Лечение при булимия

Хранителните разстройства са изключително често срещани, но много рядко става въпрос за тях поради деликатната тематика и нежеланието на всеки да говори свободно за подобен тип проблеми.

Налаганите стереотипи за външния вид в съвременното общество и често непостижимите модели за подражание на жени и мъже с изваяни тела са много честа причина за създаване на комплекси, потиснато настроение, депресивни епизоди и хранителни разстройства при много пациенти.

Рядко хората си дават сметка, че моделите, на които се любуват от билбордовете, рекламните пана и социалните медии всъщност са ангажирани през целия ден единствено с грижа за себе си, честичко се подлагат на всевъзможни естетични процедури и хирургични интервенции, а много често известна роля играят и програмите за корекция на външния вид.

Но как да обясним на едно подрастващо момиче, с крехко самочувствие и изключително нереалистични представи за себе си и околния свят, че е красиво. Като в случая килограмите нямат никаква роля. Няма значение дали се касае за поднормено, нормално или наднормено тегло.

Статистиката показва, че честотата на хранителните разстройства е идентична, разликите са в типа на разстройството.

Така например булимията е едно от често срещаните в клиничната практика състояния, но поради липсата на отворен диалог с лекуващия лекар, диагностицираните случаи са оскъдно малко. Изключително важно е информиране на населението, още от най-ранна възраст, за подмолните рискове, които крият този тип заболявания.

Емоционалният тип хранене обикновено се дължи на липса на нещо: липса на внимание, липса на подкрепа, липса на разбиране, липса на социална среда. В резултат от тази липса младият човек се обръща към своя верен приятел, който винаги е до него и не го изоставя, а именно храната. Приемът на огромни количества храна, обикновено считана за вредна и последващото раздиращо чувство за вина и изтощителни тренировки, повръщане, клизма или използване на лаксативи за отстраняване на пагубните продукти от тялото са типичната картина на булимията.

Своевременното лечение при булимия цели на първо място стабилизиране на здравословното състояние на пациента, намаляване на рисковете от различни по вид и тежест усложнения (разранявания в резултат от повръщането, дехидратация, язвена болест, колит, гастрит, малабсорбция на различни нутриенти и много други), подобряване на неговото психическо и емоционално самочувствие и тонус.

Терапията е комплексна, като често представлява продължителен процес, изискващ съвместната колаборация между различни медицински специалисти, пациента и неговите близки.

Полезна информация за този вид хранително разстройство, неговите особености и рискове, които крие, може да намерите в раздел Заболявания:

• Нервна булимия
• Атипична нервна булимия

Лечение при булимия: психотерапия, промени в отношението към храненето

Според съвременните препоръки в медицината лечението на булимия е комплексно, като съчетава в себе си промени в храненето (и отношението към храната като цяло), подходяща психотерапия и медикаментозно лечение.

Необходима е съвместна работа с професионален диетолог, специалист по храненето с достатъчно опит с хранителни разстройства. При този тип пациенти възприятията за храната се разминават драстично и е необходимо обучение на пациентите и промяна в начина им на възприемане на хранителните продукти.

Храната не бива да се разглежда като отдушник на емоциите, независимо дали са позитивни (храната в случая се явява заслужената награда) или негативни (храната е утешение за пациентите).

Необходимо е внимателно обучение на пациента за ползите от храната и необходимостта от внимателен подбор на продуктите, които слагаме в чинията си, тъй като здравословното и пълноценно хранене се грижат за нашето комплексно физическо, психическо и емоционално здраве.

Първоначално с помощта на диетолог се съставя примерно меню, което пациентът може да следва, но се препоръчва обучението му в способността сам да изготвя своето здравословно ежедневно меню.

В случай на отказ от консумация на цели хранителни груп (отказ от прием на месо, отказ от прием на мляко и млечни продукти) се препоръчва консултация и с личния лекар за необходимостта от прием на допълнителни хранителни добавки с цел запълване на всички липси в организма.

Успоредно с промените в отношението към храната е необходимо провеждане на психотерапия, обикновено съчетана с подходяща медикаментозна терапия.

