кожата и това може да допринесе за системна токсичност. Ефектите на кожна абсорбция могат да се забавят в продължение на няколко часа.

Анилинът се абсорбира бързо в стомашно-чревния тракт. При поглъщане анилинът може да доведе бързо до тежка системна токсичност, като обикновено се появяват гадене и повръщане.

Острите (краткосрочни) и хронични (дългосрочни) ефекти на анилинова експозиция се състоят основно от ефекти върху белия дроб като дразнене на горните дихателни пътища и конгестия. Пострадалият при остро инхалационно анилиново излагане страда от затруднено дишане и кашлица.

Много от неблагоприятните последици за здравето на анилина се дължат основно на образуването на метхемоглобинемия. Анилинът превръща Fe²⁺ в хемоглобина до Fe³⁺, което нарушава способността на хемоглобина за пренос на кислород. Механизмът, по който анилинът произвежда метхемоглобин в кръвта, се счита, че е свързан с активен метаболит.

Образуването на метхемоглобин след анилинова експозиция може да се развие коварно - появата на симптомите да се забави с часове. Производството на метхемоглобин може да продължи до 20 часа след края на експозицията.

Симптомите при различни проценти на образуван метхемоглобин в кръвта варират:

• при 30-50 % метхемоглобин - главоболие, умора, световъртеж, учестена сърдечна честота, недостиг на въздух
• при 50-70% метхемоглобин - ступор, забавена сърдечна дейност, респираторна депресия, нарушен сърдечен ритъм, киселинно-алкален дисбаланс
• при 60-70% метхемоглобин - сърдечен арест, загуба на съзнание, кома, смърт

Остра или забавена (2-7 дни) хемолитична анемия (причинена от разрушаване на червените кръвни клетки) също може да възникне в резултат на анилинова експозиция. Анилинът предизвиква образуване на телца на Хайнц. Лицата с глюкозо-6-фосфат дехидрогеназен дефицит или алкохолизъм са с повишен риск от индуцирана от анилиновото излагане хемолиза.

Сърдечните ефекти в резултата на токсично въздействие на нитропроизводни и аминопроизводни на бензола и неговите хомолози чрез остра експозиция на анилин, като неравномерен сърдечен ритъм, сърдечен блок и остра застойна сърдечна недостатъчност, могат да се дължат на намалената доставка на кислород до тъканите. Смъртта може да е резултат от прогресивна ацидоза, исхемия и сърдечно-съдов колапс.

Остра експозиция на анилин може да предизвика объркване, шум в ушите, слабост, дезориентация, замаяност, нарушение на походката, сънливост, гърчове, загуба на съзнание и кома. Тези реакции обикновено са преходни и вероятно са вследствие на липсата на кислород.

Остра анилинова експозиция може да предизвика: болезнено уриниране; кръв, хемоглобин или метхемоглобин в урината; намалено производство на урина и остра бъбречна недостатъчност. Възможно е да се появят дразнене на стената на пикочния мехур, улцерация на бъбреците и тъканна смърт.

Острото излагане на анилин може да доведе до увреждане на черния дроб, развитие на жълтеница, гадене и повръщане.

Остро излагане на анилин чрез контакт с кожата води до дразнене на кожата и дерматит. Системни реакции могат да са резултат от дермален контакт с анилинова пара или течност. Пациенти с метхемоглобинемия могат да имат сиво, бронзово или синьо оцветяване на кожата.

Анилинът може да предизвика леко до тежко дразнене на очите и щети на роговицата.

Лицата, изложени на анилин, могат да имат хронични потенциални последици вследствие на остро произведените токсични увреждания на мозъка, сърцето и бъбреците.

Хроничното излагане може да доведе до ефекти върху кръвта. Хроничната експозиция на анилин може да причини анемия, главоболие, тремор, болка, наркоза или кома и сърдечна аритмия. Възможно е да се появи увреждане на сърцето, бъбреците и черния дроб, вероятно вторични ефекти от хемолиза.

Анилинът е категоризиран като вероятен канцероген за човека. Рак на пикочния мехур е докладван при изложените на анилин работници, но е бил причислен към едновременната експозиция на химикали, различни от анилин.

Нитробензолът е промишлен химикал. Той представлява мазна жълта течност в мирис на бадем. Той се произвежда в големи количества за използване в промишлеността. Нитробензенът се използва главно като междинен продукт за производството на други продукти - смазочни масла, бои, лекарства, пестициди и синтетичен каучук.

Хората могат да бъдат застрашени от токсично въздействие на нитропроизводни и аминопроизводни на бензола и неговите хомолози чрез излагане на нитробензол при дишане на замърсен въздух например в близост до промишлени заводи, в професионална среда във фабрика, в професии, които използват нитробензена.

Нитробензенът лесно се абсорбира след вдишване, поглъщане и контакт с кожата. Кожната абсорбция може да причини значителни системни токсични ефекти. Малко количество нитробензен може да причини леко дразнене, ако влезе в контакт с кожата или очите директно.

Основният токсичен ефект в резултат на остра експозиция на нитробензол при вдишване, поглъщане или кожен контакт е метхемоглобинемия и придружаващите я аноксия и еритроцитни увреждания.

Остра инхалационна експозиция на нитробензен може да доведе до дразнене на дихателните пътища и метхемоглобинемия. Метхемоглобинемията води до симптоми като главоболие, гадене, виене на свят, сънливост, задух, умора, цианоза и гърчове. Началото на метхемоглобинемията може да бъде отложено за 1 до 4 часа след експозиция.

Сериозна остра експозиция при вдишване на нитробензол може да доведе до жълтеница, чернодробна недостатъчност, бъбречна недостатъчност, кома и може да бъде потенциално фатална.

Остро орално приемане на нитробензен причинява стомашни разстройства, включващи гадене и повръщане, началото на които може да бъде отложено за срок до 12 часа след излагането. Метхемоглобинемия се развива от 1 до 4 часа след експозиция.

В някои случаи след тежко орално излагане може да се развие хемолитична анемия около 5 дни след експозиция. Тежко излагане на нитробензен чрез поглъщане може да доведе до прогресивна сънливост и кома, което може да се окаже фатално поради дихателна недостатъчност.

Експозиция на пари или течност на очите или кожата причинява дразнещ ефект. След дермална абсорбция на достатъчни количества нитробензен основното неблагоприятно въздействие на нитробензеновата експозиция е метхемоглобинемията, подобна на наблюдаваната след вдишване и поглъщане.

Дългосрочна професионална експозиция на токсично въздействие на нитропроизводни и аминопроизводни на бензола и неговите хомолози чрез нитробензен се свързва с подобни нежелани ефекти като тези, наблюдавани след значителна остра експозиция, като например развитието на метхемоглобинемия. Симптомите могат да включват: гадене, затруднено дишане, главоболие, раздразнителност, объркване, повишена чувствителност към болка (хипералгезия). Хроничното излагане на нитробензен може също така да доведе до развитие на хемолитична анемия и токсичен хепатит.

Въпреки че не са налице достатъчно доказателство за канцерогенност, нитробензенът е класифициран като възможен канцероген за човека.

Тринитротолуолът е жълто твърдо вещество без мирис. 2,4,6-тринитротолуол е известен като TNT и е експлозив, който се използва във военните бомби и гранати, за промишлени цели и за подводно взривяване.

Острата инхалационна или орална експозиция на тринитротолуол може да се прояви с: кашлица, главоболие, болки в гърлото, коремни спазми, сини устни и нокти, синя кожа, затруднено дишане, повръщане, загуба на съзнание. Симптомите могат да бъдат със забавено начало.

При кожен или очен контакт токсичното вещество причинява зачервяване. Възможна е дермална абсорбция, което да доведе до системна токсичност.

При хора, изложени на токсично въздействие на нитропроизводни и аминопроизводни на бензола и неговите хомолози чрез тринитротолуол за продължителен период, могат да се появят анемия и отклонения в чернодробните функции.

Съществуват доказателства, че тринитротолуолът влияе отрицателно върху мъжката плодовитост. Тринитротолуолът е класифициран като възможен канцероген за човека.