Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата Други разстройства на глюкозната регулация и ендокринната секреция на панкреаса Други разстройства на ендокринната секреция на панкреаса Хипогликемия, неуточнена

Хипогликемия, неуточнена МКБ E16.2

Хипогликемия, неуточнена МКБ E16.2 - изображение

Глюкозата в кръвта се нарича кръвна захар. Тя е монозахарид, източник на енергия, важен за функционирането на всички тъкани и органи. За някой клетки като еритроцити (червени кръвни клетки) и клетките на централната нервна система, глюкозата е единственият източник на енергия.
Глюкозата се съхранява в организма под формата на гликоген в черния дроб. При спадане на концентрацията на глюкозата в кръвта, гликогенът се метаболизира и се превръща в глюкоза. Глюкозата може да бъде продукт и на невъглехидратни прекурсори като пируват, аминокиселини и други.
глюкозаГлюкозата се разгражда от хормона инсулин, който се произвежда в неактивна форма - проинсулин от Лангерхансовите острови на задстомашната жлеза. Те се състоят от 4 клетъчни типа, отделящи различни хормони:

  • β-клетки - отделят инсулин
  • α-клетките отделят глюкагон
  • δ-клетките отделят соматостатин
  • F-клетките секретират панкреатичен полипептид.

Повишаването на кръвната захар води до секрецията на инсулин, а понижаването й - до секреция на глюкагон.

Нормално стойностите на кръвната захар на гладно са 3.9-6.1 mmol/l.
Спадането на кръвната захар под нормата се нарича хипогликемия, неуточнена.
За хипогликемия се приемат стойности на кръвната захар под 3.6 mmol/l  при здрави хора и под 3.9 mmol/l при диабетици.

Състоянието се характеризира с триадата на Whipple:

  • хипогликемия
  • характерни симптоми
  • отшумяване на симптомите при перорален или венозен внос на глюкоза

Симптомите, характерни за хипогликемия са:

Симптоми на хипогликемияВремето за появата на симптомите спрямо времето на приемане на хранене е от решаващо значение при оценката на пациент с хипогликемия, неуточнена.

Според стойностите на кръвната захар и клиничната симптоматика, хипогликемия, неуточнена се класифицира на:

  1. Лека хипогликемия - пациентът би могъл да овладее симптоматиката и прогресията на ниската кръвна захар. Характеризира се със сърцебиене, тревожност и тремор.
  2. Умерена хипогликемия - налице са и всички симптоми, характерни за хипогликемията. При добро съзнание, пациентът би могъл да овладее сам състоянието.
  3. Тежка хипогликемия - обикновено кръвната захар е под 2.8 mmol/l. Пациентът се нуждае от чужда помощ за въвеждане на глюкоза или глюкагон в организма му. Характеризира се със силна замаяност, а често има и загуба на съзнание и друга неврологична симптоматика.

Хипогликемични състояния се получават често при диабетно болни, но могат да се проявят и при недиабетици.

Хипогликемия при диабетици - получава при диетична грешка, погрешно инжектиране на повече единици инсулин, прием на по-голяма доза перорални антидиабетни медикаменти, повишено физическо натоварване. Получава се както при инсулинозависим захарен диабет, така и при неинсулинозависим захарен диабет.

Причините за хипогликемия при недиабетици могат да бъдат:

  • коремна оперативна интервенция - гастректомия, пилоропластика, гастройеюностомия и други - за тези пациенти е характерна понижената толерантност към по-обилни хранения. В тези случаи храната преминава много бързо към тънките черва, започват коликообразни болки в корема, диария, замаяност, симптоми на хипогликемия.
  • след прием на богата на въглехидрати храна  - нарича се още реактивна или постпрандиална хипогликемия. Среща се рядко и се получава след хранене, обикновено до 4 часа след това. Трябва да се различава от хипогликемията, получена при гладуване. Симптомите на реактивната хипогликемия включват глад, слабост, изпотяване, тремор, замайване, сънливост, тревожност. Възможно е и да има симптоми, но всъщност да няма ниска кръвна захар.
  • при високи, слаби, тревожни пациенти.
  • при приложение на инсулин и инсулинови стимуланти.
  • стомашен байпас - метаболитна хирургия за лечение на затлъстяване.
  • фалшива хипогликемия - клинична изява на синдрома на Munchausen - психично, мнимо разстройство, при което пациентите самоиндуцират или имитират различни физически симптоми с цел привличане вниманието и симпатиите на околните. Причината за възникването на заболяването все още е неясна. Тези пациенти са добре запознати с медицинската терминология, симптомите на заболяванията и умело ги имитират. Болните изпитват Синдром на Мюнхаузенудовлетворение от това да бъдат пациенти. Медицинската документация на пациента обикновено показва много консултации с различни специалисти. Във връзка с хипогликемия пациентите често инжектират инсулин или приемат перорални антидиабетни препарати, с цел да постигнат ниски стойности на кръвната захар. Най-често това са здравни работници или хора, които имат близки, болни от диабет. Те имат достъп до тези медикаменти. При контакт с лекар сами изискват изследвания за доказване на диабет и са готови да постъпят в болница, търсят внимание. Диагнозата на синдрома на Мюнхаузен е много трудна и е необходимо да се отхвърлят други соматични заболявания, преди да се направи заключението.
  • Хипогликемизиращи тумори - инсулиноми и хепатоми.
  • Недостатъчност на кората на надбъбрека.
  • Хипофизарна недостатъчност.
  • Хепатоцелуларна недостатъчност.
  • Хипогликемии, свързани с автоимунитет - инсулиновият автоимунен синдром е рядко заболяване, което причинява ниска кръвна захар (хипогликемия). Получава се в резултат на образуване на антитела, които атакуват молекулата на инсулина.
  • При прием на пропилтиурацил - образуват се антиинсулинови антитела.
  • Идиопатична кетотична хипогликемия - най-честата причина за хипогликемия при деца на възраст между 1 и 5 години. Симптомите и признаците на заболяването често се пренебрегват, защото се свързват с други заболявания - зрителни смущения, заболявания на гастроинтестинален тракт, неврологични заболявания и други. При хипогликемичен епизод, децата реагират веднага при приложение на глюкоза. Хипогликемичните атаки могат да бъдат предотвратени чрез чести хранения и консумация на бавни въглехидрати, които да поддържат кръвнозахарното ниво между храненията и по време на сън.

 Диагнозата хипогликемия, неуточнена се поставя на базата на анамнезата на пациента, клиничните симптоми и лабораторни показатели.

1. В анамнезата трябва да се вземат предвид следните компоненти:
възраст на пациента, време от последното хранене, дали е установен захарен диабет или не, последна доза инсулин или друг медикамент, понижаващ нивото на кръвната захар, последен прием на алкохол, история за предишни хипогликемични епизоди, диетичен режим, история за гладуване, история за други хормонални нарушения и ендокринни заболявания и други.

2. Клинични симптоми - необходимо е да се извърши пълен физикален преглед, включително да се направи и оценка на съзнанието и мозъчната функция. Липсата на доставка на глюкоза до мозъка може да доведе до трайни увреждания.

3. Лабораторни изследвания - провеждат се кръвен и уринен анализ. След коригиране на хипогликемията се извършват допълнителни изследвания за отхвърляне или потвърждаване на захарен диабет или други заболявания. Изследват се кръвна захар на гладно, постпрандиална кръвна захар (след хранене), гликиран хемоглобин и орален глюкозотолерантен тест, инсулин, проинсулин, глюкагон, кортизол, електролити, растежен хормон, чернодробни ензими, млечна киселина, тиреоидни хормони, липиден профил.

Лечението на хипогликемия, неуточнена трябва да започне незабавно, по възможност в началото на симптоматиката.

захарПри хипогликемия за овладяване на състоянието е необходимо е пациентът да приеме някаква храна през устата, която да е богата на захари (шоколад, десерт, супена лъжица проста захар). При по-тежко проявена хипогликемия е необходима хоспитализация на болния и параентерално приложение на глюкозни разтвори, до нормализирането на състояниео на болния. Ако хипогликемията се дължи на медикаментозни средства, то дозите им трябва да се коригират така, че пациента да е в нормогликемия.

При запазено съзнание се приемат 15-20 грама глюкоза под формата на захар, захарни бонбони, мед или нещо друго през устата. В домашни условия може да се инжектира и глюкагон при наличност. Прилага се от 0,5 до 1 мг в зависимост от килограмите на пациента. Приложението на глюкагон не е подходящо при пациенти, консумирали алкохол в последните часове или пациенти с чернодробна недостатъчност. В болнични условия се прилагат венозно глюкозни разтвори.

3.5, 11 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Хипогликемия, неуточнена МКБ E16.2

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Хипогликемия, неуточнена МКБ E16.2

ИЗСЛЕДВАНИЯ И ТЕСТОВЕ ПРИ Хипогликемия, неуточнена МКБ E16.2

БИБЛИОГРАФИЯ

http://www.diabetes.org/living-with-diabetes/treatment-and-care/blood-glucose-control/hypoglycemia-low-blood.html
https://www.endocrine.org/topics/hypoglycemia
https://ada.com/conditions/hypoglycemia-unspecified/#what-is-unspecified-hypoglycemia
http://spectrum.diabetesjournals.org/content/25/4/217
https://www.uptodate.com/contents/postprandial-reactive-hypoglycemia

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия