Недостатъчност на гениталната реакция МКБ F52.2

Трудно e да се определи какви са нормите на сексуалната дейност. Но е по-лесно да се характеризира анормалната. Сексуалното поведение е разнообразно и се определя от сложно взаимодействие на фактори. То се влияе от взаимоотношенията с другите, от житейските обстоятелства и от културната среда, в която човек живее.

Към недостатъчност на гениталната реакция спадат разстройство на сексуалната възбудимост при жената, разстройство на ерекцията при мъжа и психогенна импотентност.

Разстройство на сексуалната възбудимост при жената

То се диагностицира, когато тялото не реагира на сексуална стимулация. Преди години е било приемано за състояние на идентичността. Лекарите го лекували като разстройство на личността, а не като хипоактивно разстройство на сексуалното желание.

Наскоро обаче експертите направили заключение, че е много трудно да се разграничат тези две състояния. В отговор на това, към момента се използва терминът разстройство на сексуалната възбудимост при жени.

Докато сексуалната дисфункция се диагностицира в изолирани случаи, това състояние е доста често срещано. Засяга около 40% от жените поне веднъж в живота им.

За много жени симптомите се появяват и изчезват от само себе си. При някои симптомите се появяват при всеки полов контакт или инициирана сексуална активност. При други обаче са само от време на време.

Симптомите на разстройство на сексуалната възбудимост при жената включват:

1. Намалено сексуално желание. Постепенно започват да губят интерес към секса. Въпреки че това може да се дължи на стрес и тревожност.
2. Редуциране на мислите, свързани със секса. Все по-рядко болният отделя време и внимание на тази тема.
3. По-рядко иницииране на сексуална активност. Възможно е самият болен да не желае да започне или да не приема опитите на партньор за привличане на вниманието в тази посока.
4. Намалено сексуално вълнение или удоволствие по време на секс. Обичайната сексуална стимулация или други неща, които двойката е използвала към момента, вече не оказват влияние върху интереса на болния.
5. Липса на приятни усещания по време на секс. Болният не се чувства както преди, не изпитва обичайното удоволствие.
6. Възбудата предизвиква поредица от събития в тялото. Притокът на кръв към тъканите около влагалищния отвор и клитора се увеличава. Влагалището произвежда естествен лубрикант. Много фактори, както психологически, така и физически, могат да повлияят на процеса на възбуждане.

Проблемите с емоционалното и психичното здраве, които могат да причинят разстройство на сексуалната възбудимост при жената, включват:

• ниско самочувствие
• незадоволителен външен вид на тялото
• стрес
• безпокойство
• депресия
• проблеми в отношенията
• негативни мисли
• чувство за вина
• психическа и физическа травма

Хормоните са необходим елемент на състоянието на възбуда. Промените в нивата на хормоните могат да повлияят на способността. Не е ясно обаче дали има пряка връзка между нивата на хормоните и сексуалната функция.

Причините, които могат да доведат до хормонални промени и възможно разстройство на сексуалната възбудимост при жената включват:

• менопауза
• противозачатъчни
• бременност

Възбудата зависи много от кръвоносната и неврологичната система на организма. Проблеми, с която и да е част от тях, могат да причинят това разстройство.

Някои потенциални анатомични причини включват:

• намален приток на кръв към влагалището
• увреждане на нерви в таза
• инфекция на влагалището или пикочния мехур
• изтъняване, изсушаване на вагиналните тъкани

Въпреки че разстройство на сексуалната възбудимост може да засегне всяка жена, по-често срещано е при по-възрастни. Ниското сексуално желание и проблемите със сексуалната възбуда варират в зависимост от възрастта, културните условия, продължителността на симптомите и наличието на стрес.

Състоянието понякога е трудно за диагностициране, тъй като много случаи включват комбинация от причини. Освен това, много жени се чувстват неудобно да говорят с лекаря си за техните симптоми и сексуалния си живот. Поради тази причина, част от жените остават недиагностицирани.

В някои случаи лекарят може изиска пълна кръвна картина, за да получи по-добра представа за цялостното здраве. Ако установи, че симптомите не се дължат на физически причини, може да насочи болната към психотерапевт, който е специализиран в сексуалното здраве и конкретно към проблемите, свързани с недостатъчност на гениталната реакция. Този специалист що помогне да се открие емоционалната причина, която стои зад проблема и ще създаде план за лечение, който да е подходящ в конкретния случай.

Лечението се фокусира върху идентифицирането на основни причини и лечението им. Много жени откриват, че комбинация от различни видове терапия изглежда работи най-добре. В зависимост от основната причина, лечението често включва лекарства, психотерапия или комбинация от двете.

В употреба влизат следните медикаменти:

1. Хормонална терапия. Ако основната причина е хормонална, хормоналната терапия може да помогне за лечение при ниски нива на естроген, вагинална сухота или болка по време на полов акт.
2. Промяна на дозировката на медикаментите. Ако лекарство, което приема болната, например антидепресант, причинява симптомите, коригирането на дозата може да подобри състоянието.

Дори и жената да не страда от основни заболявания на психичното здраве, терапевтът може да помогне да определи какво всъщност я стимулира и какви са пречките, които й влияят. Лекарят й дава насоки как да изгради доверие и интимност с партньора си, което в някои случаи играе основна роля в състоянието на възбуда.

