Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата Болести на щитовидната жлеза Тиреоидит Други хронични тиреоидити

Други хронични тиреоидити МКБ E06.5

Други хронични тиреоидити МКБ E06.5 - изображение

Възпалителните заболявания, ангажиращи щитовидната жлеза, са с относително ниска честота на фона на другите заболявания, засягащи структура. Подразделят се най-общо на остър тиреоидит, подостър тиреоидит и други хронични тиреоидити.

Последните представляват разнородна група, в която се включват хроничен тиреоидит (фиброзен), известен още като хроничен тиреоидит с дървесна плътност и тиреоидит на Riedel.

Засягат приблизително в еднаква степен представителите на двата пола, без съществени различия по отношение на расова и етническа принадлежност, като обикновено се засяга активната възраст.

Тиреоидитът на Riedel представлява рядко, хронично възпалително заболяване на щитовидната жлеза, при което нормалният паренхим на жлезата се замества от фиброзна тъкан. Фиброзният процес се разраства и излиза извън капсулата на щитовидната жлеза като засяга съседни структури.

Заболяването е изключително рядко, среща се при всички раси като преобладаващо засяга жените. Важна особеност е възможността от преминаването на фиброзния процес извън структурата на жлезата и засягането на други органи и структури.

Не е напълно изяснена основната причина, водеща до неговото развитие, но се обсъжда възможност от автоимунен процес, който в комбинация с генетична предразположеност и фактори от околната среда води до активирането на процеса.

Процесът може да засегне и двата лоба на жлезата, но по-често е едностранен. В около 30 процента от случаите настъпва хипотиреоидизъм. Много по-рядко се наблюдава хипертиреоидизъм.

Липсва увеличение на шийните лимфни възли, но е възможно засягане на други органи и структури, разположени в близост до щитовидната жлеза във връзка с нейните нарастващи размери.

Симптоми при други хронични тиреоидити

Тежестта на клиничното протичане при фиброзен хроничен тиреоидит и тиреоидит на Riedel се определя в зависимост от редица фактори, включително възраст на пациента, подлежащи заболявания, други увреждания на щитовидната жлеза (предшестващ автоимунен, възпалителен или неопластичен процес).

Клиничната картина включва прояви от страна на нарастващите размери и обем на щитовидната жлеза (притискат се разположените в близост структури) и прояви при наличие на промяна в нейната функционална активност.

При всеки трети пациент се наблюдава засягане на функционалната активност на жлезата в резултат от настъпващите промени в нейната структура и хроничния ход на болестта. При настъпване на хипотиреоидизъм доминират проявите, свързани с него, а именно наддаване на килограми, гадене, запек, понижен апетит, сънливост, хронична умора, депресивни епизоди, емоционална лабилност, апатия, повишена чувствителност към студ, промени по кожата, косата и ноктите.

При малък процент от пациентите се наблюдават прояви, характерни за хипертиреоидизъм и тиреотоксикоза (по-малко от пет процента от засегнатите), включващи повишена чувствителност към топлина, диария, редукция на теглото, повишен апетит, безсъние и други.

Размерите и обемът на щитовидната жлеза нарастват значително, развива се гуша, която е с плътна консистенция, твърда при допир.

Налице са симптоми на компресия и притискане на съседните органи, структури, съдове и нерви, изразяващи се в напрежение в областта на шията, диспнея (задух), дисфагия (затруднено преглъщане), кашлица, дрезгавост на гласа. Поради фиброзното засягане на паращитовидните жлези може да се изяви хипопаратиреоидизъм, с характерните за него симптоми.

Липсата на лечение в ранните стадии на заболяването повишава риска от развитието на различни по тежест усложнения, някои от които могат да доведат до летален изход. Най-често се наблюдават респираторен дистрес, обструкция (запушване) на дихателните пътища, стридор.

