от 03 май 2013г., обновено на 08 дек 2022г.

Възпалителни заболявания, засягащи щитовидната жлеза, представляват голяма и разнородна група, включваща многообразие от форми. В зависимост от клиничния ход на болестта се различават най-общо остър тиреоидит, подостър тиреоидит и хроничен.

Хроничен тиреоидит с преходна тиреотоксикоза, представлява заболяване, което се характеризира с наличие на хроничен възпалителен процес в щитовидната жлеза, който персистира повече от шест месеца в съчетание с преходно увеличаване щитовидните хормони в кръвта.

Преходната тиреотоксикоза се дължи на разрушаването на клетките на щитовидната жлеза в резултат от възпалителния процес и освобождаването на високи количества щитовидни хормони в периферната кръв.

Процесът обикновено се последва от състояние на хипотиреоидизъм с характерните за него прояви.

Тази форма на възпалително заболяване на щитовидната жлеза се отличава с ниска честота, засягане по-често на представителите на женския пол, особено в активна възраст (изключително рядко се засягат деца), като се характеризира с неблагоприятна прогноза във връзка с увреждането на жлезата и дългосрочните последици.

Точните причини за възникването на заболяването не са известни, роля играят генетичната обремененост (наличие на близък родственик със заболяване на щитовидната жлеза), вредните въздействия от околната среда, инфекциозните и автоимунните заболявания.

Симптоми при хроничен тиреоидит с преходна тиреотоксикоза

В клиничното протичане на заболяването липсват специфични признаци, като най-често се описват прояви от страна на възпалителния процес в жлезата и увредената функционална активност на тиреоидеята (развитието на преходна тиреотоксикоза).

Болните се оплакват от болка и дискомфорт в шията, които се засилват при движение на главата, въпреки че се описват и редица случай на така наречения безболезнен тиреоидит. Възможни са локални прояви, включващи промяна в локалната чувствителност на кожата, затопляне на областта, засягане на регионалните лимфни възли, развитие на гуша, характеризираща се с увеличение размерите на жлезата.

Проявите на тиреотоксикоза са разнообразни и многобройни. Клинично състоянието се характеризира с наличие на екзофталм (при тежка тиреотоксикоза), който се изразява в изпъкване на едното или двете очи, обилно изпотяване и повишена чувствителност към топлина, отслабване и редукция на теглото на фона на повишен апетит, учестен пулс, слабост, отпадналост, хипертония, нарушения на паметта и съня, емоционална нестабилност, лесна раздразнителност.

Кожата е мека, топла и влажна, често се наблюдават прояви от страна на стомашно-чревния тракт, предимно гадене с или без повръщане, диария, ускорена перисталтика. Проявите от страна на сърдечно-съдовата система (ускорен пулс, увеличено кръвно налягане) могат при част от пациентите да доведат до развитие на аритмия, предсърдно мъждене и сърдечно-съдови инциденти.

Хроничният тиреоидит след преминаване на преходната тиреотоксична фаза води до развитие на хипотиреоидизъм, който при определен процент от пациентите е перманентен. Основните прояви, характерни за хипофункцията на жлезата, включват констипация (запек) и забавяне на цялостния метаболизъм, депресивни епизоди, сънливост, отпадналост, хронична умора, повишена чувствителност към студ (изразена зиморничавост).

Липсата на своевременна реакция и адекватна терапия повишава риска от сериозни увреждания, дори атрофични изменения на щитовидната жлеза.

Поставяне на диагнозата при хроничен тиреоидит с преходна тиреотоксикоза

При диагностициране на този вид тиреоидит с голямо значение са данните от клиничния преглед, лабораторната констелация на щитовидните хормони и тиреостимулиращия хормон и резултатите от образните изследвания.

Анамнезата (разпит на болния, събиране на информация относно състоянието му) е информативна относно наличие на подлежащи заболявания, наследствена обремененост, данни за прекарани инфекции и травми в областта на шията, данни за наличие на увреждания на щитовидната жлеза.

Физикалните находки при клиничния преглед показват различни по тежест промени в нормалните размери, плътност и консистенция на жлезата, възможно е наличие на болезненост и повишена чувствителност на тиреоидеята при натиск, наличие на гуша (увеличение на размерите на жлезата) при част от пациентите и други неспецифични промени.

С важно информативно значение при поставянето на диагнозата са резултатите от проведените изследвания по отношение нивата на щитовидните хормони (тироксин и трийодтиронин и техните свободни фракции), тиреостимулиращия хормон (TSH), при необходимост се извършва и тест за тиреоглобулин, изследват се тиреоидните антитела, като наличието им насочва към автоимунна генеза на процеса и подпомага различаването от другите причини за тиреоидит.

Образната диагностика, както и инструменталните методи на изследване, са важни във връзка с диференциалната диагноза и установяването на вида на процеса, засегнал щитовидната жлеза. Прилагат се следните техники и методики:

Диференциалната диагноза при хроничен тиреоидит е широка и налага разграничаване от другите видове тиреоидит, от тиреотоксикоза (хипертиреоидизъм), заболявания с автоимунна и неопластична етиология.

Лечение при хроничен тиреоидит с преходна тиреотоксикоза

Терапията е насочена към симптоматично овладяване проявите на заболяването и лечение на основната причина, довела до развитието му, като е необходим индивидуален подход.

Основните медикаменти, които се прилагат са лекарства за щитовидната жлеза и симптоматични средства за овладяване на локалните и системните признаци на заболяването.

Преходната тиреотоксикоза се повлиява добре от приложението на тиреостатици, каквито са пропилтиоурацил и метимазол, както и от бета блокери, които предотвратяват превръщането на трийодтиронин в тироксин в периферната кръв.

След преминаването на тиреотоксичната фаза се прекратява употребата на бета блокери и тиреостатици, като при развитие на хипотиреоидизъм се назначава заместителна хормонална терапия с левотироксин.

Левотироксин представлява синтетичен аналог на тироксин, който от своя страна е един от основните хормони, синтезирани от щитовидната жлеза.

Симптоматично при хроничен тиреоидит се прилагат лекарства за облекчаване на болката (аналгетици), витаминни добавки и други в зависимост от конкретните потребности на болния.

При развитие на перманентен хипотиреоидизъм терапията с левотироксин продължава до живот, като се препоръчва редовно проследяване на болния, профилактични прегледи, лабораторни и образни изследвания (обикновено ултразвук).

Прогнозата при хроничен тиреоидит с преходна тиреотоксикоза се определя индивидуално, но като цяло не е особено благоприятна във връзка с високия риск от развитието на трайни увреждания на структурата на жлезата.