Други видове нетоксична гуша МКБ E04

Щитовидната жлеза, въпреки своите привидно малки размери, изпълнява изключително важни функции в организма, като подлежи на строг и фин контрол от редица фактори.

Многобройни въздействия водят до увреждания с различна тежест на нейната нормална структура и активност (синтеза на щитовидни хормони), като един от най-честите причинители на увреждания на жлезата е йодният дефицит (понижен прием на йод с храната и водата или повишен прием на храни, увреждащи синтезата на хормони или влошаващи усвояването на йод).

Други видове нетоксична гуша се развиват под влияние на комплексни въздействия, като с най-високо значение са следните:

• генетична предразположеност
• травми, оперативни манипулации и облъчване в областта на шията
• хормонални промени, каквито се наблюдават при навлизане в пубертета, по време на бременност, както и при менопауза
• вредности от околната среда и вредни навици (например тютюнопушене)

Честотата на заболяванията на щитовидната жлеза е по-висока сред представителите на нежния пол, както и в така наречените ендемични райони (дефицитът на йод в комбинация с други фактори повишава значимо риска от развитие на гуша).

Сам по себе си терминът гуша означава увеличение на размерите (и обема) на щитовидната жлеза, като се различават:

• дифузна гуша: равномерно увеличена щитовидна жлеза, като промените в нейните размери са симетрични
• нодозна гуша: фокално увеличение на един или на множество (полинодозна) възли в щитовидната жлеза, което води до несиметрично и неравномерно увеличение на нейните размери
• токсична гуша: отличава се с повишена функционална активност на тиреоидеята и хипертиреоидна струма
• нетоксична гуша: липсват налични промени във функционалната активност на жлезата, последната е еутиреоидна

При други видове нетоксична гуша се наблюдават различни промени в структурата на жлезата, съответно се описват определени различия в клиничното протичане в зависимост от морфологичните особености (дифузна или нодозна гуша), като жлезата обикновено е еутиреоидна.

Към други видове нетоксична гуша се отнасят:

• Нетоксична дифузна гуша
• Нетоксичен единичен възел на щитовидната жлеза
• Нетоксична полинодозна гуша
• Други уточнени видове нетоксична гуша
• Нетоксична гуша, неуточнена

Отделните форми се наблюдават в клиничната практика с различна честота, като е възможно преминаването на една форма в друга, както и развитието на увреждания във функционалната активност на жлезата, неопластично израждане (развитие на доброкачествено или злокачествено новообразувание на щитовидната жлеза).

Симптоми при други видове нетоксична гуша

Клинично заболяването се характеризира със симптоми, които се дължат на увеличената щитовидна жлеза. В зависимост от увеличението на размерите и редица индивидуални особености е възможно дълго безсимптомно протичане на заболяването и откриването му при случаен преглед.

Лекото увеличение на жлезата може да остане дълго време незабелязано от пациентите. При определен процент от засегнатите лица са възможни проявени в лека степен симптоми на хипофункция на жлезата, най-често констипация (хроничен запек), необичайна сънливост, леко повишена чувствителност към студ, депресивни епизоди, раздразнителност.

Пациентите често се оплакват от усещане за тежест, пълнота и дискомфорт в областта на шията и често го описват като усещане за бучка в гърлото, напрежение.

При значимо увеличение на щитовидната жлеза при много от пациентите се наблюдават симптоми, свързани с компресия (притискане) на разположените в съседство на жлезата структури (трахея, хранопровод, лимфни възли), съдове (кръвоносни, лимфни) и нерви.

Възможни са оплаквания от задух при вдишване (инспираторен), дисфагия или затруднено преглъщане (на твърди храни, хапчета), дрезгав глас, кашлица, главоболие, припадъци и други. Видимо при големи размери на жлезата се забелязва подуване в областта на шията, което в зависимост от вида на гушата (нодозна или дифузна) е равномерно или несиметрично.

При известен процент е възможно преминаване на процеса във възпалителен или неопластичен с характерните за тях прояви и значително влошаване на общото състояние на пациента.

Развитието на гуша по време на бременността крие съществени рискове, особено при наличие на промяна във функционалната активност на жлезата. Описва се повишен риск от спонтанен аборт, вроден хипотиреоидизъм, увреждания в растежа и развитието на плода и други.

Поставяне на диагнозата при други видове нетоксична гуша

Диагностицирането на различните видове увреждания на щитовидната жлеза се основава на промените, установени при клиничния преглед (степен на увеличение на щитовидната жлеза), характерната лабораторна констелация и визуализиращите методи на изследване.

Подробната анамнеза може да бъде информативна по отношение на подлежащ йоден дефицит като възможен рисков фактор, допринесъл за развитието на болестта, както и за близък роднина с патология на жлезата (насочва към предразположеност към тиреоидни заболявания).

Физикалните находки се основават на информацията, получена при огледа (в обичайна позиция и при екстензия на шията назад) и палпацията (внимателно опипване с върха на пръстите на жлезата в анатомичното място в областта на шията).

