Медикаментозен тиреоидит МКБ E06.4
Щитовидната жлеза представлява изключително чувствителен спрямо външни въздействия орган. При продължителен прием на определени медикаментозни средства е възможно развитие на възпалителен процес в жлезата (тиреоидит), в резултат от което се наблюдава промяна във функционалната активност на жлезата с развитие на хипотиреоидизъм или тиреотоксикоза.
Медикаментозен тиреоидит представлява възпалителен процес на щитовидната жлеза, причинен от употребата на определени лекарства, предписани от специалист, поради което се нарича още ятрогенен.
Състоянието е преходно и симптомите обикновено изчезват след спиране на употребата на съответния медикамент, но при продължителен и неконтролиран прием е възможно развитие на трайни и дългосрочни последствия и увреждания на жлезата.
Предразполагащи фактори, повишаващи чувствителността на тиреоидеята към въздействието на различните медикаменти, са генетичната предразположеност, дефицит на йод (недостатъчен прием с храната и питейната вода), прием на ексцесивни количества йод, подлежащи автоимунни заболявания със системен характер или ангажиращи щитовидната жлеза и други.
При пациенти с интактна жлеза рисковете са по-ниски, докато при лица с подлежащи заболявания на щитовидната жлеза протичането на състоянието е непредвидимо и крие съществени рискове.
Медикаменти с най-голямо значение за възникването на медикаментозен тиреоидит са амиодарон, интерферон-алфа, цитокини, литий и други:
- амиодарон: използва се в комплексната терапия при пациенти с аритмия, като се отличава с дълъг плазмен полуживот. Той има високо съдържание на йод и притежава структурно сходство с тироксина (един от основните хормони, продуцирани от щитовидната жлеза). Медикаментът е липидоразтворим и се натрупва в мастната тъкан, мускулите, черния дроб, белите дробове и щитовидната жлеза, като може да доведе до различни по тежест увреждания в нейната структура и функционална активност
- литий: медикаментът се използва в лечението на маниакалнодепресивни нарушения. Той инхибира освобождаването на тиреоидните хормони и при продължителна употреба в ниски дози или при краткосрочна употреба на високи дози може да доведе до увреждане на жлезата, водещи най-често до намаление на нейната функционална активност и хипотиреоидизъм
- интерферони: медикаментите от тази група се използват в комплексната терапия на различни заболявания, включително и хепатит, като крият рискове от съществени нежелани ефекти, включително и увреждане на щитовидната жлеза с понижение или повишение на нейната функционална активност
- цитокини, интерлевкини: използват се под строг медицински контрол и наблюдение, като употребата им е като част от комплексното лечение на редица специфични заболявания
- лекарства за щитовидната жлеза: метимазол, пропилтиоурацил, както и йодните препарати, могат да доведат до възпаление на щитовидната жлеза
Симптоми при медикаментозен тиреоидит
Клиничните прояви при ятрогенен тиреоидит, тяхната тежест и рискът от усложнения са различни при отделните пациенти, като значение оказват индивидуалните особености на пациента, генетичната предразположеност, наличието на подлежащи увреждания на щитовидната жлеза и други.
При голяма част от пациентите се наблюдава развитие на гуша (увеличение на размерите на жлезата), чиято чувствителност може да е повишена, което се проявява с наличие на болезненост при натиск или допир.
При развитие на лекарствен тиреоидит, протичащ с повишена функционална активност на жлезата, се наблюдават характерните за тиреотоксикоза прояви, а именно повишена чувствителност към топлина, повишено изпотяване, в резултат от което кожата става влажна и топла, ускорен метаболизъм и стомашна перисталтика, водещи до диария, гадене с или без наличие на повръщане.
Пациентите често се оплакват от проблеми със съня, безсъние, емоционална лабилност, раздразнителност, депресивно настроение. Често са налице прояви от страна на сърдечно-съдовата система, обикновено изразяващи се в ускорен пулс, увеличено кръвно налягане, аритмия, по-рядко предсърдно мъждене. При възрастните пациенти доминират проявите главно от страна на сърдечно-съдовата и храносмилателната система.
При медикаментозен тиреоидит, протичащ с наличие на намалена функционална активност на щитовидната жлеза и развитие на хипотиреоидизъм, се наблюдават характерните за него прояви.
Налице са забавяне на метаболитни процеси, включително чревната перисталтика с развитие на констипация (запек), пациентите често се оплакват от главоболие, гадене, апатия, повишена уморяемост и слабост, изразена сънливост, депресия. Наблюдава се повишение на теглото въпреки липсата на апетит, забавяне на пулса, повишена чувствителност към студ.
Рискът от усложнения, най-често засягане на сърцето, нервната система и самата щитовидна жлеза, е висок особено при продължително въздействие на съответните медикаментозни средства.
Поставяне на диагнозата при медикаментозен тиреоидит
Своевременното откриване на състоянието значително подобрява прогнозата, намалявайки рисковете от трайни, дългосрочни увреждания на структурата и функционалната активност на щитовидната жлеза.
