Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на нервната система Епизодични и пароксизмални разстройства Нарушения на съня Нарколепсия и катаплексия

Нарколепсия и катаплексия МКБ G47.4

Нарколепсия и катаплексия МКБ G47.4 - изображение

Нарколепсия и каталепсия са вид нарушения на съня.

Нарколепсията е хронично, неврологично заболяване, проявяващо се с умора през деня и епизоди на голяма нужда от сън. Настъпват пристъпи на краткотраен дневен сън.

Катаплексията е временна загуба на мускулния тонус в различна степен, до падане на земята, като се появява на епизоди и не е постоянна. При катаплексия човекът е в съзнание, но обикновено не може да говори. Катаплексията се наблюдава при 2/3 от случаите на нарколепсия, като може да не се прояви в продължение на години.

Нарколепсията е вродено заболяване, което се появява към 19 годишна възраст, но понякога може да се появи и след 40 години и нагоре. Катаплексия се изявява при събития, свързани със силни емоции - радост, щастие, гняв.

Над половината от нарколептиците имат халюцинации преди заспиване, като обикновено те са кошмарни и се установяват тогава, когато човек се намира в състояние между сън и реалност. Тези халюцинации пораждат чувства на тревога и ужас в пациента. Появява се и парализа на мускулатурата (краткотрайна загуба на мускулния тонус при събуждане), която може да бъде по едно и също време с появата на халюцинациите. Други симптоми са трудно концентриране, нарушения в паметта, машинално поведение, нарушен сън, постоянно будене през нощта, понякога двойно виждане.

Основните тестове, които се използват за диагностициране на нарколепсия и катаплексия включват:

Полисомнография - изследва няколко дейности на тялото, докато човек преминава през различните стадии на съня, за да могат да бъдат сравнени с референтните стойности. При полисомнографията се извършват:

  • ЕЕГ (Електроенцефалограма) - изследване на биоелектричните потенциали на мозъчната активност
  • ЕКГ (Електрокардиограма)
  • ЕМГ (Електромиограма) - изследване на нервно-мускулната проводимост
  • Електроокулограма (движението на очите)
  • Дишане

Латентен тест на съня - прави се веднага след полисомнографията и измерва времето, за което човек заспива през деня. Наблюдават се четири или пет дрямки на интервал през около час и се измерва времето, за което изследваният заспива. Нормално това време е между 10 и 20 минути. При нарколепсия, обаче сънят започва след около по-малко от 5 минути.

Лечението на нарколепсията включва стимуланти, които да намалят нуждата от сън през деня, като най-често се прилагат Риталин и Провигил. За ограничаване на ефектите на катаплексията се прилагат антикатаплексични лекарства. Важно значение има поведенческата терапия - включва промяната в начина на живот и промяна на навиците. При нарколепсията е необходимо да се осигури достатъчно сън през нощта (7-8 часа), като се спазва режим на лягане и ставане по едно и също време. При нарколепсията човек трябва да поспива 2-3 пъти на ден за по 15 мин., за да остане най-дълго време буден през деня.

3.2, 5 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Нарколепсия и катаплексия МКБ G47.4

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Нарколепсия и катаплексия МКБ G47.4

ВСИЧКИ

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО