Други видове хипотиреоидизъм МКБ E03

Щитовидната жлеза, въпреки малките си размери, представлява изключително важен ендокринен орган, който участва в поддържането на редица процеси с важно за организма значение.

Щитовидната жлеза секретира щитовидни хормони, известни като тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3), които подлежат на регулация от хипофизната жлеза и отделяния от нея тиреостимулиращ хормон (TSH).

Основните функции, които щитовидните хормони изпълняват, включват поддържане на терморегулацията и енергийния метаболизъм, обмяната на веществата, репродуктивното здраве, сърдечно-съдовата дейност, когнитивните възможности, настроението и други.

Редица фактори и въздействия могат да предизвикат промени във функционалната активност на щитовидната жлеза, проявяващи се като хипотиреоидизъм. Хипотиреоидизъм представлява ендокринно заболяване, характеризиращо се с понижена или липсваща секреция на хормоните на щитовидната жлеза.

Най-честата причина за неговото развитие е йодният дефицит (недоимък на йод в храната и питейната вода). Подробна информация може да намерите в раздел Заболявания:

• Синдром на вроден йоден недоимък
• Болести на щитовидната жлеза, свързани с йоден недоимък, и сродни състояния
• Субклиничен хипотиреоидизъм, причинен от йоден недоимък

Към други видове хипотиреоидизъм се включват различни състояния, характеризиращи се с хипофункция на щитовидната жлеза, която не е причинена от йоден недоимък (той може да е допълнителен провокиращ фактор).

Най-честите причини за развитието на другите форми хипотиреоидизъм включват:

• наследственост
• прием на медикаменти
• облъчване в областта на шията
• хирургични интервенции в областта на шията (следпроцедурен хипотиреоидизъм)
• след прекарана наскоро инфекция
• атоимунни заболявания (ангажиращи щитовидната жлеза, като тиреоидит на Хашимото или със системен характер)
• при заболявания и процеси, ангажиращи хипофизата или хипоталамуса

В зависимост от етиологичния агент се наблюдават известни разлики в протичането на болестта, терапевтичните възможности и прогнозата. По-често се засягат представителите на женския пол, като са възможни и различия по отношение на раса и етнос.

Към други видове хипотиреоидизъм се включват следните състояния:

• Вроден хипотиреоидизъм с дифузна гуша: при раждането новородените се представят с картината на увеличена щитовидната жлеза, състояние означавано още като гуша, обикновено дифузна (с равномерно увеличение на размерите), като се причинява от различни фактори, оказали въздействие върху вътреутробното развитие на плода
• Вроден хипотиреоидизъм без гуша: при новородените няма данни за гуша, но е възможно нейното развитие след няколко месеца при липса на лечение. Най-често се дължи на аплазия на щитовидната жлеза или вродена атрофия на щитовидната жлеза
• Хипотиреоидизъм, дължащ се на лекарства и други екзогенни вещества: при продължителна употреба на определени медикаменти е възможно развитие на хипотиреоидизъм при лица без предшестващи заболявания на щитовидната жлеза, като такива медикаменти най-често са литий (използван при тежка депресия), амиодарон (за лечение на аритмия), йодни препарати, кортикостероиди, интерферон и други. При лица с подлежащ хипотиреоидизъм и прием на левотироксин е възможно развитие на хипофункция на жлезата въпреки заместителната терапия при едновременна употреба на левотироксин с фенобарбитал, фенитоин, карбамазепин, естрогени, андрогени и други
• Постинфекциозен хипотиреоидизъм: възможно е засягане на функционалната активност на щитовидната жлеза след прекарана наскоро инфекция, най-често засягаща дихателната система и с най-чести причинители аденовируси, грипни вируси, риновируси и други
• Атрофия на щитовидната жлеза (придобита): атрофия на тиреоидеята се развива при тежък подлежащ хипотиреоидизъм, неконтролиран или нелекуван (без лечение или с неправилно лечение), най-често в резултат от дългогодишен автоимунен тиреоидит на Хашимото при възрастни пациенти
• Микседемна кома: липсата на лечение на хипофункцията на жлезата след определен период от време под въздействието на различни провокиращи фактори (травма, студ, инфекция, облъчване, прием на медикаменти) може да отключи състояние, потенциално застрашаващо живота на болния, дължащо се на изчерпване на компенсаторните механизми на организма и протичащо със засягане на дихателната, сърдечно-съдовата и нервната система
• Други уточнени видове хипотиреоидизъм: при засягане на хипофизата или хипоталамуса също е възможно развитие на хипотиреоидизъм в резултат от понижена продукция на тиреостимулиращ хормон. Други провокиращи фактори са хормоналните промени, настъпващи през пубертета и при бременност, както и при недоносени новородени
• Хипотиреоидизъм, неуточнен

