Начало Медицинска енциклопедия Лечения Имипрамин

Имипрамин

Имипрамин - изображение

Един от първите въведени в клиничната практика препарати за лечение на депресия е имипрамин. Представлява трицикличен антидепресант, широко използван в миналото.

В етиопатогенезата на депресията участват различни фактори, като например стрес, социално-икономически условия, генетична предиспозиция, личностови особености. В някои случаи депресивно състояние се развива след медикаментозна терапия с определени лекарствени средства, както и в хода на тежки заболявания с различна етиология.

Състоянието се отличава с полиморфни прояви и широка гама от клинични симптоми, като най-често са налице понижено настроение, раздразнителност, тревожност, липса на интерес и мотивация, суицидни мисли и действия.

Подробна информация за протичането и различните форми на състоянието може да прочетете в раздел Здравни проблеми:

В близкото минало основното средство за лечение на пациенти с депресивен епизод е било имипрамин. Този лекарствен агент е открит през 1951 година.

Препаратът се приема предимно под формата на таблетки и се отличава с голям обем на разпределение.

Високите концентрации, които достига в сърцето и мозъка, са причина за неговата кардиотоксичност и невротоксичност.

Този трицикличен антидепресант осъществява своя ефект посредством повлияване на транспортните системи на серотонин и норепинефрин. Влиянието му върху хистаминовите рецептори е причина за част от неговите странични ефекти.

Имипрамин е използван в миналото за лечение на рецидивиращо депресивно разстройство, биполярно афективно разстройство, пристъпи на паника, психични и поведенчески разстройства и други, протичащи с повишена тревожност, състояния. Използван е също при нощно напикаване при деца, поради ефектите му върху фазите на съня.

В съвременната клинична практика употребата му е силно ограничена, поради наличието на по-безопасни и ефективни лекарствени средства за лечение на депресия.

Употребата на имипрамин крие риск от развитие на сериозни нежелани лекарствени реакции и взаимодействия, като например:

  • сухота в устата
  • гастроинтестинални прояви: гадене, запек, промяна в апетита, увеличение на теглото
  • сърдечно-съдови прояви: ортостатична хипотония, тахикардия, аритмия
  • повишено изпотяване
  • емоционално притъпяване до пълна апатия
  • намалено либидо
  • промяна в когнитивните функции

При продължителна употреба се развиват деменция, кардио-васкулаторни усложнения, рабдомиолиза.

Едновременната употреба на този антидепресант с някои други лекарства води до значими лекарствени взаимодействия и непредвидими токсични прояви.

Такива лекарствени средства са например циметидин, блокери на калциевите канали, антипсихотици, антихистамини, амиодарон, барбитурати, бензодиазепини и други.

Прекратяването на терапията е необходимо да се извършва с постепенно понижение на дозата, с цел избягване на развитието на синдром на отнемане, проявяващ се с тежка депресивна симптоматика и повишена тревожност.

Рискови групи за приложение на имипрамин са малките деца, възрастните хора и бременните жени.

С напредването на медицината се синтезират нови медикаменти с добър профил на безопасност и висока ефективност.

Подробности може да прочетете на:

4.3, 15 гласа

ЗАБОЛЯВАНИЯ, ПРИ КОИТО СЕ ПРИЛАГА ЛЕЧЕНИЕТО Имипрамин

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛеченияЛюбопитноСпортТестовеЗдравни проблемиНовиниЛайфстайлАлтернативна медицинаПсихологияБотаникаХранене при...ИсторияСъставкиСоциални грижиЗдравни съветиСнимкиВидеоАнкетиМедицински изследвания