Подостър тиреоидит МКБ E06.1

Възпалителните заболявания на щитовидната жлеза представляват голяма разнородна група и включват многообразие от видове. Според хода на болестта се различават остър тиреоидит, подостър и хроничен.

Подостър тиреоидит представлява възпалително заболяване на щитовидната жлеза с относително ниска честота (среща се сравнително рядко в клиничната практика на фона на другите видове заболявания на щитовидната жлеза), като се отличава с добра прогноза и самоограничаващ се характер.

Към него принадлежат подострият тиреоидит на De Quervain, негнойният тиреоидит, грануломатозният и гигантоклетъчният тиреоидит.

Заболяването се среща значително по-често при жени, отколкото при мъже, предимно в активна възраст.

Основно значение за възникването на заболяването имат вирусните инфекции, главно аденовируси, коксаки вируси, паротиден вирус, а според различни източници и някои от видовете грипни вируси.

Вследствие на възпалителния процес настъпва деструкция на жлезата, в резултат на което се освобождават много щитовидни хормони (първоначална фаза на тиреотоксикоза) и впоследствие се наблюдава понижена функция на жлезата (фаза на хипотиреоидизъм).

Симптоми при подостър тиреоидит

Клиничната картина и тежестта на симптомите при различните форми на подострия тиреоидит се определя в зависимост от редица фактори (етиология, имунен и здравословен статус, наличие на придружаващи заболявания и други).

Липсват специфични за този вид тиреоидит симптоми, като обикновено проявите са неспецифични, свързани с подлежащото възпаление и локални реакции.

Често пациентите се оплакват от гадене, повръщане, главоболие, слабост, умора, промяна в гласа (дрезгав, дълбок), затруднено преглъщане, болка в областта на шията, която може да се разпространява към ушите и долната челюст, развитие на гуша (увеличаване на размерите на щитовидната жлеза).

Щитовидната жлеза показва повишена чувствителност към допир, като може да е силно болезнена.

Отделните форми на заболяването, а именно негноен, грануломатозен, гигантоклетъчен тиреоидит и тиреоидит на de Quervain, протичат идентично, показвайки сходни клинични белези.

Болестта протича най-общо в два стадия, като при първия се наблюдават симптоми на тиреотоксикоза и хипертиреоидизъм във връзка с деструкция на тиреоцитите и натрупването на излишък от хормони за кратко време в периферната кръв, докато във втория стадий се наблюдават типичните за хипотиреоидизъм прояви във връзка с потискане на функционалната активност на щитовидната жлеза от възпалителния процес.

Тиреотоксичната фаза продължава средно между един и три месеца и много рядко повече, като характерни за нея са безсъние, емоционална лабилност, редукция на телесното тегло въпреки повишения апетит, гастроинтестинални нарушения (ускорена перисталтика, диария, гадене), тремор, ускорена сърдечна дейност, депресивни епизоди, тревожност.

Втората, хипотиреоидна, фаза продължава средно между девет и 15 месеца, като характерни за нея са забавянето на метаболитните процеси, повишена чувствителност към студ, запек, наддаване на килограми въпреки липсата на апетит, депресия, изразен косопад, промени по ноктите, суха кожа, нарушения в менструалния цикъл.

Липсата на подходяща терапия, както и наличието на определени рискови фактори, повишават риска от дългосрочно увреждане на жлезата в резултат от болестния процес и развитието на перманентен хипотиреоидизъм.