Психотерапията самостоятелно показва по-ниска успеваемост и относително по-краткосрочни резултати, докато на фона на едновременно медикаментозно лечение се наблюдава значително висока ефективност и дългосрочни резултати от лечението.

Различават се няколко основни вида психотерапия, всеки от които може да бъде прилаган индивидуално (между лекар и пациент), в малка група (средно с по пет човека), по-голяма група, в рамките на семейната среда (така наречената фамилна терапия).

Изборът на конкретен вид и особеностите на психотерапията се определят от лекуващия лекар, съобразно особеностите в състоянието и предпочитанията на пациента. Някои пациенти се чувстват по-комфортно в среда, в която има и други в сходна на тяхната ситуация, докато други предпочитат изолираните сеанси само между лекар и пациент.

Най-често в клиничната практика се прилагат някои от следните видове психотерапия:

• когнитивно-поведенческа терапия: по същество представлява фина комбинация между психотерапия и поведенческа терапия, като основната цел е откриване и изкореняване на вредните мисли и чувства, които пораждат пагубното поведение. Терапията е строго и конкретно ориентирана към разнищването на точно определен проблем, като фокусирайки се върху центъра на проблема, води до изключително добри резултати
• междуличностна терапия: този вид терапия има за цел подобряване на общуването и комуникацията на пациента със заобикалящата го среда (семейство, роднини, приятели). Особено ефективна е в случаите, при които пациентът сам умишлено се изолира от социалната среда и често се оказва, че неуспехът в социализацията е част от проблема и причина за хранителното разстройство
• диалектическа поведенческа терапия: терапията наподобява когнитивно-поведенческата, но се използват и някои различни техники, като целта на терапевта е представяне пред пациента проблема по подобен начин, че той да може да го погледне от друг ъгъл и по-лесно сам да достигне до някакво решение на проблема. Терапията се прилага при пациенти със суицидни мисли и поведение, склонни към самонараняване
• фамилна терапия: фамилната терапия се предпочита при млади пациенти, подрастващи и юноши, като в сигурността и спокойствието на семейната среда по-лесно се достига до тях и до същината на проблема, като резултатите показват, че фамилната терапия е най-добрият избор при подрастващи във връзка с добрите дългосрочни резултати

Изборът на терапия се преценя от лекуващия терапевт, съобразно състоянието и особеностите на пациента.

Обикновено се прилагат средно между 10 и 20 сеанса, всеки с продължителност между 30 и 60 минути, като целта е достигане до корените на проблемите и създаване на устойчива почва за справянето с тях, създаване на механизми за противодействие при нови атаки (попадане в нова стресова ситуация и провокация на нов епизод).

За постигане на по-бързи, добри и дългосрочни ефекти често специалистите комбинират психотерапията с подходяща лекарствена терапия.

Медикаментозно лечение при булимия

Медикаментозна терапия при булимия се назначава при по-тежките форми на болестта, при наличие на суицидни мисли и поведение, тежка депресия, обсесивно-компулсивно разстройство и други.

Лекарствената терапия не се прилага самостоятелно, поради липса на трайност на ефекта (при прекратяване на приема пациентите се връщат към старото си поведение), а се прилага на фона на подходяща психотерапия.

Най-често и масово използвани в практиката са антидепресантите от групата на селективните инхибитори на обратното захващане на серотонин (известни още с абревиатурата SSRI), като одобрен и внедрен в практиката за лечение конкретно при булимия е препаратът флуоксетин.

Използва се в различни дози от прилаганите при депресия и различните личностни разстройства, като обикновено лечението продължава поне шест месеца (за предпочитане е около година, по преценка на лекуващия лекар).

Сравнително добри резултати се получават и със сертралин, но липсват достатъчно проучвания относно препоръчваната и ефективна дневна доза при булимия. Някои специалисти прилагат и топирамат (стандартно се използва в лечението на мигрена, епилепсия и други), но употребата му крие сериозни рискове от нежелани реакции.

Стриктното наблюдение на пациентите и оптималното дозиране на агентите намалява рисковете от сериозни нежелани ефекти. Обикновено страничните реакции, наблюдавани в хода на терапията със селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин, са бързопреходни, леки до умерени и не представляват риск за пациента. Ползите от лечението многократно надвишават евентуалния риск от изява на нежелани ефекти.