Разстройство на ерекцията при мъжа

При нормални обстоятелства, когато мъжът е стимулиран сексуално, мозъкът му изпраща сигнали по гръбначния мозък към нервните окончания на пениса. Невроните освобождават химични вещества, наречени невротрансмитери, които сигнализират на артериите, доставящи кръв към corpora cavernosa (двете гъбести тела, разположени по дължината на пениса). С разширяването им, corpora cavernosa затваря пътя на вените, по които обикновено се оттича кръв от пениса. Когато пенисът се кръвонапълни, той се разширява и втвърдява, което води до ерекция.

Понякога комбинация от физически и психологически проблеми причинява еректилна дисфункция. Например, леко физическо неразположение, което забавя сексуалната реакция, може да предизвика безпокойство за поддържане на ерекцията. От своя страна, тревожността може да доведе до или да влоши еректилната дисфункция.

Мозъкът играе ключова роля за задействане на поредицата от стъпки, които акумулират ерекция, като се започне от чувствата на сексуално влечение. Сред основните психологическите причини за еректилна дисфункция се включват:

• депресия, тревожност или други психични състояния
• стрес
• проблеми в отношенията поради стрес, лоша комуникация или други притеснения

С напредване на възрастта, постигането на ерекцията може да отнема повече време. Различни рискови фактори допринасят за еректилната дисфункция, например:

1. Медицински състояния, по-специално диабет или сърдечни заболявания.
2. Употребата на тютюн, която ограничава притока на кръв към вените и артериите, като с течение на времето причинява хронични състояния на здравето, водещи до еректилна дисфункция.
3. Наднорменото тегло.
4. Травми, особено ако увреждат нервите или артериите, които контролират ерекцията.
5. Медикаменти, включително антидепресанти, антихистамини и лекарства за лечение на високо кръвно налягане.
6. Психологични състояния, като стрес, тревожност или депресия.
7. Употреба на наркотици и алкохол, особено дългогодишна.

Усложненията, които се срещат, в резултат на еректилна дисфункция са:

1. Незадоволителен сексуален живот.
2. Стрес или тревожност.
3. Смущение или ниска самооценка.
4. Проблеми в отношенията.
5. Невъзможността за забременяване.

За повечето мъже физическият преглед и отговарянето на въпроси (за получаване информация относно състоянието) са всичко необходимо за лекаря, който да диагностицира еректилната дисфункция и да препоръча лечение.

Психогенна импотентност

Психогенната импотентност (наричана още психологична еректилна дисфункция) е труден за лечение проблем. Въпреки че хората не го споделят открито, той е по-често срещан проблем, отколкото човек предполага. Въпреки това, е лечимо състояние.

Психогенната импотентност е състояние, причинено от психологически фактори, при което човек се бори да получи или поддържа ерекция. Стрес, депресия, липса на самочувствие, проблеми в отношенията или тревожност относно представянето, всяко едно от тях може да доведе до това състояние.

Физическата импотентност, от друга страна, може да се случи естествено поради стареене или медицински състояния, които влияят на гениталния кръвоток.

Проучванията твърдят, че около 10% до 20% от мъжете са преживели психогенна еректилна дисфункция в даден момент от живота си. Истинският брой обаче може да бъде дори по-висок от 20%. Част от заболелите се срамуват да разкажат на лекар за своите проблеми. Това означава, че психологическата импотентност най-вероятно е доста по-често срещана, отколкото се мисли.

Психогенната импотентност може да се случи на всеки. Тя е проблем, който засяга както по-млади, така и по-възрастни мъже, независимо от тяхното физическо здраве или сексуален опит. Някои от често срещаните психологически фактори, които повлияват на ерекцията, като прекъсват сигнала между мозъка и тялото, са:

1. Тревожност при изпълнение. Хората с тревожност за сексуалното си представяне изпитват изтощаващ страх от провал. Това може да е въпрос на притеснение относно размера на пениса, еякулаторния контрол, еректилната функция или способността да удовлетворят партньора си. По ирония на съдбата, колкото повече мъжът се тревожи за подобни неща, толкова по-голяма е вероятността да се сблъска с проблема. Когато е стресиран или тревожен, мозъкът отделя хормони на стреса, като адреналин и кортизол. Това кара мускулите да се напрягат, а сърцето да бие по-бързо. В някои случаи намалява притока на кръв към пениса, което затруднява ерекцията.
2. Стрес и тревожност. Когато мозъкът е съсредоточен върху риск от опасност или друг вид стрес, тялото е възпрепятствано да постигне състояние на ерекция.
3. Депресия. Изследванията показват, че 75% от хората с депресия имат проблеми в сексуалния си живот. Тя е свързана с промени в мозъчната химична среда и нервна система.
4. Проблеми в отношенията. Разногласията са част от всяка нормална връзка. Но често такъв конфликт създава пречка в сексуален аспект. Пълноценният секс изисква човек да се чувства сигурен и спокоен с партньора си.
5. Вина. Тя е болезнена и раздразнителна емоция и е идентифицирана като една от възможните причини за психогенна импотентност. Ако вината е твърде силна, тя прекъсва сигналите между мозъка и тялото, в резултат на което, получаването на ерекция е възпрепятствано.
6. Липса на самочувствие. Ниската самооценка може да доведе до психогенна импотентност.

Всички тези фактори правят вероятността за недостатъчност на гениталната реакция по-висока. Щом човек изпадне в подобна ситуация веднъж, самочувствието му се срива, след което може да попадне в порочен цикъл на продължаваща импотентност.