Поставяне на диагнозата при подостър тиреоидит

За откриване на различните видове подостър тиреоидит (гигантоклетъчен, грануломатозен, негноен, тиреоидит на de Quervain) се използват различни диагностични методики:

• анамнеза, разпит на пациента: информация относно прекарани наскоро инфекции, особено с вирусен характер, травми, хирургични интервенции, засягащи областта на шията и други
• клиничен преглед: оглед и внимателна палпация (често жлезата е силно болезнена при допир), като се установяват локално затопляне на кожата, промяна в плътността на жлезата, наличие на болезненост, наличие или липса на засягане на съседните (регионални) лимфни възли
• характерна лабораторна констелация: необходимо е изследване нивата на тиреостимулиращия хормон, щитовидните хормони, тест за тиреоглобулин, скорост на утаяване на еритроцитите, като резултатите варират в зависимост от стадия на заболяването. Така например в ранните стадии (с наличие на тиреотоксикоза) се описват повишени щитовидни хормони и нисък TSH, докато във втората фаза (хипотиреоидизъм) е характерно наличието на ниски щитовидни хормони и висок TSH
• образна диагностика: за визуализация на наличните промени в щитовидната жлеза, както и за отдиференциране от други заболявания на жлезата (кисти, неоплазми), се използват различните образни методики за изследване, а именно ехографско изследване (ултразвук), радиоизотопно изследване, КТ (компютърна томография), ЯМР (ядрено-магнитен резонанс)
• инструментални методи за диагностициране: при съмнения в произхода и същността на заболяването се извършва тънкоиглена биопсия на жлезата и последващо типизиране на получения материал, което подпомага разграничаването от процеси с автоимунен и неопластичен характер

Диференциалната диагноза при подостър тиреоидит включва разграничаване от другите видове тиреоидит, в началните фази е необходимо диференциране от тиреотоксикоза (хипертиреоидизъм), докато в следващия етап е необходимо различаване от отделните видове хипотиреоидизъм.

Лечение при подостър тиреоидит

Терапията включва индивидуален подход, съобразен с потребностите и нуждите на всеки отделен пациент.

Прилагат се лекарства за щитовидната жлеза при необходимост и аналгетици (обезболяващи агенти).

В първите етапи от заболяването при наличие на излишък от щитовидни хормони в периферията се обсъжда приложението на тиамазол (метимазол) или пропилтиоурацил, които потискат продукцията на нови хормони.

Прилагат се бета блокери (главно пропранолол) за симптоматично овладяване на проявите от страна на сърдечно-съдовата система.

За овладяване на болката се използват различни аналгетици, като лекарства с висока активност и ефективност (облекчават болката, намаляват възпалението) са ибупрофен и аспирин. Ибупрофен се отличава с добър профил на безопасност и висока ефективност, докато аспирин се прилага с повишено внимание при лица с чернодробни, бъбречни, гастроинтестинални или хемопоетични увреждания, като е противопоказан за употреба от лица под 18 години.

При преминаване на заболяването във втората фаза се прекратява терапията с бета блокери и тиреостатици (метимазол, пропилтиоурацил), а се назначават така наречените тиреомиметици. Използва се синтетичният аналог на тироксин (основният хормон, продуциран от щитовидната жлеза), а именно левотироксин.

Препоръчва се стартиране с по-ниска доза и постепенно (в рамките на няколко седмици до два месеца) увеличаване до достигане на ефективни дози, водещи до еутиреоидно състояние.

Обикновено терапията с левотироксин продължава около година (в зависимост от тежестта на състоянието на болния), като при наличие на настъпили тежки увреждания в структурата на жлезата и траен хипотиреоидизъм, заместителното лечение с левотироксин продължава цял живот.

Препаратът се отличава с добър профил на безопасност, но се прилага с повишено внимание при пациенти, приемащи антидепресанти, бета блокери, амиодарон, перорални лекарства за лечение на захарен диабет и други, поради риск от възможни токсични лекарствени взаимодействия.

Препоръчва се проследяване на болните и редовни профилактични изследвания (преглед, лабораторни изследвания, образна диагностика).

Прогнозата при подостър тиреоидит при над 90 процента от пациентите е напълно благоприятна, тъй като заболяването се самоограничава в рамките на около една до две години. При по-малко от десет процента от заболелите е налице тежко увреждане на жлезата и траен хипотиреоидизъм, което налага доживотна терапия.