Неуточнен ревматизъм МКБ M79.0

Освен характерните особености при ревматизъм, в това МКБ M79.0 Неуточнен ревматизъм ще бъде разгледано подробно и състояние, чийто симптоми могат да наподобят тези, наблюдавани при други ревматични заболявания и често затрудняващи ревматолозите, а именно фибромиалгия.

Ревматизмът представлява типичен представител на реактивните артрити, който се развива във връзка с предхождаща стрептококова инфекция, най-често на горните дихателни пътища. В много от развитите европейски страни заболяването е имало социален характер в началото на настоящето столетие, а у нас преди и непосредствено след Втората световна война. Днес се отбелязва значително намаляване на заболеваемостта от ревматизъм, което се дължи в голяма степен на адекватната антибиотична терапия на стрептококовите инфекции.

Причината за възникване на ревматизъм е предхождаща бетахемолитична стрептококова инфекция. Ревматичните пристъпи възникват след стрептококови заболявания на горните дихателни пътища - остър тонзилофарингит, синуит, отит и скарлатина. Заразата се предава по въздушно-капков път при пряк контакт с болни от тонзилофарингит. При първите пристъпи на ревматизма и в първите 1-2 седмици на заболяването от гърлен секрет на болни, прекарали инфекция, нелекувана с антибиотици, се изолират причинителите - бета-хемолитичните стрептококи група А.

Първите пристъпи от ревматизъм се развиват при млади хора във второто и по-рядко в третото десетилетие. Рецидивите на болестта настъпват най-често в първата година след боледуването, а техния процент спада до 10% след петата година от началото на заболяването.

Стрептококовите бактерии в рамките на 15-20 дни образуват токсични продукти - стрептолизин 0 и други клетъчни съставки с антигенно и ензимно действие, срещу които в организма се образуват автоантитела. Така влиянието на стрептококовата инфекция върху ставните и сърдечните структури преминава през 2 фази - пряко токсична и имунна. От антителата, известни със своето увреждащо влияние на мезенхима, са антистрептолизинът, антистрептодорназата, антихиалуронидазата и други. Циркулиращите имунни комплекси по кръвен път достигат ставите, сърцето, нервната система, кожата, бъбреците, белия дроб и други органи.

Главните патологични промени при ревматизма се установяват в съединителната тъкан на ставните структури, миокарда, клапните платна, аортата и съдовете. Развитието на ревматизма зависи от локализацията на възпалителния процес - полиартритът оздравява, без да оставя трайни последици, а ревматичния валвулит се последва от формирането на сърдечни клапни пороци.

Клиничната картина на неуточнен ревматизъм е разнообразна. Ревматичният пристъп започва 1-2 седмици след прекаран остър тонзилофарингит с повишаване на температурата, отпадналост, главоболие, полиартралгия. Ревматичният полиартрит засяга по-често ставите на долните крайници и значително по-рядко - гривнените и малките стави на ръцете. Засегнатите стави са силно болезнени, оточни и зачервени. След провеждане на своевременно лечение полиартритът оздравява без остатъчни прояви.

Засягането на сърцето е от съществено значение за съдбата на болния - развива се ревматичен кардит. Ревматичният ендокардит (валвулит) се последва от развитието на придобити клапни пороци. Ревматичният перикардит се придружава от опресия (стягане) и болка в гърдите и успешно се диагностицира с ехокардиография. Нервна форма на ревматизма е хорея минор. Кожните прояви са ревматични възли, установени по хода на сухожилията и около лакътните стави.

Диагнозата неуточнен ревматизъм се изгражда въз основа на няколко критерии, които се разделят на две големи групи: големи - полиартрит, кардит, хорея минор, еритема маргинатум и ревматични възли, и малки критерии - артралгия, температура, ускорено СУЕ, промени в ЕКГ - удължаване на PQ-интервал, и прекаран в миналото ревматизъм. Диагнозата "ревматизъм" се изгражда на базата на два големи или на един голям и два малки критерия.

Диференциална диагноза на неуточнен ревматизъм се прави с ювенилен артрит, анкилозиращ спондилартрит, синдром на Reiter, ревматоидният артрит, системните заболявания, хемопатиите и други.

Лечението на неуточнен ревматизъм зависи от засегнатите органи и е главно консервативно. За предотвратяване на ревматизма и на нови пристъпи всички болни с остър тонзилофарингит (стрептококов) се лекуват с 1 200 000 Е пеницилин дневно на 3-4 приема в продължение на 10 дни. Противовъзпалителното лечение на ревматизма включва кортикостероиди (в случаите, когато е налице кардит) в дози 40-60 мг дневно, в продължение на 3-4 седмици. След стихване на острите прояви дозата се намалява с 1 таблетка седмично и болният преминава на поддържаща терапия с 10-15 мг още 2-4 месеца. Ревматичният полиартрит успешно се лекува със салицилати в дози 4-6 г аспирин дневно и нестероидни препарати - индометацин, волтарен, еумотол и други.