Световната Здравна Организация (СЗО) е въвела клинична скала (класификация в три степени), според която се различават:

• нулева степен: липсват видими промени на жлезата, не се палпира увеличение на нейните размери
• увеличена щитовидна жлеза от първа степен: жлезата се палпира, а в зависимост от това дали е видима при екстензия на шията назад или не се подразделя на първа А (не е видима при екстензия) и първа Б степен (видима е при екстензия)
• увеличена тиреоидна жлеза втора степен: жлезата се опипва и е видима при нормална, обичайна позиция на главата и шията (без необходимост от изпъване на шията назад)
• трета степен увеличена щитовидна жлеза: размерите на тиреоидеята са значимо увеличени, като жлезата е видима и от разстояние с просто око

Клиничната класификация подпомага поставянето на диагнозата гуша, но не е особено информативна относно промените във функционалната активност на жлезата и подлежащите етиологични причини, довели до развитието на болестта.

Лабораторното изследване и определяне на нивата на Т3 и Т4 (щитовидните хормони), както и на TSH (тиреостимулиращ хормон) показва наличието или липсата на промени във функционалната активност на жлезата, съответно наличие на хипотиреоидизъм или хипертиреоидизъм.

С високо информативно значение са образните и инструментални методики на изследване на жлезата, като рутинно се извършва ехография на щитовидната жлеза, при необходимост и радиоизотопно изследване, а при някои пациенти се налага извършване и на компютърна томография (скенер на щитовидната жлеза) или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР на жлезата).

При съмнения за неопластичен процес е необходимо извършване на хистологично охарактеризиране и типизиране на получения след тънкоиглена биопсия на щитовидната жлеза материал.

Диференциална диагноза се прави с другите форми на гуша вследствие на йоден недоимък (болести на щитовидната жлеза, свързани с дефицит на йод, и сродни състояния), автоимунни и неопластични заболявания на жлезата, увреждания в активността на хипоталамуса и хипофизната жлеза и продуцираните от тях хормони.

Лечение при други видове нетоксична гуша

Индивидуалният подход, съобразен с потребностите и конкретното здравословно състояние на всеки пациент стои в основата на адекватното лечение.

В зависимост от давността, тежестта на проявите, наличието на усложнения и придружаващи заболявания се предприемат следните терапевтични мерки:

• проследяване на болните и подобряване на начина на живот: при липса на субективна и обективна симптоматика, недоловимо увеличение на жлезата и липса на рискови фактори (имунен дефицит, бременност и други) се препоръчва проследяване на болните, прием на витаминни добавки, при необходимост прием и на йод, подобряване на хранителния режим, отказ от тютюнопушене, контрол над подлежащите заболявания

• заместителна хормонална терапия: в масовия случай се назначава лечение с левотироксин (синтетично получен аналог на тироксин), който се отличава с висока ефективност (бързо повлиява симптомите на гуша), добър профил на безопасност (нисък риск от нежелани ефекти, показан е в детска възраст, при бременни и по време на кърмене без рискове за здравето), но е необходима повишена бдителност при едновременната му употреба с други медикаменти (антидепресанти, бета блокери, кортикостероиди и други), поради риск от нежелани лекарствени взаимодействия
• лечение с радиоактивен йод: при малка част от пациентите със значимо увеличена щитовидна жлеза и прояви на притискане на съседните структури се предприема така нареченото радиойод лечение
• хирургично лечение: операция за частично или пълно отстраняване на щитовидната жлеза (фокална, частична или тотална, пълна тиреоидектомия) се назначава при екстремно големи размери на жлезата, изразени симптоми на компресия или при пациенти, при които не могат да се прилагат другите методи на лечение (лица, при които е противопоказана употребата на левотироксин и радиоактивен йод)

В масовия случай се назначава комплексна, комбинирана терапия, като след лечението с радиоактивен йод и оперативното отстраняване на щитовидната жлеза обикновено е необходима заместителна терапия с левотироксин.

Препоръчва се ограничаване на вредните навици (тютюнопушене, прием на алкохол, нездравословна диета), снабдяване на организма с всички есенциални витамини, минерали и аминокиселини и стриктно спазване на съветите и препоръките на лекуващия лекар.

Самоцелната промяна в терапията от страна на болния (например самоцелно прекратяване приема на левотироксин) крие непредвидими рискове и води до обратно настъпване и развитие на проявите.

Препоръчва се проследяване на болните и веднъж или два пъти в година клинични, лабораторни (определяне на щитовидните хормони) и образни изследвания (ехография на жлезата), тъй като при малък процент от засегнатите заболяването може да прогресира в неоплазма, въпреки провежданото лечение.

Своевременното откриване и лечение на други видове нетоксична гуша значимо подобрява прогнозата, намалявайки рисковете от различни по тежест усложнения и увреждания и на други органи и системи (сърдечно-съдова система, репродуктивни функции и други).