Тиреоидит, неуточнен МКБ E06.9

Възпалителните заболявания, засягащи щитовидната жлеза протичат под различни форми в зависимост от вида на етиологичния причинител, давността и клиничния ход на заболяването.

Най-общо се различават остър тиреоидит, подостър тиреоидит и други хронични тиреоидит, като е възможно протичане и под формата на тиреоидит, неуточнен.

Най-често се засягат жените в млада и средна възраст, но някои форми на тиреоидит засягат еднакво мъжете и жените във всяка възраст, без съществени различия по отношение на етнос и раса.

Различават се няколко форми на неуточнен тиреоидит, като към тази рубрика се включват тиреоидит по време на бременност (свързан с бременността), постинфекциозният тиреоидит, тихият или наричан още безболков тиреоидит и други.

Под влияние на различни фактори се стига до възпаление и увреждане на щитовидната жлеза. Такива фактори могат да бъдат автоантитела, вирусни или бактериални инфекции, различни медикаменти, хормонални изменения.

Симптоми при тиреоидит, неуточнен

Клиничната картина, тежестта на проявите и протичането се различават при отделните пациенти.

Болните имат общи, неспецифични оплаквания, като отпадналост, повишена уморяемост, раздразнителност, възможни са промяна в гласа, стомашно-чревни оплаквания (болка в корема, дискомфорт, запек или диария, гадене) и други.

При част от пациентите заболяването протича в две ясно обособени фази, с първоначално развитие на тиреотоксикоза (деструкцията на тиреоцитите води до отделяне на високи количества щитовидни хормони в периферната кръв) с последваща фаза на хипотиреоидизъм.

Тиреотоксичната фаза рядко продължава повече от три месеца, докато хипотиреоидната може да продължи до две години, а при част от пациентите остава перманентна с необходимост от доживотна терапия.

При тиреотоксичната фаза доминират проявите, свързани с хиперфункция на щитовидната жлеза, като например ускорени метаболитни процеси, ускорен чревен пасаж и диария, повишена чувствителност към топлина, изпотяване, раздразнителност, депресивни епизоди и други.

След преминаването на тиреотоксичната фаза се наблюдават характерните за хипотиреоидизъм прояви, а именно повишена чувствителност към студ (зиморничавост), забавяне на метаболитните процеси, гадене, запек, главоболие, сънливост, хронична умора, депресия, промени по косата, кожата и ноктите.

При част от пациентите хипотиреоидната фаза преминава в рамките на две години и заболяването се самоограничава, докато при други са възможни различни по тежест усложнения, най-честото от които е перманентен хипотиреоидизъм.

При тиреоидит, свързан с бременността и раждането, често се наблюдава само наличие на хипофункция на жлезата без тиреотоксична фаза, като симптомите обикновено отшумяват в рамките на около една година след раждането.

При част от пациентите заболяването протича под формата на тих тиреоидит, наричан още безболков или безболезнен тиреоидит, за който е характерно леко повишение размерите на жлезата и наличие на общи прояви.

Възможно е развитие на тиреоидит след прекарана наскоро инфекция (най-често респираторна, стомашно-чревна, урогенитална).

Поставяне на диагнозата при тиреоидит, неуточнен

Своевременното откриване на болестта подобрява прогнозата и намалява рисковете от дългосрочни последици и увреждания.

Основно значение за поставянето на диагнозата имат клиничната картина, хормоналните изследвания, образните изследвания и други.

Разпитът на пациента е информативен по отношение на наследственост (генетична предразположеност), подлежащи автоимунни заболявания, скорошно забременяване и раждане, прием на определени медикаменти, наличие на предшестващи увреждания на щитовидната жлеза.

Физикалните находки, установени при клиничния преглед, са информативни за наличието или липсата на промени в обема и размера на щитовидната жлеза (наличие на гуша), промени в плътността, симетричността и консистенцията, наличие на повишена чувствителност и/или болезненост в областта.

Лабораторните изследвания са с ключово значение за откриването на увреждания във функционалната активност на жлезата, като при наличие на тиреотоксикоза се установяват повишени щитовидни хормони и понижени нива на тиреостимулиращия хормон, докато при хипотиреоидизъм се наблюдава обратната констелация, а именно високи нива на тиреостимулиращия хормон на фона на понижени нива на щитовидните хормони.

Образната и инструменталната диагностика са с високо значение за откриването на промени в нормалната архитектоника, структура и морфология на щитовидната жлеза, като се прилагат следните методики на изследване:

• ултразвук (ехографско изследване) на щитовидната жлеза
• радиоизотопно изследване на жлезата
• КТ (компютърна томография) на щитовидната жлеза
• ЯМР (ядрено-магнитен резонанс) на жлезата
• рентгеново изследване
• тънкоиглена биопсия на щитовидната жлеза

Диференциалната диагноза при неуточнен тиреоидит е широка и включва голяма част от познатите заболявания, ангажиращи жлезата, включително другите видове тиреоидит, хипотиреоидизъм, тиреотоксикоза (хипотиреоидизъм), неопластични образувания.

Лечение при тиреоидит, неуточнен

Терапията е насочена към овладяване на симптомите, прекратяване на прогресията на възпалението и намаляване на рисковете от допълнителни увреждания и усложнения.

Използват се лекарства за щитовидната жлеза, при необходимост аналгетици (лекарства, водещи до обезболяване), различни противовъзпалителни средства, а при необходимост и кортикостероиди.

При данни за наличие на тиреотоксикоза се използват лекарства за потискане на секрецията на щитовидни хормони, като например метимазол и пропилтиоурацил, като се стартира с малко по-висока доза, която постепенно се намалява до достигане на еутиреоидно състояние.

Пациентите, приемащи тези медикаменти трябва да се проследяват редовно, като се препоръчват чести лабораторни изследвания (пълна кръвна картина), тъй като са възможни увреждания на хемопоезата.

Симптоматично при тиреотоксикоза се прилагат и бета блокери (пропранолол предотвратява периферното превръщане на трийодтиронин в тироксин).

При хипотиреоидизъм се прилагат лекарства, представляващи аналози на щитовидните хормони, какъвто например е левотироксин (синтетичен аналог на тироксин, произвеждан от щитовидната жлеза).

Левотироксин се прилага първоначално в ниска стартова доза, която се увеличава постепенно до постигане на желания ефект. Медикаментът се отличава с много добър профил на безопасност, като е подходящ дори по време на бременност. С внимание се прилага при лица с подлежащи хронични заболявания, приемащи перорални лекарства за лечение на диабет, амиодарон (използван при аритмия), бета блокери, антидепресанти и други.

При тежко протичане, значително увеличение размерите на жлезата и риск от усложнения към началната терапия се включват и оптимални дози кортикостероиди, прилагани по схема.

В редки случаи при неуточнен тиреоидит във връзка с твърде значимо увеличение на обема на жлезата и симптоми на компресия (задух, затруднено преглъщане, притискане на съдове и нерви) се налага оперативно лечение и отстраняване по хирургичен път на части от жлезата (частична тиреоидектомия) или по-рядко на цялата жлеза (пълна, тотална тиреоидектомия).

Препоръчва се проследяване състоянието на болните и редовни профилактични изследвания (клиничен преглед, изследване нивата на щитовидните хормони и TSH, ехография на жлезата), като с повишено внимание се подхожда при следродилния тиреоидит.

Прогнозата при тиреоидит, неуточнен, като цяло е благоприятна, особено при ранно откриване и лечение на състоянието.