Допаминови агонисти

Прецизният контрол и фино регулиране на предаването на нервните импулси в централната нервна система са отговорни за нормалното протичане на редица важни процеси.

Така например активността на допаминовите рецептори в определени мозъчни структури отговаря за контрола на движенията, настроението, емоционалния статус. Уврежданията (промяна в активността на рецепторите, повишение или намаление на нивата на допамин в мозъка) водят до развитието на различни по тежест заболявания.

Допаминът по същество представлява един от основните невротрансмитери (субстанциите в мозъка, отговорни за преноса на информация) и принадлежи към групата на катехоламините.

Различни проучвания в областта показват, че с напредване на възрастта, както и под въздействие на определени ендогенни фактори (генетична предиспозиция, високи нива на свободни радикали и други) и екзогенни фактори (замърсяване на околната среда, прием на лекарства, травми, заболявания) нивата на допамин в мозъка значително намаляват. С течение на времето и при наличие на драстични загуби на допамин бавно, но прогресивно се развиват тежки увреждания със сериозни последици в дългосрочен план.

За повлияване и контрол над този процес съвременната медицина активно разработва и внедрява в клиничната практика лекарства, показващи достатъчно висока активност и ефективност (постигане на желаните резултати при голям процент от пациентите) на фона на добър безопасен профил (нисък риск от развитие на тежки нежелани ефекти). Именно такъв тип препарати са така наречените допаминови агонисти.

Какво представляват допаминовите агонисти?

Допаминовите агонисти, както подсказва и името им, активират специфичните рецептори за допамин в централната нервна система (мозъка) и водят до идентични на естествения, ендогенен допамин ефекти. Терминът агонист показва, че тези препарати притежават изразен афинитет към допаминовите рецептори (способност за свързване с тях), но и активност (способност след свързване с рецепторите да предизвикат съответните ефекти).

Допаминовите агонисти са група лекарства, които претърпяват развитие, подобряване на техните свойства и разработване на нови, ефективни представители, отличаващи се с по-добро усвояване, активност и дългосрочен ефект и по-добър профил на безопасност в сравнение с много от старите представители (в сравнение с едни от първите препарати).

Развитието на съвременната медицина и фармацевтична индустрия позволява синтетично създаване на лекарства с точно определен механизъм на действие и повлияване на точно определени рецептори в мозъчните структури, съответно фин контрол и мониториране на желаните ефекти.

При допаминовите агонисти прицелните рецептори са тези за допамин (D1, D2, D3 и D4), от които с най-важно значение за клиничната практика е повлияването на типа D2-допаминови рецептори.

Активирането им води до ефекти, аналогичните на получените в резултат от синтезирания в организма допамин, главно засягащи моторните действия (фин контрол на движенията, двигателна активност), паметта и когнитивния потенциал като цяло, но също и емоционалния баланс (стабилност на настроението), репродуктивното здраве (посредством контрол над нивата на пролактин).

При дефицит на допамин например се развива болест на Parkinson, докато при твърде високи нива е възможно развитие на различни психични и поведенчески разстройства, включително шизофрения.

Кога се прилагат допаминови агонисти?

При болестта на Паркинсон са установени дегенеративни изменения в допаминергичните неврони на substantia nigra. Характерен е дефицитът на допамин и нарушеното съотношение допамин и ацетилхолин. Директното въвеждане на допамин в организма няма ефект, тъй като той не преминава хематоенцефалната бариера. Затова се прилага прекурсор на допамина, какъвто е L-DOPA. Много скоро след началото на терапията с него се появяват странични реакции като например хиперкинезии, аритмии, ортостатизъм, агресивност и други, което налага включването в терапията на допаминовите агонисти. Те активират допаминовите рецептори в отсъствие на допамин

Различните представители от тази фармакологична група се прилагат предимно при състояния на дефицит (твърде ниски нива) на допамин в мозъка, което се наблюдава например при болестта на Паркинсон.

Болестта на Паркинсон по същество е невродегенеративно заболяване, дължащо се на намаление нивата на допамин и дисбаланс на някои други невротрансмитери, проявяваща се с характерни симптоми. Най-често поради ниските нива на допамин се наблюдават увреждания на фината моторна дейност (тремор, некоординирани движения, мускулна ригидност), но също и различни невропсихични прояви (проблеми със съня, изразяващи се по-често с безсъние, когнитивен спад, влошаване на паметта и други).

Не са напълно изяснени причините, водещи до развитието на това заболяване, като се обсъждат множество фактори (генетична предиспозиция, напредване на възрастта, мъжки пол, вредни въздействия от околната среда, излагане на пестициди и тежки метали и други). В основата на болестта стои дефицит на допамин.

Други заболявания, които се развиват при нарушения в допаминови метаболизъм и баланс, са свързани с повлияването на пролактиновата хомеостаза и включват различни репродуктивни увреждания, аменорея, импотентност, акромегалия, еректилна дисфункция, хиперпролактинемия и свързаните с нея усложнения, също и за потискане на лактацията.

Лекарствата от тази група се прилагат и при определени неврологични заболявания, свързани с допаминов дефицит, някои неопластични образувания и други.