Използват се различни прийоми и методики за диагностицирането на болестта, главно следните:
- анамнеза (фамилна, епидемична): данни за пребиваване в ендемичен на йод район, информация относно хранителните навици (консумация на малко или твърде много йод), прием на определени медикаменти, включително и такива, изписвани без рецепта, както и хранителни добавки, наличие на подлежащи заболявания, съответно прием на лекарства за контролирането им
- находки от физикалния преглед: при прегледа на болния основно значение имат огледът и палпацията на щитовидната жлеза, като се съобщават всички налични промени в нормалната структура, консистенция, симетричност, плътност, както и наличието на повишена чувствителност и болезненост в областта
- лабораторни находки: с висока информативна стойност са данните за промените от нормата на стойностите на щитовидните хормони и тиреостимулиращия хормон, като при наличие на подлежащ хипотиреоидизъм е налице висок TSH и ниски нива на щитовидните хормони, докато при тиреотоксикоза или хипертиреоидизъм се наблюдава увеличение на нивата на щитовидните хормони на фона на намалени нива на тиреостимулиращия хормон
- образни и инструментални техники на изследване: използват се различни методики с цел визуализация на структурата на жлезата и различаването на състоянието от различни обем-заемащи процеси (тумори, кисти), като най-често се извършва ехография на щитовидната жлеза, радиоизотопно изследване, при необходимост също и компютърна томография и тънкоиглена биопсия на жлезата с последващо морфологично охарактеризиране на получения материал
Диференциалната диагноза при индуциран от лекарства тиреоидит включва разграничаване от другите форми на тиреоидит, тиреотоксикоза (хипертиреоидизъм), различните форми на хипотиреоидизъм, както и от неопластични заболявания на щитовидната жлеза (с малигнен или бенигнен характер).
Лечение при медикаментозен тиреоидит
Терапията при предизвикан от лекарства тиреоидит се определя индивидуално, в зависимост от тежестта и вида на проявите, общото състояние на пациента, наличието на подлежащи заболявания, увреждания и усложнения.
Ятрогенният тиреоидит се третира симптоматично и с лекарства за щитовидната жлеза. При наличие на тиреотоксикоза се прилагат лекарства за потискане синтезата на щитовидни хормони, каквито са например метимазол и пропилтиоурацил, докато при хипотиреоидизъм (хипофункция на жлезата) е уместно приложението на синтетичния аналог на основния хормон на жлезата тироксин, а именно левотироксин в съответната доза.
Преди всички е необходимо прекратяването на приема на лекарствата, довели до развитието на тиреоидит, като симптомите обикновено отшумяват в рамките на няколко дни до седмици.
Някои лекарства, като например амиодарон, се отличават с дълъг плазмен полуживот, съответно се задържат по-дълго в организма дори след прекратяване на терапията, поради което е необходим продължителен период за отзвучаване на проявите.
При част от пациентите възпалението на жлезата води до изразен болков синдром, поради което е уместно приложението на различни аналгетици (обезболяващи средства), като най-често се използват ибупрофен или аспирин. Ибупрофен в оптимална доза показва висока активност, ефективност и безопасност, докато аспирин се прилага с повишено внимание при лица с подлежащи заболявания (сърдечно-съдови, бъбречни, чернодробни) и е противопоказан за употреба от лица под 18 години.
При някои пациенти на фона на общата терапия е необходимо приложение на кортикостероиди в съответните дози.
В зависимост от продължителността на прием на съответния медикамент, довел до ятрогенния тиреоидит, генетичната обремененост и общото здравословно състояние на пациента проявите водят до временни или перманентни увреждания на жлезата. При перманентно увреждане и деструкция на част от тиреоидния паренхим е необходима доживотна терапия с левотироксин.
Прогнозата при медикаментозен тиреоидит се определя индивидуално, като роля играят редица фактори, включително и своевременното откриване и лечение.
Продукти свързани със ЗАБОЛЯВАНЕТО
НЕЙЧЪРС ЕЙД МОРСКИ ВОДОРАСЛИ таблетки * 180
НЕЙЧЪРС ПЛЮС ЦИНК таблетки 50 мг * 90
САРИТА капсули * 30 WEDO
ПЛАНЕТ ПАЛЕО КОЛАГЕН КОМПЛЕКС ЗА СТАВИ 175 г
Безплатна доставка за България!ТИРОХЕЛП капсули * 30 НАТУРФАРМА
СИРОП ОТ АРОНИЯ ОТ ЕЛЕНСКИЯ БАЛКАН 285 мл
Библиография
https://www.epainassist.com/endocrine/what-is-drug-induced-thyroiditis
https://www.uptodate.com/contents/search?source=RELATED_SEARCH&search=Drug+induced+thyroiditis
https://familydoctor.org/condition/thyroiditis/
https://www.thyroid.org/thyroiditis/
ЗАБОЛЯВАНЕТО е свързано към
- Природни средства и билки срещу възли на щитовидната жлеза
- Как да живеем с отстранена щитовидна жлеза?
- Препоръчителна диета при хипотиреоидизъм
- Съвети и естествени добавки полезни при болест на Хашимото
- Лечение с радиоактивен йод
- Билки при увеличена щитовидна жлеза
- Алтернативно лечение на Болестта на Базедов
- Тиреостимулиращ хормон (ТСХ/TSH)
- Щитовидни хормони
- Сцинтиграфия (радиоизотопно изследване)
Коментари към Медикаментозен тиреоидит МКБ E06.4