Други болести на щитовидната жлеза МКБ E07

Щитовидната жлеза е важен ендокринен орган с ключова роля в редица процеси, необходими за нормалното функциониране на организма. Продуцираните от нея хормони участват в терморегулацията, поддържането на цикъла сън-бодърстване, метаболизма, репродуктивното здраве, нормалния растеж и развитие, оптималното функциониране на сърдечно-съдовата система и други.

Различни фактори и въздействия могат да доведат до увреждане на нормалното функциониране на щитовидната жлеза, съответно до промени в баланса на щитовидните хормони.

Най-често това са автоимунни процеси, увреда в резултат от прекарана инфекция, травма или хирургична интервенция, при хормонални промени, каквито са налице например през бременността и след раждането и други. С високо значение е наличието на наследствена предиспозиция (близък роднина с патология на щитовидната жлеза), като малко по-често се засягат представителите на женския пол, предимно в активна възраст, без съществени различия между отделните раси и етноси.

Към други болести на щитовидната жлеза се включват следните състояния:

• Хиперсекреция на калцитонин: означава се още като С-клетъчна хиперплазия на щитовидната жлеза или хиперсекреция на тиреокалцитонин
• Дисхормонална гуша: включва така наречения синдром на Pendred
• Други уточнени болести на щитовидната жлеза: включва дефект в тироксин-свързващия глобулин, кръвоизлив или инфаркт в щитовидната жлеза и синдром на болест с еутиреоидизъм
• Болест на щитовидната жлеза, неуточнена

В зависимост от вида на етиологичната причина се наблюдават определени различия в клиничното протичане.

Симптоми при други болести на щитовидната жлеза

Клиничната картина показва голяма вариабилност по отношение на признаците на болестта при отделните пациенти.

В зависимост от вида на увреждането се променя функционалната активност на щитовидната жлеза със засягане на синтезата на щитовидните хормони, което от своя страна води до развитие на характерни симптоми.

При хипофункция на щитовидната жлеза (развива се хипотиреоидизъм) се наблюдава спад в цялостния метаболизъм на организма, проявяващ се обикновено със забавяне на чревната перисталтика и констипация (запек), изразена сънливост, хронична умора, депресивни епизоди, емоционална нестабилност, наддаване на тегло на фона на понижен до липсващ апетит, увреждане на състоянието на кожата, косата и ноктите.

При развитие на хиперфункция на жлезата (хипертиреоидизъм или тиреотоксикоза) се наблюдава ускоряване на цялостния метаболизъм в организма, с развитие на ускорена чревна перисталтика, диария, безсъние, повишена раздразнителност, тремор, сърдечно-съдови увреждания (ускоряване на пулса, аритмия), нестабилност на вниманието, концентрацията и настроението, нарушения на менструалния цикъл
при жените.

При някои пациенти в зависимост от етиологичната причина за увреждането е възможно протичане под формата на първоначална тиреотоксична фаза (разрушаването на тиреоцитите води до освобождаване на големи количества щитовидни хормони и попадането им и излишъкът в периферната кръв води до тиреотоксикоза) с последващо развитие на хипотиреоидизъм.

При голям процент от пациентите, независимо от наличието или липсата на промени във функционалната активност на щитовидната жлеза, се наблюдава увеличение на нейния обем и размери (развива се гуша), като при екстремно нарастване е възможно наличие на симптоми, свързани с компресия (притискане) на разположените в съседство органи, структури, нерви и съдове.

Най-често се засягат трахеята и хранопроводът с развитие на задух, респираторен дистрес, дисфагия (затруднения при преглъщане, болка). При засягане на преминаващите в съседство съдове и нерви са възможни главоболие, припадъци, промяна в гласа, синдром на Horner и други.

Липсата на ранно откриване на състоянието повишава риска от развитието на дългосрочни усложнения и последици, като най-честото е развитие на перманентен хипотиреоидъзм, засягане на сърдечно-съдовата система с развитие на аритмия, сърдечна недостатъчност, инфаркт.

