Хипотиреоидизъм, дължащ се на лекарства и други екзогенни вещества МКБ E03.2

Въпреки своите малки размери, щитовидната жлеза изпълнява многобройни функции в организма, подпомагайки нормалните физиологични процеси и повлиявайки много други органи и системи.

Синтезираните от нея щитовидни хормони (тироксин и трийодтиронин) подлежат на строга регулация от тиреостимулиращия хормон (TSH), отделян от хипофизната жлеза и осъществяват основните функции на жлезата. Необходими са за оптималното функциониране на енергийния метаболизъм, репродуктивните функции, сърдечно-съдовата система, растежа и развитието в детска възраст, процесите на терморегулация и поддържането на нормална телесна температура и много други.

Фината регулация и хомеостаза на щитовидните хормони се повлиява от редица фактори от околната среда, като например йоден дефицит, вредни фактори от средата, прием на медикаменти, които могат да доведат до различни увреждания на нейните основни функции.

При хипотиреоидизъм, дължащ се на лекарства и други екзогенни вещества, вследствие употребата на определени субстанции се развива хипофункция на тиреоидеята с характерните за нея симптоми.

Медикаментозни средства, които могат да доведат до развитието на хипотиреоидизъм, са амиодарон (медикамент, който се използва при ритъмни нарушения), литий (лекарствено средство, което се употребява при психически разтройства) и други. Прекомерната консумация на храни, богати на йод (водорасли, риба, морски дарове, яйца, мляко), за продължителен период от време също може да предизвика хипотиреоидизъм.

Състоянието може да настъпи при пациенти с нормална функционална активност на жлезата (без заболявания на тиреоидеята) или при лица с понижена активност на жлезата, приемащи левотироксин в резултат от нежелани лекарствени взаимодействия.

Медикаментите, които могат да нарушат функционалната активност на тиреоидеята, са:

• пропилтиоурацил, метимазол: представляват лекарства за щитовидната жлеза, използвани при хиперфункция на тиреоидеята, като употребата им може да доведе до потискане на синтезата на тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3)
• литий, амиодарон, йодни препарати: литият, намиращ приложение (макар и ограничено) при тежки психични разстройства, амиодарон, използван главно при аритмия и йодните препарати под формата на добавки или дори разтвори за дезинфекция могат да потиснат секрецията на Т3 и Т4, като продуктите, съдържащи йод могат да предизвикат както хипотиреоидизъм, така и хипертиреоидизъм
• интерферон, интерлевкини: използват се като част от комплексната терапия при тежки заболявания с неопластичен или автоимунен характер, като могат да доведат до възпалителни промени в жлезата (тиреоидит) с развитие на хипофункция
• кортикостероиди, допаминови агонисти, карбамазепин, метформин: медикаментите от тези фармакологични групи могат да предизвикат супресия на TSH и съответно намалена продукция на щитовидни хормони и хипотиреоидизъм

Хипотиреоидизъм, дължащ се на лекарства и други екзогенни вещества, може да възникне и на фона на заместителна терапия с левотироксин при едновременна употреба на други медикаменти, които повлияват неговото усвояване, метаболизъм и ефективност:

• лекарства, потискащи абсорбцията (усвояването) на левотироксин: препарати, съдържащи желязо, колестирамин, сукралфат, ралоксифен, алуминиев хидроксид
• лекарства, повишаващи чернодробния метаболизъм и намаляващи ефективността на левотироксин: фенобарбитал, фенитоин, карбамазепин, рифампицин, иматиниб
• лекарства, забавящи чернодробния метаболизъм на левотироксин и повишаващи риска от токсични прояви: метформин, пропилтиоурацил, метимазол, пропранолол, кортикостероиди, йодни препарати
• лекарства, повлияващи свързването на левотироксин към протеините: естрогени, ралоксифен, тамоксифен, метадон, андрогени, флуороурацил

По тази причина е изключително важно да уведомите вашия лекар какви медикаменти приемате с цел оптимизиране на терапията и намаляване риска от нежелани и токсични прояви и лекарствени взаимодействия.

Симптоми при хипотиреоидизъм, дължащ се на лекарства и други екзогенни вещества

Клиничната картина при тази форма на хипотиреоидизъм (известна още като ятрогенен хипотиреоидизъм) не се отличава съществено от протичането при хипотиреоидизъм, предизвикан от други фактори.