Симптоми при други видове хипотиреоидизъм

Клиничната картина при различните видове хипофункция на щитовидната жлеза е идентична, като разлики се наблюдават главно по отношение на възрастта.

При новородените се наблюдават удължена физиологична жълтеница, отворена малка фонтанела, затруднения със засукването и липса на апетит, запек, промени в гласа (дрезгав, груб плач), силно изразена сънливост (често ги наричат добри бебета, тъй като рядко плачат и предимно спят), мускулна хипотония, пъпна херния.

Наблюдават се промени в носната преграда, причиняващи назална обструкция, задух, респираторен дистрес. Характерни за новородените са големият език (макроглосия), по-ниската от физиологичната телесна температура (хипотермия), характерни промени по кожата (студена, суха, често лющеща се с оточни промени).

При липса на своевременно лечение се наблюдават изоставане в растежа, психическото и двигателното развитие, различна по степен умствена изостаналост.

Тъй като ранното лечение (преди шеста седмица) води до значително подобряване на прогнозата при новородените, в много страни е въведен ранен скрининг на всички новородени, провеждан между трети и седми ден, като се изследва капилярна кръв от петата върху филтърна хартия. При установяване на промени в нивата на тиреостимулиращия хормон се провеждат допълнителни изследвания.

Разпознаването на проявите на хипотиреоидизъм по време на бременност е изключително важно, тъй като състоянието крие рискове от спонтанен аборт, различни аномалии на плода, нарушения в растежа и развитието му. При откриването на хипотиреоидизъм през бременността се назначава своевременно левотироксин в достатъчно висока доза с цел постигане на баланс на щитовидните хормони и намаляване рисковете за жената и плода.

Клиничните прояви при хипотиреоидизъм при лица в активна възраст са неспецифични и включват най-често:

• липса на апетит, констипация (запек)
• наддаване на тегло
• повишена чувствителност към студ, зиморничавост
• депресия, апатия, раздразнителност
• отпадналост, мускулна слабост, лесна уморяемост
• изразена сънливост
• увреждане на косата, кожата и ноктите
• видимо увеличение размерите на щитовидната жлеза (гуша)

Възможно е напълно безсимптомно протичане и изява с някое от усложненията на заболяването (сърдечно-съдови увреждания и инциденти, репродуктивни нарушения).

При възрастни пациенти симптомите често се диагностицират погрешно като нормални за напредването на възрастта промени, забавяне на метаболитните реакции, деменция.

Ранното разпознаване и целенасочено търсене на заболяването намалява рисковете от дългосрочни увреждания и усложнения.

Поставяне на диагнозата при други видове хипотиреоидизъм

Диагностицирането на различните форми хипотиреоидизъм се осъществява въз основа на обстойния анализ на данните, получени при изследването с помощта на различни методики:

• анамнеза (разпит на болния): фамилна анамнеза (наличие на родственик със заболяване на щитовидната жлеза), епидемиологична анамнеза (данни за пребиваване в ендемичен район), хранителни навици, наличие на подлежащи заболявания, прием на медикаменти, прекарани наскоро инфекции, бременност, раждане и други
• преглед: физикалните находки включват описание на щитовидната жлеза след оглед и палпация (данни за промяна в консистенцията, плътността, симетричността, наличие на необичайна болезненост), промени в пулса и сърдечната честота, неврологичен статус, промени в поведението
• лабораторни изследвания: с висока диагностична стойност са резултатите от изследването на щитовидните хормони и тиреостимулиращия хормон (TSH), които обикновено показват понижение на Т3 и Т4 и повишение на TSH, като е необходимо изследване и на редица други показатели, главно хемоглобин и еритроцити (често е налице подлежаща анемия), чернодробни ензими, холестерол (характерна е хиперхолестеролемията), при необходимост от диагностично уточняване се изследват и тиреоидните антитела
• образни изследвания: с високо информативно значение относно структурата и наличието на патологични изменения са различните методики, използвани за визуализиране на щитовидната жлеза, като най-често се извършват ехография (ултразвуково изследване), скенер (компютърна томография), ядрено-магнитен резонанс, при необходимост и радиоизотопно изследване на щитовидната жлеза

