Синдром на Horner МКБ G90.2

Синдром на Horner се характеризира с птоза (спадане на клепача), миоза (свиване на зеницата) и енофталм (хлътване на очните ябълки), понякога придружени от намалено изпотяване от едната страна на лицето. Често присъства зачервяване на конюнктивата.

Синдромът се среща много често и е резултат на увреда на различни части на централните и периферните симпатикови влакна:

• прекъсване на хомолатералния (от страната на увредата) tractus hypothalamospinalis (пътят свързващ хипоталамуса с гръбначния мозък), който се спуска към мозъчния ствол и достига до Th1-2 (гръдните сегменти). Най-честата причина за синдрома са исхемичните мозъчни инсулти, които засягат мозъчния ствол, както и мозъчни тумори и кръвоизливи
• засягане на преганглионарния неврон в Th1-2 в латералния рог на гръбначния мозък. Синдромът е подобен на този на шийния симпатиков възел. Допълнително към него могат да се добавят проводникови сетивни и двигателни нарушения, поради засягане на съседни спинални пътища. Лезията се дължи най-често на тумори и травми
• синдром на горния шиен симпатиков ганглий - при неговата лезия, освен синдрома на Хорнер, се установяват зачервяване и липса на изпотяване в областта на лицето и окосмената част на главата от същата страна. Ганглият е болезнен при натиск върху напречните израстъци на първия и втория шиен прешлен. Синдромът се развива при ракови и травматични процеси в шийната област, по-рядко при дегенеративни лезии на шийните прешлени, инфекциозни заболявания и др.

Синдромът на Bernard-Horner най-често е резултат на заболяване, но може също така да бъде вродена или да се дължи на ятрогенна причина. Въпреки че повечето причини са относително доброкачествени, синдромът на Horner може да е израз на сериозно заболяване в шията или гърдите (тумор на Pancoast).

Признаците и симптомите, които се установяват при пациентите включват: птоза, миоза, енофталм, анхидроза, зачервени конюнктиви. Понякога е зачервена засегнатата страна на лицето, поради разширяване на кръвоносните съдове на кожата. Светлинният рефлекс е запазен, тъй като той се контролира от парасимпатиковата нервна система. При деца, синдромът на Horner понякога води до хетерохромия - разлика в цвета на двете очи. Това се случва, защото липсата на симпатикова стимулация в детството влияе на меланиновата пигментация на ириса.

Диагнозата се поставя от невролог след щателен преглед, разпит на болния и инструментални изследвания (скенер, ядрено-магнитен резонанс). Необходимо е да се установи основното заболяване.

Лечението на синдром на Horner е насочено към основното заболяване.