Клинични прояви при тиреоидит на Riedel

Поставяне на диагнозата при други хронични тиреоидити

С високо значение при откриването на различните видове хронични тиреоидит имат данните и резултатите от многобройните изследвания, включително разпит, преглед, лабораторна, образна и инструментална диагностика:

  • анамнеза (разпит на болния): събиране на информация за наличието на подлежащи заболявания (автоимунни, неопластични), включително и заболявания на щитовидната жлеза, данни за наследствена обремененост
  • клиничен преглед: включва оглед и внимателна палпация (опипване на щитовидната жлеза с върха на пръстите), като се описват промените в нейната плътност, консистенция, размери, симетричност, данни за болезненост и повишена чувствителност
  • лабораторни данни: назначава се пълна кръвна картина, изследване на скоростта на утаяване на еритроцитите, определяне нивата на щитовидните хормони и тиреостимулиращия хормон за установяване на промени във функционалната активност на жлезата. При лицата с наличие на понижена функционална активност (хипотиреоидизъм) се установява характерната констелация, включваща понижени щитовидни хормони и повишен TSH
  • образна диагностика: с висока информативна стойност са резултатите от различните визуализиращи жлезата техники, включително ултразвуково изследване (ехография), компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, радиоизотопно изследване на щитовидната жлеза
  • инструментални методи на изследване: с изключително висока диагностична стойност и значение са резултатите от хистологичния анализ на получения при тънкоиглена биопсия на щитовидната жлеза материал

Диференциалната диагноза при хроничен тиреоидит, фиброзен тиреоидит, както и при тиреоидит на Riedel, налага разграничаването им от другите видове тиреоидит, болести на щитовидната жлеза с различна етиология, като при наличие на понижена функционална активност е необходимо различаване от отделните видове хипотиреоидизъм.

Лечение при други хронични тиреоидити

Лечението при хроничен тиреоидит се определя индивидуално в зависимост от тежестта и давността на клиничните симптоми, общия здравословен статус на пациента, наличието на подлежащи заболявания и развитието на усложнения, свързани с болестта.

При част от пациентите лечението е само медикаментозно, като се използват лекарства от различни фармакологични групи за симптоматично овладяване на проявите на болестта. Използват се лекарства за щитовидната жлеза при наличие на хипотиреоидизъм, като приложение намира левотироксин, представляващ синтетично получен аналог на основния хормон, продуциран от жлезата, а именно тироксин.

При голям процент от болните в началните етапи от терапевтичния план се прилагат кортикостероиди.

Кортикостероидите се прилагат първоначално във високи дози, за да се потиснат компресивните симптоми и да се редуцира възпалението, след което дозата се намалява постепенно до поддържаща. След овладяване проявите на болестта кортикостероидите се спират по схема с постепенно понижение, поради риск от завръщане на проявите при рязко прекратяване на лечението.

За овладяване на болката при много от пациентите се прилагат аналгетици (лекарства за обезболяване), като с висока ефективност и добър профил на безопасност е представителят ибупрофен.

Прилагат се и противовъзпалителни средства за ограничаване процесите на възпаление и намаляване на прогресията на състоянието.

При лица с изразени симптоми на компресия и притискане на разположените в близост структури се прилага хирургично лечение. Операцията се извършва при стабилизиране на състоянието на пациента, като е необходимо разясняване на възможните рискове, свързани с манипулацията (вторична инфекция, кървене, болка и други).

Необходимо е проследяване на пациентите и редовни профилактични прегледи, изследване нивата на щитовидните хормони и TSH, както и ултразвуково изследване с цел намаляване рисковете от развитието на различни по тежест усложнения, свързани с болестта, включително и развитието на неоплазми на жлезата.

Прогнозата при други хронични тиреоидити се определя индивидуално, като тиреоидитът на Riedel често показва самоограничаващ се характер. При приблизително всеки трети пациенти се наблюдава развитие на перманентен хипотиреоидизъм и необходимост от доживотна заместителна терапия с левотироксин. При определен процент от заболелите се наблюдава развитие на медиастинална фиброза, ретроперитонеална фиброза, фиброзиращ холангит, като при тях прогнозата се определя в зависимост от тежестта на засягане и своевременното лечение.

3.9, 8 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Други хронични тиреоидити МКБ E06.5

ВСИЧКИ

БИБЛИОГРАФИЯ

https://emedicine.medscape.com/article/125243-overview
https://en.wikipedia.org/wiki/Riedel%27s_thyroiditis
http://www.pathologyoutlines.com/topic/thyroidriedel.html
https://radiopaedia.org/articles/riedel-thyroiditis
http://www.thyroiduk.org.uk/tuk/about_the_thyroid/Riedels_Thyroiditis.html

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Заболявания (МКБ)НовиниЗдравни съветиИсторияНаучни публикацииХранене при...ЛюбопитноИнтервютаЛеченияМедицински изследванияСнимкиАлтернативна медицинаКлинични пътекиБотаникаСпортПатологияПсихологияФизиологияЛайфстайл