Първична аменорея МКБ N91.0

Първичната аменорея представлява сравнително често срещано състояние.

Към първична амаенорея принадлежи нарушение в менструацията в периода на пубертета.

Липсата на менструален цикъл и развитие на вторични полови белези при девойки и жени, които никога не са имали менструация, се нарича първична аменорея.

Аменореята може да бъде физиологична и патологична.

Физиологичната аменорея се среща в периода от раждането до първата менструация и след настъпилия климактериум.

Първият менструален цикъл настъпва обикновено до 14 - годишна възраст. Патологичната аменорея се среща при редица гинекологични и ендокринни заболявания - тумори, инфекции, възпалителни процеси на матката, яйчниците, хипофизата, надбъбречната жлеза и др.

Причините за първичната аменорея могат да бъдат редица заболявания, които увреждат системата хипоталамус - хипофиза - яйчници.

Това могат да бъдат: тумори, възпалителни процеси, травми и прочее.

Друга етиология на аменореята може да бъде отстраняване на яйчниците, тежки възпаления и тумори, понижена функция на щитовидната жлеза.

Сраствания на матката, дължащи се на различни възпалителни процеси, или ригиден, неперфориран химен, могат да предизвикат аменорея. 

По-рядко срещана причина може да бъде вродена липса или недоразвити яйчници, матка или влагалище. Те се срещат при различни генетични и хромозомни аномалии, към които спадат синдром на Търнар (Turner), синдром на Прайдер - Уили (Prader - Willi) и синдром на Калман (Kallmann).

Някои странични фактори също влияят на менструалния цикъл: стрес, различни медикаменти (антидепресанти, кортикостероиди и др), голямо физическо натоварване (при спортистки), затлъстяване (обезитас) или много ниско тегло (анорексия). 

Редица патологични процеси в яйчниците, матката, хипоталамус - хипофизната ос, могат да доведат до спиране на производство на хормони, т.е. до хормонален дисбаланс. Това довежда до нарушаване на нервнохормоналната регулация и като последствие намаляване нивото на гонадотропин (GnRH) и повишаване на пролактина (хормони, произвеждани от хипофизата).

Стресът може да промени функцията на хипоталамуса - област от мозъка, която контролира хипофизата, която пък от своя страна отговаря за нормалното протичане на менструацията. Намалената функция на щитовидната жлеза - хипотиреоидизмът, води до повишена продукция на хормона пролактин, който може да прекъсне менструалния цикъл - аменорея.

Основният клиничен симптом при първична аменорея е липсата на менструация.

Жените, страдащи от аменорея се оплакват също от вагинална сухота, болки в корема, изявяват се и редица нехарактерни симптоми като: повръщане, гадене, загуба на либидо, топли вълни, студова непоносимост, когато причина за аменорея е хипотиреоидизъм и главоболие. При първична аменорея се наблюдава забавяне на изявата на вторични полови белези, липса на окосмяване под мишниците и в срамната област, млечните гърди не нарастват.

Много важно за поставянето на правилната диагноза при първична аменорея е да се изключи бременност, чрез изследване на хорионгонадотропина (hCG) в урината. Определя се хормоналния статус.

Установяват се нивата на фоликулостимулиращия хормон (FSH) , който носи информация за функцията на системата хипоталамус - хипофиза. Изследва се Т4 и тиреостимулиращия хормон за отхвърляне на заболяване на щитовидната жлеза като причина за аменорея. За уточняване на причините за настъпилата аменорея се прави ехография, КАТ и ЯМР на малкия таз главата.

Лечението на първичната аменорея е насочено към причинителя и. Етиологията на аменореята е разнообразна и лечението е етиологично различно.

Препоръчва се ограничаване на тежки физически натоварвания. Ако причината за аменорея е хормонален дисбаланс, прилага се заместителна хормонална терапия - естрогени и прогестини.

При ракови, органични заболявания или вродени аномалии водещи до аменорея, лечението е хирургично.