от 03 яну 2013г., обновено на 08 дек 2022г.

Хиперкинетични разстройства МКБ F90 - изображение

Хиперкинетични разстройства представляват група разстройствата, които се характеризират с ранно начало; липса на постоянство при дейностите, изискващи когнитивно участие; склонност към прехвърляне от една дейност към друга, без да се завършва нито една от тях; злерегулирана прекомерна активност. Основните симптоми са: хаотична свръхактивност; слабост на активното внимание; импулсивност, която генерализират в различни ситуации и във времето.

Тези недостатъци се развиват през училищните години и дори в зряла възраст. Имат училищни проблеми като трудности с четенето, писането, смятането. Тези нарушения се наблюдават по-често при момчетата.
Честотата на хиперкинетичните деца варира от 2,5-20 % сред ранна училищна възраст. У нас при изследване на деца от ІІ-ри клас, се наблюдава хиперактивност при над 20%.

Като етиологични фактори за появата на тези разстройства, имат значение генетичната предиспозиция, както и рискови моменти в пренаталния, перинаталния и постнаталния период (асфиксия при раждането, токсикоза на бременността, стафилококова инфекция) и минимална мозъчна дисфункция.

Състоянието се характеризира с неовладяно двигателно неспокойство. Децата са недисциплинирани, правят се на клоуни, не спазват правилата на играта и дразнят другите деца. Тези деца са безразсъдни, с диссоциално поведение и ниска самооценка. Лесно се подвеждат и попадат в асоциални групи, които приемат тяхното поведение.

За хиперкинетичните разстройства липсва специфично лечение. Основно се прилагат психостимуланти, които подобряват вниманието и редуцират хиперактивността и разрушителното поведение. Дават се и невролептици, които влияят върху поведението, но се вземат внимателно, заради страничните им явления. Трицикличните антидепресанти са на втори план.