Менопауза

Менопаузата е преходен период в живота на жената от половата зрялост към старостта. Нарича се още климактериум. Чрез него се прекратява репродуктивната функция на жената. По време на менопаузата хормоналната дейност на яйчниците постепенно намалява и угасва и настъпват прояви на обща възрастова инволюция. Това състояние се наблюдава след 12 месеца аменорея (липса на менструация). Симптомите на менопауза включват горещи вълни, безсъние, повишаване на телесното тегло, подуване на корема, промени в настроението, нередовна менструация, депресия, главоболие. Настъпването на критичната възраст обикновено е между 45 и 50 годишна възраст. Понякога климактериумът настъпва по-късно след 55-60 годишна възраст. Тогава се говори за късен климакс (climax tarda). Преждевременното настъпване на менопаузата може да бъде белег на заболяване, поради което е необходимо да се търси причина. Продължителността на менопаузата варира от 2 до 10 години. Процесът е индивидуален и е различен при всяка жена.

Физиологични промени по време на менопаузата

В началото на менопаузата почти не остават първични фоликули способни да овулират. Ограниченият гаметен потенциал при жените силно контрастира с постоянния процес на сперматогенеза при мъжете. С напредването на възрастта на яйчниците, чувствителността им към фоликулостимулиращият и лутеинизиращият хормон намалява. Първоначално това води до по-къса фоликулярна фаза (по-кратък менструален цикъл), по-малко овулации и понижено производство на прогестерон. Наблюдава се преждевременно образуване на фоликули. Броят на жизнеспособните такива постепенно намалява. Общото ниво на естрогените е много ниско. В последствие нивата на лутеинизиращ и фоликулостимулиращ хормон силно се покачват с цел повлияване на менструалния цикъл, но в крайна сметка настъпва аменорея и менопауза. Тези промени се разделят на три фази: пременопауза, менопауза и постменопауза.

Изображение: Промени в нивата на хормоните по време на менопаузата

Съвсем условно менопаузата се разделя на 4 фази.

• При хиполутеиновата фаза се наблюдава постепенно отпадане на овулацията, поява на лутеинова недостатъчност и достигане на ановулаторни цикли, намаляване на лутеинизиращия хормон и на прогестерона.
• По време на хиперестрогенната фаза се появява повишена секреция на естрогени, персистенция на фоликули и хипоталамо-хипофизарна недостатъчност.
• Хипоестрогенната-хипергонадотропна фаза се характеризира с намаляване на секрецията нa естрогени и нарастване на гонадотропното ниво.
• При афоликулиновата фаза има окончателно спиране на цикличните процеси в яйчниците. Появяват се горещи вълни, невро-вегетативни оплаквания, емоционална лабилност. Настъпват атрофични промени в половите органи. Липсата на гонадотропния хормон води до промени в стуктурата на органите на женската полова система. Загубата на естрогените води до почервеняване на вагиналния епител, по следващо атрофиране и побледняване на повърхността. Стените на влагалището стават гладки. Яйчниците понижават размера си. Матката също става по-малка. При по-възрастните жени се наблюдава и загуба на тонус на тазовата мускулатура. Намалява и рН на урината, което води до промяна в бактериалната флора, често съпроводена със сърбеж. Либидото продължава да съществува поради действието на надбъбречните андрогени.

Хормонални промени и симптоми по време на менопаузата

Менопауза представлява спирането на менструацията. Средната възраст на настъпването на менопаузата при българската жена е 50 години и 6 месеца. Тя е част от климактеричния синдром, който представлява физиологичен инволютивен процес на репродуктивните органи на жената. Климактериумът може да се раздели на пременопаузален и постменопаузален. Пременопаузалният климактериум започва на около 40 годишна възраст и продължава около 20 години. В този период се наблюдава намаляване на производството на прогестерон и хиполутеинизъм. Срещат се и менструални аномалии като олигоменорея, понякога последвана от неправилни маточни кръвотечения. Наблюдават се и патологични състояния като миоматозни възли в матката, мастопатия на млечната жлеза. Постепенно към 45 годишна възраст менструациите стават все по-оскъдни, като към 50 годишна възраст се установява трайна аменорея (липса на менструация). Промените в хормоналните нива водят до промени в целия организъм. Липсата на прогестеронова продукция, води до релативно увеличаване на синтеза на естрогени и на андрогени, произвеждани от яйчниковите структури. Този нарушен хормонален баланс води до отражение върху редица органи и системи. Лигавицата на влагалището става по ранима, налице е болезненост при осъществяване на полов акт (диспареуния). Кожата става по-груба и губи своята еластичност. Наблюдават се нарушения в настроението, като преобладават депресивните състояния. Налице са и невровегетативни прояви като нощни изпотявания, топли вълни. Променя се и костната тъкан. При изследвания често се наблюдава остеопороза и остеопения. Започват и характерни промени в кръвоносните съдове. По време на менопаузата се наблюдава значително увеличаване на броя на инфарктите и инсултите. С настъпването на менопаузата започва постменопаузалния период. Той трае поне 10 години. Хормоналните промени водят до оформянето на характерна конфигурация на тялото. Именията в кожата и лигавиците и вегетативните промени се задълбочават. Постепенно след 70-75 годишна възраст хипоталамо-хипофизарно яйчниковата ос престава да съществува.

Изображение: freepik.com

Преждевременна менопауза

Преждевременната и  ранната менопауза са състояния, при което жената навлиза в климакс по-рано от очакваната възраст. Това състояние най-често се дължи на преждевременна яйчникова недостатъчност. Разликата между преждевременната менопауза и ранната менопауза е времето, в което настъпва менопаузата. Преждевременната менопауза е тази, която настъпва преди жената да навърши 40 години, а ранната е преди да навърши 45 години. От преждевременна менопауза страдат 1% от жените, а от ранна – 5% от жените. Основните причини за настъпването на тези състояния са овариектомия (операция за премахване на яйчниците), тютюнопушене, хистеректомия (операция за премахване на матката), фамилна обремененост за ранна менопауза, медицински състояния, като хромозомни аномалии, автоимунни заболявания. Симптомите на преждевременната менопауза са същите като на нормално настъпващата – горещи вълни, вагинална сухота, нощно изпотяване, чести инфекции на пикочните пътища. Настъпването на ранна или преждевременна менопауза води до повишен риск за развитие на неврологични заболявания, сексуална дисфункция, сърдечни заболявания, нарушения на настроението, остеопороза. Това остаряване на женската полова система може да бъде поддържано с хормон заместителна терапия.

При лабораторни изследвания менопаузата се диагностицира с повишаване на нивата на серумния фоликулостимулиращ хормон и понижаване на естрадиола и инхибина. Нивата на фоликулостимулиращия хормон са по-високи от тези на лутенизиращия хормон.

Заглавно изображение: freepik.com