Антидепресантите не се препоръчват за употреба в детска възраст, като при лечение на подрастващи е необходим внимателен мониторинг и контрол за възможни нежелани ефекти и промени в поведението (в началото на терапията може да се наблюдава повишен риск от суицидни мисли и поведение).

В зависимост от тежестта на симптомите и общото състояние на пациентите (наличие на тежка дехидратация, малнутриция, изразена редукция на телесното тегло, разязвявания от повръщането и други) може да се наложи провеждане на терапията в подходящо за целта болнично заведение. Пациентите се хоспитализират до стабилизиране на състоянието и в случай, че по преценка на лекуващия лекар болният може успешно да продължи терапията в домашни условия, пациентите се изписват.

При пациентите, които са противопоказани за прием на антидепресанти (тежки подлежащи бъбречни, чернодробни или сърдечни заболявания и други противопоказания), се препоръчва комбиниране на психотерапията, промените в отношението към храненето и различните алтернативни методики, някои от които прилагани като допълнителна терапия водят до добри резултати при част от пациентите.

Лечение при булимия: алтернативни методики към основната терапия

Алтернативното лечение, приложено самостоятелно, трудно ще донесе желания резултат, но практиката показва, че в комбинация с основните лечебни методики (психотерапия, лекарствена терапия) дава добри резултати, подобрява тонуса и самочувствието на пациентите и облекчава проявите на болестта.

Използват се различни методики от алтернативната медицина, като основната цел е повишение нивата на серотонин, облекчаване на стреса, подобряване на самочувствието.

За целта се прилагат различни техники и средства, като най-често това са някои от следните:

• акупунктура: при акупунктурата се въздейства върху определени енергийни точки на тялото, като различни проучвания показват повлияване на хормона лептин в хода на сеансите и нормализиране на нивата му, което от своя страна води до благоприятно повлияване на хранителните разстройства. Допълнително акупунктурата съдейства за намаляване на депресията и тревожността и намалява нивата на стреса
• биофийдбек: техниката придобива все повече популярност, като се основава на по-доброто запознаване със собствените функции и организъм. Пациентите се приучават на волеви контрол над редица функции на организма, като това им помага в хода на различни стресови ситуации
• йога: изключително ефективна техника за релаксация едновременно и на ума и на тялото, като с помощта на определени упражнения в комбинация с техники за дишане се постига баланс над тялото
• ароматерапия: въздействието на определени аромати над сетивата на човешкия организъм води доказано до облекчаване на стреса, депресията, тревожните мисли, подобрява храносмилането, може да повлияе позитивно и на болка от различно естество
• медитация: релаксацията на ума и тялото, която се постига при медитация, помага за справяне със стреса и проблемите, като това е добра техника, на която могат да бъдат обучени пациентите, към която да прибягват в бъдеще при евентуални проблеми, стресови ситуации и други провокатори
• билкотерапия (билколечение): билколечението е неизменна част от народната медицина по нашите земи от много години, като специалистите в областта препоръчват използването на жълт кантарион, пасифлора, индийски женшен, джинджифил, корен от глухарче и други за системно подобряване на здравословното състояние и настроение на пациентите с булимия. При прием на антидепресанти или други лекарства задължително уведомете вашия лекар за желанието си за прием на билки, тъй като някои от тях (например жълт кантарион) могат да предизвикат нежелани лекарствени взаимодействия

С противоречиви резултати са някои похвати от алтернативната медицина, като например приложението на хомеопатията в лечението на булимия, поради което при избора на методика е желателно да се доверите на специалист с достатъчно опит в областта на хранителните разстройства.

Полезна информация по темата може да намерите в раздел Алтернативна медицина:

• Алтернативно лечение на булимията

Ефективното лечение при булимия е комплексно и изисква добра колаборация между отделните специалисти, но също и добра съвместна дейност с пациента и неговото семейство. Често терапията е продължителна и изисква дисциплина и контрол, но за постигане на трайни резултати е необходимо достатъчно търпение, както от страна на болния, така и от страна на неговите роднини, близки и приятели.