В детска възраст често се наблюдава промяна в поведението, забавяне на растежа и развитието, отклонения в нормалното протичане на пубертета, изразена сънливост и мускулна слабост, възможна е по-ниска телесна температура (хипотермия), когнитивен спад (намалено внимание, влошена концентрация, забавяне на потока на мисълта).

При възрастни най-честите оплаквания са от типа на астено-адинамия, изразяваща се в бърза уморяемост, отпадналост, слабост, апатия и безразличие. Болните започват да се оплакват от усещане за студ, запек, променен вкус и обоняние, депресивни епизоди. Гласът им загрубява, появяват се отоци по цялото тяло, които са с тестовата консистенция, кожата става суха и лющеща се, косата става тънка, лесно накъсваща се, без блясък и жизненост.

Развитието на симптомите е бавно, постепенно, като най-характерни са констипацията (запек), сънливостта, депресията и повишената зиморничавост.

При едновременната употреба на левотироксин с медикаменти, повишаващи неговата токсичност, са възможни остри реакции, които освен с характерните за хипотиреоидизъм прояви водят и до замаяност, световъртеж, коремна болка, обрив, бронхоспазъм и други.

Тежестта на проявите зависят от вида на медикамента, приеманата доза, продължителността на прием, наличието на подлежащи заболявания. При лица с увредена бъбречна или чернодробна функция е налице по-висок риск от различни нежелани прояви.

Възможните усложнения, развиващи се в хода на това състояние, включват микседемна кома (рядко, но застрашаващо живота на пациента състояние), сърдечно-съдови заболявания и инциденти, репродуктивни нарушения, а при развитие на състоянието при бременност са възможни спонтанен аборт и увреждания на плода.

Поставяне на диагнозата при хипотиреоидизъм, дължащ се на лекарства и други екзогенни вещества

Основно значение за откриването на състоянието имат данните от различните методи на изследване:

• анамнеза (разпит на болния): информация за вида, дозата и давността на прием на определени медикаменти, субективни оплаквания, хранителни навици, подлежащи заболявания
• физикални находки: при прегледа на болния често се установяват характерните за хипофункция на щитовидната жлеза симптоми, като промени по кожата, косата и ноктите, оток по клепачите, лицето, крайниците, промени в рефлексите, нисък пулс и кръвно налягане
• лабораторни изследвания: необходимо е изследване нивата на щитовидните хормони и тиреостимулиращия хормон, като се наблюдава характерната за хипотиреоидизъм констелация (висок TSH в комбинация с ниски Т3 и Т4), възможно наличие на анемия, повишен холестерол, увеличени чернодробни ензими, ниска кръвна захар, повишен серумен пролактин
• образни изследвания: необходимо е ултразвуково изследване (ехография) на щитовидната жлеза, при някои пациенти също и КТ на жлезата (скенер), радиоизотопно изследване на жлезата с цел изключване на други възможни причини за хипотиреоидизма

Своевременното откриване на състоянието и адекватното лечение значително намаляват риска от развитие на различни по тежест усложнения, някои от които с необратим характер и влошаващи качеството на живот на пациента.

Лечение при хипотиреоидизъм, дължащ се на лекарства и други екзогенни вещества

Лечението на заболяването се осъществява от специалист и се изразява в спиране на медикамента, водещ до хипотиреоидизъм, заместителна терапия, симптоматично лечение на проявите и усложненията.

Своевременното прекратяване приема на лекарствата, предизвикващи хипофункция на жлезата или водещи до токсични прояви при комбинация с левотироксин ограничава рисковете от дългосрочни последствия.

При лица без подлежащи заболявания на жлезата се препоръчва прием на левотироксин до нормализиране функцията на тиреоидеята, докато при пациенти с подлежащ хипотиреоидизъм е необходимо оптимизиране на дозата.

Левотироксин представлява синтетичен аналог на синтезирания от тиреоидеята хормон тироксин и ефективно облекчава проявите при хипотиреоидизъм. Отличава се с висока активност, ефективност и добър профил на безопасност.

Необходимо е проследяване състоянието на пациентите за период от няколко месеца до една година с оглед намаляване рисковете от допълнителни увреждания.

Симптоматичната терапия цели временно облекчаване на проявите в резултат от приема на съответните медикаменти, като включва средства за подобряване на храносмилането, за нормализиране на настроението, при необходимост аналгетици.

Прогнозата при хипотиреоидизъм, дължащ се на лекарства и други екзогенни вещества, се определя индивидуално в зависимост от давността на приема, дозата, развитието на усложнения, своевременното диагностициране и терапевтичния отговор към приложеното лечение.