Постинфекциозен хипотиреоидизъм МКБ E03.3

Синтезата, метаболизмът и свързването към съответните рецептори за щитовидните хормони подлежат на строг контрол, като тяхната хомеостаза е фино регулирана под въздействието на тиреостимулиращия хормон (TSH), продуциран от хипофизата.

Продукцията на щитовидните хормони от тиреоидеята е чувствителен процес, който под въздействието на различни фактори търпи редица промени.

Наследственост, хранителни навици (прием на достатъчно йод с храната и водата), излагане на вредни въздействия могат да окажат влияние върху нормалната продукция на трийодтиронин (Т3) и тироксин (Т4).

Върху функционалната активност на жлезата влияние могат да окажат и прекарани наскоро инфекции, главно засягащи дихателната система, като под тяхното въздействие се развива така нареченият постинфекциозен хипотиреоидизъм.

Заболяването се проявява след прекарана вирусна инфекция засягаща горни дихателни пътища (ларингит, тонзилит, грип, настинка), а в някои случаи и долните дихателни пътища (пневмония). За заболяването основно значение имат аденовирусите, коксаки вирусите, грипните вируси, риновирусите и други.

Механизмите, по които се развива състоянието, не са напълно изяснени, като се предполага комплексно въздействие.

Възможно е развитието му в хода на подостър тиреоидит, известен още като тиреоидит на de Quervain, при който в резултат от вирусна инфекция се развива възпалителен процес в жлезата, водещ първоначално до хиперфункция, а впоследствие до хипотиреоидизъм. Състоянието се отличава с доброкачествено протичане и бързопреходен характер.

Честотата на заболяването трудно може да се определи, като се засягат предимно представителите на средната, активна възраст, по-рядко децата. По отношение на пола се наблюдават характерните разпределения за хипотиреоидизъм, а именно два пъти по-често засягане на представителите на женския пол.

Предразполагащи фактори, улесняващи развитието на хипофункция на щитовидната жлеза са прекарана наскоро инфекция на дихателната система, наследственост (наличие на родственици със заболявания на жлезата), пребиваване в ендемичен район (географска зона с бедна на йод почва, съответно с бедна на йод земеделска продукция и животински продукти), непълноценно хранене, индивидуални имунологични особености и други.

Състоянието може да възникне при лица без подлежащи заболявания на тиреоидеята и с нормална функционална активност на щитовидната жлеза, като при тях обикновено има преходен характер и рядко води до трайни нарушения.

При лица с подлежаща хипофункция на жлезата инфекциозните заболявания водят до повишени изисквания към организма, съответно необходимост от корекция на прилаганата терапия (стандартното лечение при хипотиреоидизъм включва левотироксин във внимателно подбрана доза). Развитието на характерните за хипотиреоидизъм симптоми след прекарана инфекция на фона на лечение с левотироксин налага увеличаване на дозата на медикамента.

Симптоми при постинфекциозен хипотиреоидизъм

Тази форма на хипофункция на щитовидната жлеза не се различава съществено по клинично протичане от хипотиреоидизъм с друг етиология. Проявите са по-слабо изразени, като най-характерната особеност са данните за прекарана инфекция в близките няколко седмици.

Най-често пациентите се оплакват от някои от следните симптоми:

• запек
• наддаване на тегло
• изразена сънливост
• отпадналост, мускулна слабост, лесна уморяемост
• повишена чувствителност към студ (зиморничавост)
• раздразнителност, апатия, депресивни епизоди
• изразен косопад, промени в нотките, студена, суха кожа
• при жените са възможни промени в менструалния цикъл
• възможни са отоци по клепачите и крайниците
• когнитивен спад, проявяващ се с влошена памет, концентрация и внимание
• възможни са промени в пулса и сърдечната честота

Рядко състоянието води до уголемяване размерите на щитовидната жлеза и развитие на струма (гуша).

При развитие на тази форма на хипотиреоидизъм в детска възраст са възможни промени в поведението, липса на апетит, сънливост, забавяне на растежа.

Ранното откриване и лечение на състоянието намалява възможните рискове от увреждания на други органи и системи.

Поставяне на диагнозата при постинфекциозен хипотиреоидизъм

Диагностицирането при тази форма на хипофункция на щитовидната жлеза се осъществява аналогично на диагностицирането при другите форми на хипотиреоидизъм, а именно въз основа на резултатите от следните методи на изследване:

• разпит на болния: информация относно прекарана наскоро респираторна или друга инфекция, данни за наличие на родственик със заболяване на щитовидната жлеза, субективни оплаквания, давност на проявите, хранителни навици на пациента (прием на храни, съдържащи достатъчно йод)
• находки при физикалния преглед: при голям процент от пациентите се установяват суха, студена и лющеща се кожа, оточни промени по клепачите, лицето и/или крайниците, забавен пулс и сърдечна честота, възможни са отклонения при изследване на неврологичния статус, при част от болните е налице гуша (видимо увеличени размери на жлезата)
• лабораторни изследвания: необходимо е определяне нивата на тиреостимулиращия хормон и щитовидните хормони (Т3 и Т4), като характерната за хипотиреоидизъм констелация е налице и включва понижени тироксин и трийодтиронин на фона на повишен TSH
• образни методи на изследване: за разграничаване на състоянието от други форми на хипотиреоидизъм или системни заболявания, протичащи със засягане на жлезата голяма роля играят образните изследвания, като най-често се извършва ултразвуково изследване, КТ на жлезата, ядрено-магнитен резонанс, както и радиоизотопно изследване на щитовидната жлеза

Ранното откриване на състоянието и назначаването на адекватна заместителна терапия води до значимо подобряване на прогнозата в дългосрочен план и намалява рисковете от различни по тежест усложнения, засягащи предимно репродуктивното здраве, сърдечно-съдовата система, когнитивните възможности.

Диференциалната диагноза при хипотиреоидизъм, развил се след инфекция, налага разграничаване от другите видове хипотиреоидизъм (причинени в резултат от йоден недоимък, прием на определени медикаменти, в резултат от неопластични или автоимунни процеси).

Лечение при постинфекциозен хипотиреоидизъм

Основният терапевтичен подход при всички форми на хипотиреоидизъм включва заместително лечение с левотироксин.

Този представител на лекарствата за щитовидната жлеза представлява синтетичен аналог на произвеждания от тиреоидната жлеза хормон тироксин, като се отличава с дълъг плазмен полуживот и висока ефективност. В рамките на няколко седмици се наблюдава обратно развитие на проявите, свързани с хипофункция на жлезата.

Левотироксин се прилага под формат на таблетки, като за улеснение на дозирането се предлагат таблетки от 25 до 150 микрограма. Препоръчва се прием сутрин по едно и също време, преди прием на храна.

Препаратът се отличава с висока безопасност и в редки случаи води до нежелани ефекти, които са леки и преходни. Повишен риск съществува при прием от възрастни хора и жени в менопауза, тъй като са възможни остеопоротични промени.

Терапията се назначава от специалист (ендокринолог), като е необходимо внимание при пациенти с подлежащи заболявания, приемащи и други лекарства.

Неблагоприятни ефекти (липса на ефект, токсични прояви) са възможни при едновременна употреба на левотироксин с бета блокери (прилагани предимно при сърдечно-съдови заболявания), амиодарон (антиаритмичен медикамент), перорални лекарства за лечение на захарен диабет, някои антидепресанти и други.

При необходимост се прилагат и симптоматични средства (препарати за подобряване на храносмилането, витаминни добавки, обезболяващи, средства за нормализиране на настроението).

Прогнозата при постинфекциозен хипотиреоидизъм се определя индивидуално в зависимост от тежестта и давността на проявите, своевременното откриване и стартиране на подходяща терапия. Рядко се наблюдават трайни увреждания във функционалната активност на жлезата и различни по тежест дългосрочни усложнения.