Менопауза

Менопаузата е преходен период в живота на жената от половата зрялост към старостта. Нарича се още климактериум. Чрез него се прекратява репродуктивната функция на жената. По време на менопаузата хормоналната дейност на яйчниците постепенно намалява и угасва и настъпват прояви на обща възрастова инволюция. Това състояние се наблюдава след 12 месеца аменорея (липса на менструация). Симптомите на менопауза включват горещи вълни, безсъние, повишаване на телесното тегло, подуване на корема, промени в настроението, нередовна менструация, депресия, главоболие. Настъпването на критичната възраст обикновено е между 45 и 50 годишна възраст. Понякога климактериумът настъпва по-късно след 55-60 годишна възраст. Тогава се говори за късен климакс (climax tarda). Преждевременното настъпване на менопаузата може да бъде белег на заболяване, поради което е необходимо да се търси причина. Продължителността на менопаузата варира от 2 до 10 години. Процесът е индивидуален и е различен при всяка жена.

В началото на менопаузата почти не остават първични фоликули способни да овулират. Ограниченият гаметен потенциал при жените силно контрастира с постоянния процес на сперматогенеза при мъжете. С напредването на възрастта на яйчниците, чувствителността им към фоликулостимулиращият и лутеинизиращият хормон намалява. Първоначално това води до по-къса фоликулярна фаза (по-кратък менструален цикъл), по-малко овулации и понижено производство на прогестерон. Наблюдава се преждевременно образуване на фоликули. Броят на жизнеспособните такива постепенно намалява. Общото ниво на естрогените е много ниско. В последствие нивата на лутеинизиращ и фоликулостимулиращ хормон силно се покачват с цел повлияване на менструалния цикъл, но в крайна сметка настъпва аменорея и менопауза. Тези промени се разделят на три фази: перименопауза, менопауза и постменопауза.

Съвсем условно менопаузата се разделя на 4 фази.

1. При хиполутеиновата фаза се наблюдава постепенно отпадане на овулацията, поява на лутеинова недостатъчност и достигане на ановулаторни цикли, намаляване на лутеинизиращия хормон и на прогестерона.
2. По време на хиперестрогенната фаза се появява повишена секреция на естрогени, персистенция на фоликули и хипоталамо-хипофизарна недостатъчност.
3. Хипоестрогенната-хипергонадотропна фаза се характеризира с намаляване на секрецията нa естрогени и нарастване на гонадотропното ниво.
4. При афоликулиновата фаза има окончателно спиране на цикличните процеси в яйчниците. Появяват се горещи вълни, невро-вегетативни оплаквания, емоционална лабилност. Настъпват атрофични промени в половите органи. Липсата на гонадотропния хормон води до промени в стуктурата на органите на женската полова система. Загубата на естрогените води до почервеняване на вагиналния епител, по следващо атрофиране и побледняване на повърхността. Стените на влагалището стават гладки. Яйчниците понижават размера си. Матката също става по-малка. При по-възрастните жени се наблюдава и загуба на тонус на тазовата мускулатура. Намалява и рН на урината, което води до промяна в бактериалната флора, често съпроводена със сърбеж. Либидото продължава да съществува поради действието на надбъбречните андрогени.

При лабораторни изследвания менопаузата се диагностицира с повишаване на нивата на серумния фоликулостимулиращ хормон и понижаване на естрадиола и инхибина. Нивата на фоликулостимулиращия хормон са по-високи от тези на лутенизиращият хормон.