Остър тиреоидит МКБ E06.0

Тиреоидитите са възпалителни заболявания на щитовидната жлеза, които имат различна етиология, патогенеза и еволюция. Според давността на процеса и хода на протичане са различават остри, подостри и хронични.

Острото възпаление на щитовидната жлеза се представя като остър гноен, пиогенен тиреоидит.

Остър тиреоидит като цяло се среща рядко в клиничната практика, като се причинява от бактериална или вирусна инфекция (системна) и попадането на микроорганизмите с кръвта в щитовидната жлеза или директно инфектиране и попадане на различни бактерии и вируси в жлезата при травма в областта или хирургична интервенция.

Най-често остър гноен тиреоидит се причинява от инфекции със Staphilococcus aureus, Streptococcus hemolyticus, пневмококи, аеробни и анаеробни бактерии.

Предразполагащи фактори за възникването му са напреднала възраст, понижена индивидуална имунологична резистентност, травми на жлезата, сепсис, локална инфекция на меките тъкани, която улеснява достъпа до щитовидната жлеза, подлежащи хронични заболявания, които сами по себе си водят до понижен имунитет.

Засягат се представители от всички възрастови групи, без съществени различия по отношение на пол и расова принадлежност.

Симптоми при остър тиреоидит

Заболяването протича с различна тежест в зависимост от редица фактори (етиология на болестта, здравословен статус на пациента и други).

Симптомите се проявяват остро, внезапно, в рамките на няколко часа до няколко дни, по изключение се проявяват бавно за около седмица. Липсват специфични за тиреоидит прояви, налице са неспецифични признаци, характерни за инфекциозните заболявания.

Обикновено се наблюдават неспецифични прояви, свързани с инфекциозното заболяване, като са възможни и промени в резултат от засягане и увреждане на функционалната активност на щитовидната жлеза.

Клинично острият тиреоидит се характеризира с висока телесна температура, студени тръпки, болки във врата, зачервено гърло, дрезгав глас, дисфагия (болезнено и затруднено преглъщане). Болката във врата често е едностранна и ирадиира към долната челюст, ушите и тила.

Локално се установява зачервена, топла кожа, повишена чувствителност, възможна е болезненост при натиск или без дразнене, самата жлеза е уплътнена. В зависимост от тежестта на процеса е възможно ангажиране и на регионалните лимфни възли (локална лимфаденомегалия).

В резултат от промените, настъпващи в резултат от инфекцията, макар и рядко е възможно увреждане на функционалната активност на жлезата и развитие на хипотиреоидизъм или тиреотоксикоза (повишени нива на щитовидните хормони в кръвта), с характерните за тях симптоми.

Едно от най-честите усложнения, развиващо се в хода на инфекцията (при продължително протичане и липса на ефективна терапия) е абсцес на щитовидната жлеза, който сам по себе си крие рискове за локални увреждания и системно разпространение на инфекцията.

Ранното откриване на болестта, преди развитието на абсцес, значително подобрява прогнозата.

Поставяне на диагнозата при остър тиреоидит

С важно значение за своевременното откриване на гноен, пиогенен тиреоидит е обстойният анализ на получената в резултат от различните методи на изследване информация, а именно:

• разпит на болния: данни за прекарана наскоро вирусна или бактериална инфекция, информация относно скорошна травма или хирургична интервенция в областта на шията
• физикални находки: при клиничния преглед се установяват налични промени в областта на шията, видими с просто око, като например зачервяване, затопляне на кожата локално в шийната зона, увеличени регионални лимфни възли, болезненост в областта на шията
• резултати от лабораторните изследвания: за определяне на налични промени във функционалната активност на щитовидната жлеза е необходимо изследване на щитовидните хормони и тиреостимулиращия хормон. При острия тиреоидит нивата им обикновено са в норма на фона на изразена левкоцитоза и ускорена скорост на утаяване на еритроцитите (характерни белези на остра инфекция)
• образна диагностика: провежда се ехография на щитовидната жлеза, при необходимост радиоизотопно изследване, компютърна томография (КТ) и ядрено-магнитен резонанс
• инструментални методи на изследване: при някои пациенти е необходимо извършване на тънкоиглена биопсия на щитовидната жлеза с цел различаване на острия тиреоидит (локално възпаление) от неопластичен процес на жлезата (доброкачествен или злокачествен)

Своевременното поставяне на диагнозата при гноен тиреоидит и стартирането на адекватна терапия значително намалява риска от развитието на различни по тежест усложнения.

Диференциалната диагноза при остър гноен, пиогенен тиреоидит, включва различаване от различните болести на щитовидната жлеза, другите видове тиреоидит, заболявания на жлезата с неопластичен или автоимунен характер.

Лечение при остър тиреоидит

Лечението на острия тиреоидит се осъществява посредством прилагане на антибиотична терапия (пеницилин, ампицилин, цефалоспорини), пункция и дренаж на абсцеса (при наличие на такъв) и евакуация на гнойната колекция.

Своевременната антибиотична терапия подобрява прогнозата и ограничава пораженията върху жлезата. Във връзка с вида на най-честите причинители на остър тиреоидит антибиотиците от голямата група, известна като бета лактами, се използват най-често в клиничната практика.

Препоръчва се тяхното парентерално приложение, обикновено под формата на венозна инфузия с цел бързо постигане на ефект и ограничаване на инфекциозния процес. При наличие на свръхчувствителност (алергия) към пеницилини се прилагат цефалоспорини или макролиди.

Антибиотиците се прилагат в достатъчно високи дози, съобразени с индивидуалните особености на пациента, като курсът на лечение обикновено е в рамките на няколко седмици (варира между една и четири седмици според тежестта на състоянието на пациента и отговора към приложеното лечение).

Болковият синдром се овладява с помощта на различни аналгетици (болкоуспокояващи), най-често аспирин, ибупрофен и неговите различни производни. Аспирин се прилага с повишено внимание при пациенти със заболявания на стомашно-чревния тракт, хематологични увреждания, бъбречна патология, като е противопоказана употребата му при деца под 18 годишна възраст.

При късно откриване на болестта и наличие на оформен абсцес в щитовидната жлеза своевременно се предприема хирургично лечение и отстраняването му, поради риск от сериозни увреждания на жлезата и разпространение на инфекцията.

Оперативното лечение се осъществява според правилата и изискванията за антисептика, с цел намаляване риска от вторична инфекция.

При данни за промени във функционалната активност на жлезата, които са редки при острия тиреоидит, се назначават подходящи лекарства за щитовидната жлеза.

Прогнозата при остър тиреоидит е относително благоприятна при ранно откриване на болестта и назначаване на подходяща антибиотична терапия. Рядко се развиват сериозни усложнения и увреждане на жлезата или други структури.