Атрофия на щитовидната жлеза (придобита)

от 25 апр 2013г., обновено на 08 дек 2022г.

Заболяванията на щитовидната жлеза с инфекциозен, автоимунен или неопластичен характер водят до увреждания в нейната структура и цялост, но също и в нейната функционална активност. Различните процеси могат да причинят промяна в размерите (хиперплазия, хипоплазия) и промяна в синтезата на щитовидните хормони (хипофункция, хиперфункция).

Към рубриката други видове хипотиреоидизъм се включва атрофия на щитовидната жлеза (придобита), настъпваща в резултат от най-честите увреждащи жлезата фактори. Настъпва изразено намаление на размерите и обема на жлезата, както и намалена продукция на щитовидни хормони, състояние известно като хипотиреоидизъм.

Най-честата причина за атрофия на жлезата е тиреоидът на Хашимото (автоимунен тиреоидит), който по същество представлява най-честата причина за развитие на хипотиреоидизъм, като според различни източници при около 90 процента от пациентите с хипофункция на жлезата автоимунното заболяване е етиологичен причинител.

Във връзка с по-високата честота на тиреоидит на Хашимото сред представителите на женския пол (до двадесет пъти по-често се засягат жените в сравнение с мъжете), главно във възрастта между 30 и 50 години, същите тенденции са налице и при атрофията на жлезата.

Състоянието се наблюдава рядко в клиничната практика и в основа му стои липса на подходящо лечение на подлежащите заболявания на тиреоидеята, наследственост и фактори от околната среда (хранителни навици, ендемичен район, индивидуални особености).

Други възможни причини за развитието на болестта са облъчванията в областта на шията, в по-редки случаи и хирургичните интервенции в тази област, водещи в редки случаи до засягане на жлезата.

Симптоми при атрофия на щитовидната жлеза (придобита)

За разлика от вродената атрофия на щитовидната жлеза, при която всички прояви са налице още при раждането, при тази форма симптомите се проявяват последователно, с течение на времето.

Наблюдават се характерните за хипотиреоидизъм клинични признаци, които при напредване на процеса на атрофия се задълбочават и проявяват в по-изразена степен.

Най-често се описват следните симптоми:

констипация (запек)
повишена чувствителност към студ или зиморничавост
апатия, повишена раздразнителност, депресивни епизоди
когнитивен спад: намалено внимание, памет, концентрация
изразена сънливост
мускулна хипотония (слабост), лесна уморяемост
забавяне на пулса и сърдечната дейност
увеличение на телесното тегло
студена и суха кожа, често лющеща се
чупливи нокти, тънка коса, лесно накъсваща се с изразен косопад
отоци по клепачите и лицето, често и по крайниците
при част от пациентите се развива и анемия

Със задълбочаване на процеса са възможни различни по тежест усложнения, най-сериозното от които е микседемна кома, представляваща състояние, потенциално застрашаващо живота на болния.

Възможни са репродуктивни нарушения (трудности при забременяване, спонтанни аборти, нарушения в менструалния цикъл), сърдечно-съдови усложнения (атеросклероза) и инциденти (миокарден инфаркт) и други.

Своевременното откриване на подлежащите причини, водещи до атрофия на жлезата и назначаването на подходящ терапевтичен план, намалява риска от тежки и необратими усложнения.

Поставяне на диагнозата при атрофия на щитовидната жлеза (придобита)

Диагностицирането на заболяването се базира на данните, получени в резултат от подробния разпит и преглед на болния, лабораторните и образни изследвания.

Анамнезата е информативна по отношение на наличието на подлежащи заболявания, субективни прояви, наследственост, хранителни навици, наличие на вредни фактори в работната среда и други.

Физикалните находки, установени в хода на прегледа, обикновено показват характерните за хипофункция на щитовидната жлеза симптоми, въпреки което не са достатъчно информативни за поставяне на диагнозата.

С висока информативна стойност са резултатите от лабораторните изследвания на щитовидните хормони (Т3 и Т4), както и на тиреостимулиращия хормон (ТСХ, продуциран от хипофизата), с характерната констелация, включваща ниски Т3 и Т4 на фона на повишени нива на TSH (при хипофункция на тиреоидеята се изпращат сигнали по модела на обратната връзка към хипофизата, която синтезира по-високи нива тиреостимулиращ хормон).

Възможно е наличие на ниска кръвна захар, повишен пролактин, повишен холестерол, увеличени чернодробни ензими, ниски еритроцити и хемоглобин.

Образните методи на изследване позволяват визуализация на жлезата и промените в нейната структура и архитектоника, като най-често се използват:

Диференциалната диагноза при тази форма на хипотиреоидизъм налага разграничаване от другите видове (болести на щитовидната жлеза, свързани с йоден недоимък, автоимунни заболявания, неопластични състояния), както и от някои системни заболявания, протичащи с хипофункция и атрофия на жлезата.

Лечение при атрофия на щитовидната жлеза (придобита)

Терапията при тази форма на хипофункция на жлезата включва заместително лечение с левотироксин под формата на таблетки, приемани всяка сутрин, приблизително по едно и също време.

Левотироксин представлява синтетичен аналог на тироксин, един от основните хормони, произвеждани от щитовидната жлеза. Медикаментът се отличава с висока ефективност и води до редукция на голяма част от проявите в рамките на няколко седмици до няколко месеца след стартиране на лечението.

Рядко води до нежелани ефекти, обикновено са леки и с преходен характер. Рискове съществуват при жени в менопаузата и възрастни хора, тъй като препаратът може да доведе до остеопоротични изменения в костите.

Лекарството се назначава от специалист (ендокринолог), като дозата се определя индивидуално в зависимост от тежестта и давността на проявите и индивидуалните особености на пациента.

С повишено внимание се прилага при пациенти с други подлежащи заболявания (захарен диабет, сърдечно-съдови заболявания, депресия), тъй като при едновременна употреба с бета блокери, амиодарон, лекарства за лечение на диабет, антидепресанти е възможно развитие на токсични прояви и нежелани лекарствени взаимодействия.

Необходимо е проследяване състоянието на пациентите и редовни профилактични изследвания (веднъж на всеки шест до дванадесет месеца).

Прогнозата при атрофия на щитовидната жлеза (придобита) се определя индивидуално, тъй като редица фактори оказват влияние по отношение на протичането и терапевтичния отговор към приложената схема на лечение.