Що е то компулсивно преяждане и как да се справим с него?

Случвало ли ви се е да си хапнете повечко след тежък работен ден? Посягате ли към шоколада и сладоледа, когато се чувствате емоционално изхабени и неудовлетворени (независимо дали става въпрос за невзет изпит, кавга с гаджето или нещо друго)? Използвате ли храната като свой отдушник при всяка създала се неприятна ситуация?

Храната се е превърнала в най-добрия приятел на човека (след кучето, разбира се), който е винаги насреща, независимо дали ви е гадно, тъжно, скучно. Но никой не посяга към плодовете и зеленчуците, когато се чувства зле, а винаги търси висококалорични, преливащи от мазнини, захари и сол храни.

В интерес на истината различни проучвания показват благоприятен ефект на много от здравословните представители на хранителните продукти по отношение на емоционалната нестабилност, главно поради наличието на множество витамини, минерали и аминокиселини, които са естествени антидепресанти. Но ние сме гладни за вредни храни, искаме колкото се може повече от тях.

Няма нищо лошо да си хапнем повечко при определени обстоятелства, например на коледната трапеза никой не се ограничава и всички се тъпчат като за последно, такъв е обичаят. Наличието на множество от вкусни по-вкусни храни на една маса е изключителен тест за волята дори и на най-заклетите привърженици на фитнеса и здравословните хранителни режими. Ключовият момент е, че по време на тези поводи преяждаме, защото храната е вкусна и ни доставя удоволствие.

Налице е тревожна тенденция за все по-често срещани случаи на преяждане, за задоволяване на друг вид глад (емоционален най-вече) и опит за засищане на нуждите от внимание, любов, приемане в обществото.

Що е то компулсивно преяждане и как да се справим с него?

Компулсивното преяждане представлява едно от най-честите хранителни разстройства (най-честото в САЩ, за България не са налични данни), много по-често срещано от анорексията.

Среща се по-често при представителките на женския пол, но мъжете също не са пощадени, като по различни данни една трета от пациентите са от мъжки пол.

Засяга се предимно активната възраст, между 18 и 50 години, като много често заболяването започва тихомълком още след пубертета.

В основата си състоянието представлява психично заболяване, често с дълбоки корени от най-ранна възраст или развило се в резултат от травматичен момент (психическа или физическа травма).

Какво представлява компулсивното преяждане?

Състоянието се характеризира с неконтролируем прием на голямо количество храна за кратко време, в резултат от което рано или късно се стига до затлъстяване.

Характерно за пациентите е липсата на контрол върху приема на храна, като често се хранят и при липса на чувство за глад.

Дъвчат по-малко, хранят се по-бързо и приемат огромни количества калории, често в пъти повече от препоръчителните за деня.

Не се наслаждават на храната, често я поглъщат все едно са на автоматичен режим, дори не гледат какво слагат в устата си, просто се тъпчат.

След пристъпа са разяждани от чувство на вина, срам и депресия.

Често се крият от околните, защото се срамуват от поведението си и много често дори най-близките им хора не знаят за съществуването на проблема.

Основната разлика от пациентите с булимия е липсата на опити за повръщане и прием на лаксативни средства след пристъпа.

Честотата на пристъпите е поне веднъж седмично за последните три месеца, като в зависимост от броя на пристъпите за една седмица състоянието се категоризира като леко, средно, тежко и екстремно.

Причините за развитието на болестта са многобройни, но най-често се стартира от ниска самооценка. Лицата не се чувстват достатъчно добри, красиви или способни, срамуват се от тялото и външния си вид, често са неразбрани от околните и се дистанцират, като с времето им става все по-трудно да създават нови социални контакти.

При част от пациентите заболяването започва от банален, вреден, дори пагубен навик, а именно след работа, с чипса (пуканките, картофките, сладките или каквато и да е пълна с много калории храна) пред телевизора. Редица изследвания в областта показват прием на в пъти повече калории при хранене пред телевизора (компютъра), тъй като човек не осъзнава какви количества приема.

Най-честите причини, за развитието на компулсивно преяждане, могат да се обединят по следния начин:

• подлежащи емоционални проблеми
• ниско самочувствие

• спазване на твърде строги и ограничаващи диети: състоянието се среща по-често сред лица с наднормено тегло, които спазват различни хранителни режими с нисък прием на калории. Пациентите искат да намалят теглото си, но не могат да се справят с ограниченията в храненето (мисълта за забранените храни ги привлича като магнит), което в даден момент резултира в атака от вълчи глад и прием на огромно количество храна, което от своя страна ги депресира и отново започват да се ограничават. Порочният кръг се затваря и излизането от него е изключително трудно, особено при ограничаване на контактите със социалната среда
• психични и поведенчески разстройства: депресия, тревожност, паническо разстройство, биполярно афективно разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство, посттравматичен стрес
• психическа травма: сексуално или емоционално насилие, проблеми с родителите, смърт на любимия
• физическо насилие или травма
• самота: самотата се възприема от съвременните специалисти като самостоятелен рисков фактор за развитие на множество заболявания, като хранителните разстройства са само малка част от тях
• генетична предразположеност: ако някой от семейството ви има този проблем, шансът за вас нараства значително

Много родители погрешно награждават децата си за добрите оценки в училище или за добре свършените задачи с посещение в някоя от известните вериги за бързо хранене. Често родителите използват метода и в обратна посока, като им купуват каквито храни искат (обикновено тортички, десертчета, шоколади), за да са послушни или за да изпълнят нещо. Такъв тип поведение създава предпоставки за хранителни разстройства в бъдеще.

Възприемането на храната като награда може да се окаже пагубно.

Правилните хранителни навици и информираността при храненето се изграждат от най-ранна възраст.

Обикновено, страдащите от компулсивно преяждане се опитват да утолят своя глад за разбиране, приемане в обществото, емпатия. Пагубните чувства, които ги връхлитат след поредния пристъп, при по-тежките форми могат да станат причина за още по-пагубни мисли и действия (физическо нараняване, опити за самоубийство).

Някои от пациентите осъзнават, че имат проблем, но не могат да преодолеят срама и вината и да се обърнат към специалист (или не знаят към кого да се обърнат), но голям процент не осъзнават тежестта на своя проблем и го възприемат като нормална част от своето ежедневие, средство за борба със стреса и проблемите.

Страдате ли от компулсивно преяждане?

В случай, че отговорите с "да" на няколко от следващите твърдения, то е високо вероятно да имате проблем и нужда да се обърнете към специалист:

• Често ли преяждате?
• Приемате ли хиляди калории на едно хранене, без дори да помните какво сте консумирали?
• Бързо ли се храните?
• Храните ли се дори когато не сте гладни?
• Криете ли се от околните, докато се храните?
• Мислите ли постоянно за храна?
• Чувствате ли се виновни след преяждане?

Колкото повече отговори "да" имате, толкова по-голям е рискът да страдате от компулсивно преяждане (или друг тип хранително разстройство).

Някои специалисти въвеждат термина пристрастяване към храната, като по-правилният термин всъщност е пристрастяване към храненето, тъй като пациентите не се привлечени от конкретен хранителен продукт, а от самото хранене като процес. Храненето за тях се превръща в наркотик, който им помага за справяне с проблемите.

В действителност съдържанието на определени вещества в някои продукти (богати на захар, сол и мазнини) може да окаже пристрастяващ ефект, тъй като приемът им води до промени в мозъчната дейност, идентични при употреба на наркотици. Много опити с мишки и плъхове показват пристрастяване към захарните продукти, поради съдържащите се в тях химични субстанции.

Своевременното откриване на състоянието и създаването на адекватен и ефективен терапевтичен план е от изключителна важност, тъй като заболяването крие рискове от развитие на различни по тежест усложнения.

Пациентите с дългогодишна анамнеза за болестта са изложени на висок риск от развитие на:

• високо кръвно налягане (хипертония)
• висок холестерол
• сърдечно-съдови инциденти
• инсулт
• захарен диабет
• бъбречни заболявания
• стомашно-чревни проблеми (гастрит, диспепсия, язвена болест)
• артрит, остеопороза
• някои новообразувания

В случай, че се разпознавате като потенциален пациент с това хранително разстройство или ваш близък или познат показва характерните симптоми, задължително се обърнете към специалист.

Лечение при компулсивно преяждане

Леките форми на заболяването, особено хванати навреме, могат да се повлияят добре с наличните на пазара средства за самопомощ. Има достатъчно богата литература и достатъчно много материали в интернет пространството, които могат да бъдат полезни при новак в преяждането с компулсивен характер.

