Други болести на щитовидната жлеза, свързани с йоден недоимък и сродни състояния МКБ E01.8

Към други болести на щитовидната жлеза, свързани с йоден недоимък и сродни състояния, принадлежи придобитият хипотиреоидизъм вследствие на дефицит на йод.

Недостатъчният внос на микроелемента с храната и питейната вода е проблем, засягащ милиони хора в световен мащаб, водещ до различни по тежест увреждания на щитовидната жлеза и синтезираните от нея хормони.

Необходимите дневни количества йод се изчисляват на приблизително 150 микрограма, като нуждите се определят от редица фактори. При бременност изискванията към организма нараства, съответно нарастват и нуждите от внос на йод на 220 микрограма, а в периода на лактацията препоръчителният внос се изчислява на 290 микрограма.

Основните източници на йод за хората са храната и водата, като в редица географски райони, особено в планинските и полупланинските зони, се описва ендемичен характер на заболяванията на щитовидната жлеза, дължащи се на дефицит на йод, като гуша (струма), кретенизъм, придобит хипотиреоидизъм.

Причините се крият в тревожно намаляващите нива на йод в почвата в тези (и много други) райони, в резултат от което и земеделската продукция е с ниско съдържание на йод.

Човек си набавя с водата приблизително една десета от необходимото количество, а останалото се осъществява посредством растителни и животински източници, като особено богати са риба, морски дарове, водорасли, яйца, мляко и млечни продукти, ядки и други.

Причини и рискови фактори за развитие на придобит хипотиреоидизъм, причинен от йоден недоимък:

• намален внос на йод посредством питейната вода
• намален внос на йод с храната
• малнутриция, малабсорбция, анорексия, заболявания, водещи до влошено усвояване на микроелемента
• тютюнопушене: съдържащите се в дима субстанции влошават усвояването на йода
• генетична предразположеност: мутациите в определени гени са причина за повишената чувствителност на определени индивиди към дефицит на йод
• прием на определени медикаменти (например амиодарон, литий), излагане на професионални вредности, водещи до влошено усвояване на йод

В резултат от понижения внос на микроелемента в организма се задействат определени компенсаторни механизми, целящи временно поддържане на оптимални нива на основните хормони на щитовидната жлеза, а именно тироксин (познат още като Т4) и трийодтиронин (познат още като Т3).

По данни от различни източници продължителният прием на по-ниски от 100 микрограма дневни дози йод повишава риска от развитие на дефицит, докато гуша и хипотиреоидизъм се развиват при хроничен прием на по-ниски дози от 50 микрограма.

Хормоните на щитовидната жлеза са отговорни за поддържането на многобройни процеси в организма, включително енергиен метаболизъм, имунологична резистентност, терморегулация, репродуктивно здраве и други.

Намаленият внос води до ниски нива на Т4, в резултат от което се подава сигнал към съответните структури за повишаване продукцията на тиреостимулиращ хормон (известен още като TSH). Той мобилизира клетките на щитовидната жлеза (тиреоцитите), повишавайки техния метаболизъм и чувствителността им към йод.

В резултат от тези процеси тиреоцитите увеличават своите размери, което води и до нарастване размерите на щитовидната жлеза. Настъпва хипертрофия, хиперплазия и повишена васкуларизация на тиреоидеята.

Лекият йоден дефицит се компенсира успешно за определен период от време с помощта на този механизъм, но при тежък дефицит с голяма давност настъпва хипотиреоидизъм с характерните за него симптоми.

Симптоми при други болести на щитовидната жлеза, свързани с йоден недоимък и сродни състояния

Клиничната картина се определя в зависимост от няколко основни фактора, а именно:

• тежестта на йодния дефицит
• степента на увеличение на щитовидната жлеза
• функционалната активност на жлезата
• наличието на подлежащи хронични заболявания, които могат да влошат протичането

Дефицитът на йод дълго време може да остане незабелязан и недиагностициран, като се асоциира с увреждания на репродуктивното здраве (честа причина за затруднения при забременяване, спонтанен аборт, патологично протичане на бременността), понижен имунитет (чести и тежко протичащи банални инфекции), емоционална лабилност, депресивни епизоди и други.

Уголемената щитовидна жлеза (гуша, струма) представлява преди всичко козметичен дефект, но при значително увеличение може да предизвика прояви на компресия, в резултат от притискане на разположени в съседство структури, органи, съдове и нерви. Най-честите симптоми в резултат от притискане са затруднено преглъщане (при притискане на хранопровода), затруднено дишане, задух (при притискане на трахеята), синдром на Horner (протичащ с птоза, миоза и енофталм).