Ранното откриване на заболяването и назначаването на подходящ, индивидуален терапевтичен режим, съобразен с потребностите и състоянието на конкретния пациент, подобряват значително прогнозата, намалявайки риска от развитие на усложнения.

Диференциалната диагноза включва разграничаване на отделните заболявания, протичащи с хипотиреоидизъм едно от друго (в зависимост от причината за хипофункцията), разграничаване на първичен от вторичен (характерни за вторичния са неопластични, инфекциозни или автоимунни изменения, повлияващи дейността на хипоталамуса или хипофизата), както и от някои системни заболявания и/или синдроми, протичащи също с наличие на хипофункция на щитовидната жлеза. При възрастни пациенти заболяването често се диагностицира погрешно като болест на Алцхаймер или друг тип деменция.

Лечение при други видове хипотиреоидизъм

Терапията при хипофункция на тиреоидеята се определя индивидуално в зависимост от причината, довела до състоянието, давността и тежестта на проявите, наличието на подлежащи заболявания и индивидуалните особености на болния.

В масовия случай лечението е субституиращо (заместително), като се използват синтетични аналози на тиреоидните хормони. Използва се медикаментът левотироксин, под формата на таблетки, като дозата се определя в зависимост от конкретния случай и се увеличава постепенно по определена схема за избягването на странични действия.

Започва се с по-ниска доза (25 до 50 микрограма), като на всеки четири до осем седмици (в зависимост от повлияването на симптоматиката) дозата се повишава с до 25 микрограма до достигане на оптималната доза, поддържаща заболяването и неговите прояви под контрол.

Левотироксин се отличава с изключително висока ефективност, като част от проявите отшумяват още след първите няколко седмици, докато за други (например хиперхолестеролемията, състоянието на косата, кожата и ноктите) са необходими няколко месеца.

Заместителното лечение продължава цял живот, като самоцелното прекратяване на приема на медикамента води до опорочаване на терапията и завръщане на болестните прояви.

Медикаментът е с добър профил на безопасност, като рядко води до нежелани странични реакции, но крие рискове от лекарствени взаимодействия при едновременна употреба с перорални медикаменти за лечение на захарен диабет, някои антидепресанти, амиодарон (използван обикновено при аритмия), някои лекарства за щитовидната жлеза (метимазол, пропилтиоурацил, използвани при хиперфункция на жлезата), бета блокери и други.

Освен левотироксин към терапията се включват витаминни добавки, симптоматични средства и други агенти с цел оптимално, ефективно и своевременно отстраняване на причините за хипотиреоидизъм и балансиране на хормоналната хомеостаза.

Препоръчва се редовно проследяване на пациентите и профилактични изследвания (преглед, кръвни изследвания, ехография на щитовидната жлеза) на всеки шест до дванадесет месеца, с цел оптимизиране на терапията и намаляване риска от усложнения.

При новородените и малките деца се препоръчва по-чест контрол през първите години и редовно проследяване на двигателното и психичното развитие, растежа, когнитивния статус.

Прогнозата се определя индивидуално в зависимост от редица фактори (възраст, тежест на болестта, причини за появата, наличие на усложнения, отговор спрямо приложеното лечение), като при ранно диагностициране и стартиране на терапията с левотироксин обикновено прогнозата е напълно благоприятна, включително и в ранна възраст, тъй като заместителната терапия позволява нормално изпълняване на функциите на жлезата, нормално развитие и растеж на организма, нормално протичане на физиологичните процеси в организма.