Тежките форми от своя страна налагат задължителна помощ от специалист, тъй като е много трудно човек сам да се справи с поривите на вълчия глад. При тежките форми волята и дисциплината дори не са фактор, тъй като човек без чужда помощ не може да се измъкне от порочния кръг на депресия, преяждане, депресия.

Преди започване на терапията е необходимо изясняване на причините, довели до развитието на заболяването. Лекувайки само симптомите на болестта, рано или късно ще е налице рецидив.

За откриване на първоизточника на компулсивното преяждане е необходим екип от специалисти, включващи преди всичко психиатър, диетолог, интернист (специалист по вътрешни болести), както и специалист в областта на хранителните разстройства.

Подходът е комплексен и строго индивидуален. При отделните пациенти са ефективни различни терапевтични тактики.

При част от лицата е необходим престой в специално пригодени за целта болнични заведения, тясно специализирани в терапията на хранителните и поведенческите разстройства.

Основните методи, които се прилагат за лечение на пациентите, са:

• когнитивно поведенческа терапия: нейните основни цели са постигане на краткосрочен ефект по отношение на конкретен проблем чрез промяна в начина на мислене и съответно поведението. Базирайки се на идеята за взаимосвързаност между мисли, чувства и действия, тя е основно средство, прилагано самостоятелно или в комбинация с други методи на терапия. Целта е пациентът да осъзнае, че има проблем и активно да промени модела и начина си на мислене и възприемане на собственото си тяло като храм на срама и вината, а храната като отдушник и спасител
• междуличностна терапия: често използван метод за лечение на различните форми на депресия и отделните видове хранителни разстройства, като целта е откриване на първоизточника за състоянието на пациента. С този тип терапия се търси връзка в миналото за сегашното състояние на болния и начини за нейното преодоляване
• диалектична поведенческа терапия: особено ефективен метод за терапия на различните видове зависимост и хранителни разстройства. Представлява комбинация между когнитивно поведенческата терапия и техниките за справяне със стреса. Пациентът се обучава на различни техники за справяне с негативните емоции и стреса, как да ги контролира, като подходът е комплексен
• фармакотерапия: при определен процент от пациентите добри резултати се постигат след приложение на антидепресанти и анксиолитици. Тъй като за реализиране на ефекта на тези медикаменти е необходим продължителен период от време (поне 4 седмици) се препоръчва комбинирането на медикаментозната терапия с някой от другите методи на лечение, за постигане на оптимален ефект
• хирургично лечение за намаляване на теглото: при пациентите с тежка степен на затлъстяване намаляването на теглото се е превърнала в саморазрушителна фиксидея. Корекцията на теглото по оперативен път в комбинация с междуличностна терапия може да окаже много добри резултати при тази група

Независимо от вида на терапевтичния план много голяма роля в оздравителния процес оказва подкрепата от семейството и приятелите. Пациентите се нуждаят от сигурност, подкрепа и разбиране, докато изолирането им от обществото и семейната среда може да окаже негативен ефект.

При лица с леки форми на болестта се препоръчва:

• хранете се редовно: поне три пъти на ден
• избягвайте изкушенията: по-лесно е въобще да не опитате тортата, отколкото да изядете само една хапка
• научете се да слушате тялото си: нашият организъм знае най-добре от какво има нужда и се опитва всячески да ни сигнализира, само трябва да сме нащрек
• направете малка промяна в средата и избягвайте пагубните навици: не се хранете пред телевизора или компютъра, отделяйте поне 20 минути на всяко хранене, наслаждавайте се на храната
• овладейте стреса: намерете свой начин за справяне с проблемите (музикална терапия, танци, рисуване, разходки в парка)
• намерете по-добра храна за чувствата си: излизайте с приятели, споделяйте
• хранете се и спортувайте не за да сте слаби и да се вписвате в изкривения идеал на съвременния човек, а за да сте здрави и да се чувствате добре

Храненето е необходимост, без която не можем да съществуваме, но не бива да го превръщаме в средство за справяне с емоционалните проблеми, стрес и депресия.

Храненето доставя удоволствие само ако се наслаждаваме истински на храната, а не като поглъщаме огромни количества за по-малко от пет минути.