При придобит хипотиреоидизъм, причинен от йоден недоимък, пациентите най-често се оплакват от симптоми като усещане за студ (повишена зиморничавост), суха кожа, запек, подпухналост на лицето, дрезгав глас, увеличаване на телесната маса, повишение на холестерола в кръвта, мускулни болки, нарушения в менструацията, депресия и други.

Полезна информация за различните заболявания на щитовидната жлеза, развиващи се в резултат от дефицит на йод, може да намерите в раздел Заболявания:

• Болести на щитовидната жлеза, свързани с йоден недоимък, и сродни състояния

Поставяне на диагнозата при други болести на щитовидната жлеза, свързани с йоден недоимък и сродни състояния

Основно значение за диагностицирането на придобит хипотиреоидизъм, причинен от йоден недоимък, имат данните от разпита на болния, физикалните находки, хормоналните показатели, образните методи на изследване.

Анамнезата е информативна за вноса на йод посредством храната, пребиваването в ендемичен район, наличието на фамилна обремененост, някои субективни оплаквания от страна на пациента.

Физикалният преглед се осъществява посредством оглед и палпация (внимателно методологично опипване на жлезата), като целта е определяне на налични промени в размерите, симетричността, консистенцията, плътността, както и за наличието на болка в областта.

За улесняване на лекарите и стандартизиране на критериите е въведена класификацията на СЗО, която категоризира резултатите от физикалния преглед в няколко основни степени.

При степен нула липсват видими промени, не се палпира увеличена щитовидна жлеза. Първа степен се подразделя на две, като при първа А степен жлезата не се вижда при екстензия на шията назад, докато при първа Б степен се вижда, като и при двете се палпира леко уголемената жлеза. Втора степен включва уголемена щитовидна жлеза, видима при обичайната позиция на шията (без да е необходима екстензия на шията), а при трета степен се вижда от разстояние (размерите са силно увеличени и водят до деформация в областта на шията).

За определяне на функционалната активност на жлезата е необходимо изследване на щитовидните хормони и тиреостимулиращия хормон.

С високо диагностично значение са резултатите от различните образни изследвания, като в зависимост от състоянието на болния се предпочита един или друг от следните методи:

• ултразвуково изследване (ехография) на щитовидна жлеза
• КТ на щитовидна жлеза (скенер)
• ЯМР на щитовидна жлеза
• рентгеново изследване на щитовидна жлеза
• радиоизотопно изследване на щитовидна жлеза

При съмнения за неоплазма или диагностични затруднения и необходимост от патоморфологично определяне на процеса се извършва тънкоиглена биопсия на щитовидната жлеза с последващо хистолгично типизиране на получения материал.

Лечение при други болести на щитовидната жлеза, свързани с йоден недоимък и сродни състояния

Терапевтичният план при придобит хипотиреоидизъм, причинен от йоден недоимък, се определя индивидуално и се назначава от специалист (ендокринолог).

Най-често се прилага заместително лечение с лекарства за щитовидната жлеза, а именно левотироксин, който нормализира нивата на щитовидните хормони и води до намаляване размерите на жлезата.

Представлява синтетичен хормон, идентичен на синтезирания от щитовидната жлеза тироксин. Прилага се самостоятелно или в комбинация с калиев йодид, като се препоръчва започване с възможно най-ниската доза и постепенно повишение до достигане на адекватната доза, облекчаваща проявите на болестта.

Препаратът се отличава с добра поносимост и ефективност, като може да се използва дори по време на бременност. При част от пациентите терапията е продължителна, като част от симптомите отзвучават още след първите няколко седмици на употреба. В дългосрочен план левотироксин нормализира хормоналния баланс, овладява симптомите, свързани с хипотиреоидизма, подпомага редукцията на теглото, нормализиране нивата на холестерола, води до подобряване вида на косата, ноктите и кожата, намаляване на отоците (причина за подпухналия вид на пациентите).

Не се препоръчва едновременна употреба с някои медикаменти, като например бета блокери, кортикостероиди, трициклични антидепресанти, лекарства за лечение на захарен диабет и други, поради повлияване на ефективността.

При определени състояния (големи размери на гушата, притискане на важни органи, тежка симптоматика) се налага хирургично отстраняване, пълно или частично, с или без предварително лечение с радиоактивен йод.

За намаляване на риска от развитие на други болести на щитовидната жлеза, свързани с йоден недоимък и сродни състояния, се препоръчват някои общи профилактични мерки, като например:

• прием на добавки, съдържащи йод или лечебни растения с доказана ефективност
• подобряване на ежедневното меню и консумация на богати на йод храни
• замяна на обикновената готварска сол с йодирана
• ограничаване на вредните навици
• редовен скрининг и профилактични изследвания за ранно откриване на налични нарушения
• контрол над подлежащите заболявания