Начало Медицинска енциклопедия Лечения Лечение при тиреоидит на Хашимото

Лечение при тиреоидит на Хашимото

Лечение при тиреоидит на Хашимото - изображение

Автоимунните заболявания представляват състояния, при които собствената имунна система не разпознава своите клетки и тъкани, нападайки ги с развитие на различна по тежест клинична симптоматика.

Тяхната етиология не е напълно изяснена и често причините за отключването им остават неясни, като главна роля играе генетичната предиспозиция и наличието на член от семейството с автоимунно заболяване.

Болестта на Хашимото (тиреоидит на Хашимото, хроничен лимфоматозен тиреоидит на Хашимото) представлява заболяване, ангажиращо щитовидната жлеза, чиято честота показва прогресивна тенденция към нарастване със засягане до десет пъти по-често на представителите на нежния пол.

Тиреоидит на Хашимото

Това е едно от най-честите заболявания на щитовидната жлеза, като етиологичните причини и рискови фактори, предразполагащи неговото развитие не са ясни, но рискът е по-висок при представителките на женския пол, наличие на член от семейството с автоимунно заболяване, наличие на друго подлежащо автоимунно заболяване, като ревматоиден артрит, захарен диабет тип 1, витилиго, лупус, болест на Адисон и други.

Необходимостта от провеждане на своевременно лечение при тиреоидит на Хашимото е във връзка с клиничните прояви на заболяването, чиято тежест варира значително при отделните пациенти.

Симптомите обикновено се развиват бавно и се възприемат погрешно като прояви на преумора или сезонно неразположение (от типа на пролетната умора), включвайки богата палитра от неспецифични признаци, проявени в различни съчетания при отделните болни.

Болестта често води до хипотиреоидизъм и клиничната картина е идентична с тази при всички състояния, протичащи с намалена функция на щитовидната жлеза и съответно забавяне на всички метаболитни процеси.

Най-често пациентите се оплакват от:

  • депресивни епизоди (хронично лошо настроение, апатия, повишена раздразнителност, липса на желание за обичайните занимания)
  • постоянно чувство на студ (зиморничавост, нетипична за пациента до този момент)
  • суха кожа и коса, ускорено състаряване
  • констипация (запек), гадене
  • хронична умора, изтощение
  • повишена сънливост, затруднена концентрация
  • наддаване на килограми без осезаема промяна в хранителните навици и физическата активност
  • чести мускулни крампи, отоци по краката
  • повишено кръвно налягане, при липсващи до момента оплаквания
  • понижено либидо, нарушения в менструалния цикъл

Болест на Хашимото - прояви

При липса на адекватна заместителна терапия състоянието прогресивно води до увреждане на сърдечно-съдовата система, неврологични увреждания, с възможно развитие на така наречената микседемна кома, застрашаваща живота на болните.

Изборът на лечение при тиреоидит на Хашимото се основава на тежестта на клиничните прояви, възрастта на пациента, наличието на подлежащи заболявания, съответно приема на различни медикаменти (с или без рецепта) и други фактори.

В началните фази на заболяването е възможно протичане без промяна в нивата на щитовидните хормони, като проявите са леки, едва забележими, може и да липсват.

При тези пациенти специалистите често препоръчват стриктно наблюдение и проследяване, като при първи данни за промени в хормоналните нива се назначава заместителна терапия.

Според клиничните прояви или по преценка на вашия лекуващ лекар ще бъдете насочени при специалист, който след обстоен разпит и преглед, вероятно ще назначи изследване на щитовидните хормони и определяне нивата на тиреостимулиращия хормон (в случай, че не са назначени за изследване от общопрактикуващия лекар).

При установяване на хипотиреоидизъм (намалена функция на щитовидната жлеза, съответно намалено производство на щитовидни хормони) е необходимо провеждане на заместителна терапия с левотироксин.

Левотироксин представлява синтетичен хормон, идентичен на произвеждания от щитовидната жлеза тироксин (може да го срещнете и като Т4).

Своевременното назначаване на подходяща терапия при болест на Хашимото води до ефективно овладяване на симптоматиката и забавяне на прогресията на болестта.

Не съществува етиологично лечение на заболяването, като заместителната терапия продължава цял живот.