Най-общо медикаментите се използват за основно и единствено лечение (терапия само с допаминови агонисти) или като част от комплексната терапия (съвместно с други медикаменти и лечебни процедури) при следните състояния:

• Болест на Parkinson
• Дистония, предизвикана от лекарствени средства
• Синдром на неспокойните крака
• Множествена склероза
• Доброкачествено новообразувание на хипофизната жлеза
• Първична аменорея
• Вторична аменорея
• Аменорея, неуточнена
• Хиперпролактинемия
• Синдром на поликистозни яйчници
• Импотентност от органичен произход
• Сексуална дисфункция, непредизвикана от органично разстройство или заболяване и по-конкретно при недостатъчност на гениталната реакция
• Акромегалия и хипофизарен гигантизъм

Най-широко застъпена е употребата им в лечението при болестта на Паркинсон, като се използват като алтернативна на стандартната терапия с леводопа или като средства, понижаващи нуждата от приложение на високи дози от леводопа. Приложението на тези лекарства още в началните стадии на заболяването води до значимо забавяне на нуждата от леводопа, повлиявайки ефективно моторните увреждания.

При лица с напреднало заболяване едновременното приложение на допаминови агонисти и допа и производни води до намаляване на необходимата лечебна доза.

Като цяло се препоръчват при лица в активна възраст с новооткрито заболяване и леки прояви, като терапевтичният режим се съобразява с индивидуалните особености на пациента. Най-често се стартира терапия с допаминови агонисти и ниски дози леводопа или монотерапия с подходящи агонисти на допамин.

Допаминови агонисти: представители и начин на приложение

Отделните представители съществуват под различни лекарствени форми с цел постигане на оптимален ефект при отделните пациенти.

Най-често се прилагат перорално (под формата на таблетки, капсули, форми с удължено освобождаване), някои са налични за парентерално приложение (венозна инфузия, подкожно инжектиране), а също и така наречените трансдермални терапевтични системи (пластири за залепване върху кожата, които осигуряват равномерно и контролирано освобождаване на активната субстанция).

Различават се няколко основни представители на тази група, не всички от които са налични и достъпни на територията на България:

• бромокриптин: намира широко приложение при различни заболявания, протичащи с допаминов дефицит, като например хиперпролактинемия, нарушения на менструалния цикъл, при необходимост от инхибиране (потискане) на лактацията, болест на Паркинсон и други. При използването му съвместно с леводопа при пациенти с болест на Паркинсон, позволява до 30 процента редукция на дозата на леводопа (което значително намалява рисковете от сериозните нежелани ефекти, свързани с този представител на допа лекарствата)
• перголид: използва се главно в различните терапевтични схеми за лечение при болест на Паркинсон
• каберголин: отличава се с дълъг плазмен полуживот, а различни проучвания, провеждани с него показват висока ефективност и възможност за използване под формата на монотерапия в продължение на поне една година при лица с ранни стадии на болест на Паркинсон
• ропинирол: особено популярен медикамент за лечение на ранните стадии на болестта на Паркинсон, показващ висока ефективност и отлагане на нуждите от прием на леводопа
• прамипексол: наличен и на територията на България лекарствен продукт, който ефективно повлиява моторната симптоматика при пациенти с невродегенеративни заболявания и в частност с болест на Паркинсон
• апоморфин: първоначално влиза в употреба преди повече от 60 години, но бързо губи популярност, поради неприятни странични ефекти, свързани с употребата му (тежко гадене и повръщане, но след подобренията във формулата му през 1990 година отново е препарат на избор, особено при тежки форми на болестта на Паркинсон

Дозата и терапевтичният режим се определят индивидуално при всеки болен след обстоен разпит и преглед от специалист.

Самоцелната промяна в терапията от страна на пациентите крие значителни рискове за влошаване на общото им състояние.

Възможни странични (нежелани) ефекти при лечение с допаминови агонисти

Допаминовите агонисти, подобно на всички познати лекарства, крият определени рискове от изява на нежелани ефекти. В зависимост от степента на тежест се различават леки, умерени и тежки странични ефекти, като трудно може да се предскаже отговорът на организма при отделните пациенти.

Значение при определянето на риска от изява на нежелани ефекти имат още индивидуалните особености на пациента, наличието на подлежащи заболявания, прием на други лекарства, свръхчувствителност към някоя от съставките, възраст и други.

Някои от по-често наблюдаваните в терапията с допаминови агонисти нежелани ефекти, включват следните:

• гадене и повръщане
• стомашен дискомфорт
• зрителни и слухови халюцинации
• главоболие
• обърканост, замайване
• изразена сънливост през деня
• сухота в устата
• ортостатична хипотония
• промяна в поведението (компулсивно преяждане, хиперсексуалност и други)

Част от страничните ефекти са предвидими и често срещани (като например гадене и повръщане), съответно могат да се вземат превантивни мерки, като например прием на подходящи антиеметици.

Макар и рядко е възможно увреждане на бъбречната функция, чернодробни нарушения, анемия, фиброза на белия дроб и други.

За намаляване на рисковете от нежелани ефекти и взаимодействия уведомете вашия лекар за всички лекарства, които приемате (с и без рецепта, включително и хранителни добавки).

С особено повишено внимание лекарствата от групата на допаминовите агонисти се прилагат при едновременна употреба на антихипертензивни средства (за лечение на високо кръвно), някои антибиотици, антидепресанти, диуретици и други.