Дистония, предизвикана от лекарствени средства МКБ G24.0

› Въведение

› Причини и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Дистония, предизвикана от лекарствени средства е състояние на нарушен мускулен тонус, в резултат на нежелан ефект от употребата на някои медикаменти.

Дистоничните реакции представляват обратими екстрапирамидни нарушения, вариращи в широки граници, които се проявяват скоро след приема на някои лекарства, най-често от групата на антипсихотиците. Въпреки че не са живото застрашаващи, своевременната диагноза и лечение играят важна роля в превенцията на някои усложнения и бързо облекчаване комфорта на засегнатите.

Причини и особености

Дистония, предизвикана от лекарствени средства, се среща относително рядко в клиничната практика, но неправилното разпознаване на състоянието може да стане причина за последваща погрешна диагноза и лечение.

Характерно за състоянието е следното:

• поява на оплакванията: необходим е определен период от време за поява на симптомите, като средно това е около месец, но прояви може да се появят още в началото на терапията с даден медикамент, в първите дни или седмици след употребата
• причинители: етиологията включва широк списък от рискови медикаменти, като невролептици (дроперидол, халоперидол), допаминови агонисти, антиеметици (метоклопрамид), антихистамини, антидепресанти. Реакцията е обикновено дозозависима, като се предполага и определена генетична предиспозиция. Много лекарства могат да причинят медикаментозно-индуцирана дистония, но най-често това са представители от групата на невролептиците, известни още като антипсихотици

• патофизиологични особености: патофизиологично състоянието се представя с лекарствено-индуцирана промяна на допаминергично-холинергичния баланс в нигростриатума
• рискови фактори: засегнати са обикновено възрастни, хронично болни пациенти, като се наблюдава по-висока честота при представителите на женския пол. Наличието на подлежащ диабет, ХИВ или СПИН, когнитивни нарушения, нарушения в настроението, данни за злоупотреба с лекарства или забранени субстанции в миналото също предразполагат към развитието на този тип дистония

Изключително важно за последващата диагноза и лечение е установяването на конкретния провокатор и въздействащите рискови фактори, допринесли за развитието на тази форма на дистония.

Симптоми

Клиничното протичане при дистония, предизвикана от лекарства, показва някои характерни особености и големи вариации при отделните пациенти. Възможно е бързо или по-бавно проявяване на симптомите, наличие на фокални (частични) или генерализирани прояви със засягане на различни мускулни групи.

Клиниката на лекарствено индуцираната дистония се характеризира с орофациална дискинезия с появата на неволеви бързи движения на мускулите на лицето, езика, устните, бързи очни мигания, гримасничене, движения, наподобяващи дъвчене, изплезване на езика, трудности при говор, бързи неволеви хореоформени и атетозни движения на крайниците и торса.

Възможно е наличие на различни по вид дихателни затруднения и нарушено дишане, блефароспазъм, тризмус на устата.

Симптомите обикновено изчезват при опит за волево движение на засегнатата част и се увеличават при стрес. Често се наблюдава акатизия с вътрешно безпокойство и неспособност на пациента да остане неподвижен. За разлика от други двигателни нарушения, акатизията може да се диагностицира единствено въз основа на субективните оплаквания на пациента.

Проявите могат да варират в широки граници по тежест и особености, като важен белег е липсата на друга видима, обективна причина за тяхната поява при данни за прием на съответния медикамент.

Диагноза

Дистония, предизвикана от лекарствени средства, се диагностицира въз основата на обстоен преглед, разпит, а при необходимост и назначаване на някои изследвания с цел улесняване на диференциалната диагноза и потвърждаване на състоянието:

• данни от анамнезата: диагнозата се поставя след добре снета анамнеза, като се търсят настойчиво данни за употреба на рисков медикамент
• данни от прегледа: необходим е преглед от невролог и психолог. При прегледа трябва да се установят всички нарушения на мускулния тонус, наличие на жълтеница, хепатомегалия, коремна болка, които говорят за токсичност на медикамента. Липсата на пръстени на Кайзер Флайшер в роговицата отдиференцират състоянието от болестта на Уилсън. Оценката на цялостното, общо състояние има важно значение за улесняване на диференциалната диагноза
• лабораторни изследвания: назначават се подробни кръвни изследвания и анализ на урината с цел подпомагане на диагностичния процес, получаване на данни за развили се усложнения и други
• образни и инструментални изследвания: използват се техники като компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс за отдиференциране от други състояния, протичащи идентично, но с различна етиология

Диференциална диагноза се прави с болест на Хънтингтън, синдром на Турет, тиреотоксикоза, болест на Уилсън и други.

Лечение

Лечението на дистония, предизвикана от лекарствени средства, е комплексно, строго индивидуално и включва комбинация от различни мерки, основната цел на които е овладяване на състоянието, облекчаване на симптомите и превенция на усложнения:

• преустановяване приема на провокиращия медикамент: при възможност е необходимо прекъсване и/или замяна на използвания рисков медикамент с друг или намаляване на дозата. Това става само след консултация с лекар, тъй като при някои медикаменти не бива да бъде спиран приемът, поради естеството на основното заболяване, а други налагат постепенно намаляване на дозата
• специфична терапия: за облекчаване на проявите на лекарствено-индуцираната дистония се прилагат антихолинергични лекарства, антихистамини, бензодиазепини, блокери на допаминовите рецептори, апликации с ботулинов токсин. Специфични препарати, одобрени за лечение на състоянието, са валбеназин, тетрабеназин, клоназепам, амантадин и други, като не всички са налични на територията на България
• симптоматична терапия: прилага се също симптоматично лечение, което включва добавки, като аминокиселини и високи дози витамини

Терапевтичният отговор обикновено настъпва относително бързо, в рамките на първите 24 до 48 часа от стартиране на терапията, но за пълно отшумяване на оплакванията при някои пациенти може да е необходим по-продължителен период от време.

Прогнозата е относително добра, като навременното установяване на провокиращия медикамент и подбор на безопасна алтернатива, обикновено профилактират от нов рецидив на състоянието.

Изображения: freepik.com