Левотироксин се понася относително добре от всички пациенти, като ключов момент е внимателното, индивидуално мониториране на дозата. Най-често стандартната поддържаща доза е 50 до 100 микрограма, веднъж дневно, за предпочитане сутрин, 30 минути преди храна.

Заместителна терапия с левотироксин

При лица в напреднала възраст, както и при наличие на различни увреждания на сърдечно-съдовата система (аритмия, сърдечна недостатъчност, високо кръвно) се препоръчва стартиране с по-ниска доза и нейното постепенно увеличаване през няколко седмици с периодично мониториране на нивата на щитовидните хормони.

Левотироксин се прилага перорално под формата на таблетки, като за улесняване на лекарите и пациентите и осигуряване на подходяща индивидуална доза се предлагат препарати, съдържащи 25, 50, 75, 100, 150 микрограма.

Препоръчва се употреба на медикамента всяка сутрин по едно и също време с цел оптимален баланс на нивата на щитовидните хормони.

За ефективно повлияване на проявите на болестта са необходими средно между няколко седмици и два месеца (в зависимост от състоянието на отделните пациенти). При част от болните видимо подобряване се наблюдава още след втората седмица, докато при други са необходими повече от шест седмици.

Бързо подобрение се наблюдава по отношение на нормализирането на пулса, редукция на теглото и намаляване на отоците по тялото. За подобряване състоянието на кожата, косата и ноктите са необходими средно около няколко месеца, а нивата на холестерола (тип LDL, известен още като лош холестерол) намаляват постепенно в хода на лечението, като терапията с левотриоксин не оказва влияние върху нивата на добрия, HDL холестерол.

Размерите на жлезата бавно се нормализират, като процесът може да отнеме повече от три месеца, поради което при някои пациенти се започва с по-висока доза за кратък период.

Редица медикаменти могат да окажат влияние върху усвояването на левотироксин или да се наблюдава понижение в ефективността им, поради взаимодействия със синтетичния хормон, поради което се препоръчва поне четири часов интервал между приема им.

Такива медикаменти са например:

Рискове при едновременна употреба на левотироксин с други лекарства

При постепенно оптимизиране на дозата не се наблюдават съществени странични ефекти и препаратът се понася добре от мнозинството пациенти.

При прием на по-висока от необходимата доза (започване с начална висока доза или бързо увеличаване на дозата) се наблюдават реакции на хипертиреоидизъм, като сърцебиене, аритмия, болки и стягане в гърдите, горещи вълни, изпотяване, тремор, безсъние, диария, редукция на теглото.

Приемът на по-ниска от необходимата доза не се асоциира с нежелани ефекти, а с персистиране на клиничната симптоматика.

Употребата на левотироксин за лечение при тиреоидит на Хашимото се прилага с повишено внимание при пациенти, алергични към основната съставка, както и при подлежащи, неконтролирани заболявания (надбъбречна недостатъчност, увреждания на хипофизата, скорошен инфаркт на миокарда, миокардит и други). Повишен риск от развитие на остеопоротични промени е налице при прием на високи дози от жени на възраст над 50 години.

Употребата на синтетичен тироксин се назначава от специалист, като всяка корекция (например смяна на фирмата, произвеждаща субстанцията) е необходимо да бъде предварително консултирана с цел намаляване рисковете от предозиране и токсични прояви.

По време на лечението е необходим редовен мониторинг на състоянието на болния и нивата на щитовидните хормони, като след оптимизиране на дозата последните се проследяват на всеки шест месеца.

Други опции за овладяване на симптомите и лечение при тиреоидит на Хашимото

Долуизброените методи според многобройни научни изследвания и опити в областта не показват по-добра ефективност спрямо приложението на левотироксин, въпреки което намират популярност и се прилагат при част от пациентите:

  • комбинирана терапия: прием на Т4 (левотироксин натрий) и Т3 (лиотиронин натрий) под формата на комбинирана терапия, като според резултатите от проведените проучвания терапията показва относителен ефект за повлияване проявите на болестта при пациенти, претърпели терапевтична интервенция за цялостно отстраняване на щитовидната жлеза (тотална тиреоидектомия). Комбинираната терапия крие рискове от нежелани ефекти, включващи аритмия, безсъние, тревожност и много от характерните за хипертиреоидизъм прояви (повишена потливост, горещи вълни, тремор, мускулни крампи и други)
  • натурални методи на лечение: алтернативната медицина добива все повече популярност сред пациентите, като нейната ефективност не е доказана научно и при постигане на подобрение в симптоматиката най-вероятната причина се крие в така наречения плацебо ефект (дълбока убеденост на пациента в ефективността на терапията). Подробна информация за натуралните средства, намиращи съмишленици в лечението на болест на Хашимото може да намерите в раздел Алтернативна медицина (Съвети и естествени добавки, полезни при болест на Хашимото)
  • промяна в хранителния режим: липсват конкретни доказателства за повлияването на заболяването (подобряване или влошаване на проявите) от хранителните навици, въпреки което редица специалисти препоръчват балансирано, здравословно и пълноценно меню, богато на витамини, минерали и антиоксиданти. Подробна информация може да намерите в раздел Хранене (Хранене при тиреоидит на Хашимото)
  • хранителни добавки: според резултатите от някои проучвания оптималният прием на селен и йод може да доведе до подобряване на състоянието, но не замества конвенционалното лечение. Употребата на добавки, съдържащи йод, се осъществява с повишено внимание, тъй като при някои пациенти ексцесивният прием може да доведе до странични ефекти. Подробна информация за оптималната употреба на йод може да намерите в раздел Лечения (Лечебно действие на йода)
  • хирургично отстраняване (тиреоидектомия): премахване на щитовидната жлеза е необходимо при малък процент от пациентите с тежко, агресивно протичащо заболяване, напреднал болестен процес, значително увеличени размери на жлезата и липса на ефект от медикаментозната терапия, като след операцията е необходима хормонална терапия за поддържане на оптимални нива на щитовидните хормони

Други методи на лечение при Хашимото

Лечение при тиреоидит на Хашимото по време на бременността

Развитието на болестта през бременността налага своевременна стартова терапия, докато при жени с подлежащо заболяване и последващо забременяване е необходима корекция на дозата.

Важна особеност е, че левотироксин е напълно безопасен за употреба през бременността и не крие никакви рискова както за бременната, така и за развиващия се плод.

Липсата на своевременно лечение на заболяването крие многократно по-високи рискове, като според различни проучвания се наблюдава повишен риск от различни по тежест увреждания на новороденото, засягащи главно сърдечно-съдовата система, мозъка, бъбреците.

Единственото ефективно лечение на болестта на Хашимото при бременни е заместителната терапия с левотироксин, като обикновено са необходими по-високи дози от обичайните за нормализиране нивата на щитовидните хормони.

При жени, приемащи синтетичния хормон преди забременяването, е възможно повишение на дозата с до 75 процента.

Препоръчва се редовно проследяване състоянието на жената и плода, мониторинг на нивата на щитовидните хормони.

Общите мерки включват пълноценно хранене, намаляване нивата на стрес и осигуряване на оптимална среда за пълноценно протичане на бременността, физическа активност, съобразена със състоянието на жената и консултация с лекуващия лекар при всяка промяна в състоянието на жената. Приемът на хранителни добавки се контролира от специалист за намаляване на възможните рискове от лекарствени взаимодействия.

 Лечение на Хашимото при бременност

По текста работи: д-р Лилия Пашова-Стоянова

5.0, 4 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

http://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/hashimotos-disease/diagnosis-treatment/treatment/txc-20269790
http://emedicine.medscape.com/article/120937-treatment
http://www.medicinenet.com/hashimotos_thyroiditis/article.htm
http://www.webmd.com/women/hashimotos-thyroiditis-symptoms-causes-treatments#1
https://www.thyroid.org/hashimotos-thyroiditis/
http://www.healthline.com/health/chronic-thyroiditis-hashimotos-disease#Overview1
https://www.holtorfmed.com/hashimotos-disease/
https://www.niddk.nih.gov/health-information/endocrine-diseases/hashimotos-disease
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15876156
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11941286
http://www.nytimes.com/health/guides/disease/chronic-thyroiditis-hashimotos-disease/medications.html

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛеченияХранене при...Алтернативна медицинаЗаболявания (МКБ)ЛюбопитноСнимкиИсторияМедицински изследванияЗдравни съветиНовиниИнтервютаКлинични пътекиБотаникаСпортПсихологияЗаведенияЛайфстайлНормативни актовеОрганизацииСоциални грижиСпециалистиГеографияАнкетиДиетиЛичностиНаправления в медицинатаНаучни публикацииФизиологияЗдравни проблемиПроизводители