Поставяне на диагнозата при други болести на щитовидната жлеза

Своевременното откриване на болестните процеси, ангажиращи жлезата, намалява риска от последващи увреждания и усложнения, включително и от системни прояви.

Диагностицирането на различните видове увреждания на щитовидната жлеза се осъществява посредством използването на многообразие от техники и подходи:

• анамнеза (разпит на болния): събиране на информация относно наличието на фамилна обремененост, подлежащи заболявания, травми, манипулации в областта на шията, прием на медикаменти, бременност, раждане и други
• физикални находки от клиничния преглед: след внимателен оглед на жлезата и опипване (палпация) с върха на пръстите се посочват всички налични, дори минимални, промени в нейната симетричност, размери, консистенция, плътност, както и наличието на нетипична болезненост или повишена чувствителност в областта. Търсят се отклонения, засягащи и другите органи и системи (сърдечно-съдова система, храносмилателна, нервна и други)
• промяна в лабораторните показатели: стандартно се извършва пълна кръвна картина, която е информативна при наличие на подлежаща инфекция, хематологични отклонения и други. С висока информативна стойност са резултатите от изследването на щитовидните хормони и тиреостимулиращия хормон (TSH), при които се наблюдават характерни изменения в зависимост от липсата или наличието на промени във функционалната активност на жлезата
• образна диагностика: рутинно се извършва ултразвуково изследване, познато още като ехография, като при необходимост при част от пациентите се извършва и компютърна томография (КТ), радиоизотопно изследване, ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), които подпомагат диференциалната диагноза и различаването от различни заемащи обем процеси (неоплазми, кисти, абсцеси)
• инструментални методи на изследване: при диагностични затруднения и съмнения за неопластичен процес при част от пациентите е необходимо извършване на тънкоиглена биопсия на щитовидната жлеза, като полученият материал се подлага на морфологичен и хистологичен анализ за установяване на вида на процеса

Диференциалната диагноза е широка и налага разграничаване от различните болести на щитовидната жлеза, включително с автоимунна, инфекциозна, неопластична етиология, протичащи с различни промени във функционалната активност (хипотиреоидизъм, хипертиреоидизъм, тиреотоксикоза).

Лечение при други болести на щитовидната жлеза

Препоръчва се индивидуален подход спрямо всеки отделен пациент и съобразяване на лечебния план с конкретните потребности и нужди на съответния болен.

В зависимост от тежестта на проявите, вида на процеса, наличието на подлежащи заболявания, приема на определени медикаменти от болния и някои други фактори се назначават лекарства от различни групи:

• лекарства за щитовидната жлеза: при промяна във функционалната активност на щитовидната жлеза се прилагат лекарства за балансиране на нейните хормони. Така например при хиперфункция на жлезата или тиреотоксикоза се прилагат тиреостатици (потискат продукцията на щитовидни хормони), каквито са метимазол и пропилтиоурацил, докато при наличие на хипофункция на щитовидната жлеза е уместно приложението на левотироксин, който по същество представлява синтетичен аналог на синтезирания от жлезата тироксин
• антибиотици: при данни за инфекция (която сама по себе си може да предизвика увреждане на жлезата и промяна във функционалната активност) се прилагат подходящи антибиотици в доза и продължителност, съобразени с инфекциозния причинител и тежестта на проявите
• кортикостероиди: при тежко увредено общо състояние, силно увеличена щитовидна жлеза и по строги медицински показания при част от пациентите се прилагат кортикостероиди по схема
• симптоматични средства: за облекчаване проявите на заболяването се прилагат аналгетици (обезболяващи), противовъзпалителни средства, антидиарийни средства, лекарства за лечение при запек, витаминни добавки и други

При малък процент от пациентите поради липса от ефект от приложените лекарства и терапевтичен подход, както и при данни за компресия и притискане на съседните на щитовидната жлеза структури, е необходимо хирургично лечение.

Операцията се извършва под пълна анестезия (пълна упойка), като в зависимост от клиничния случай се отстраняват само определени части или цялата щитовидна жлеза, съответно се извършва частична или тотална тиреоидектомия.

Необходимо е информиране на пациентите относно ползите от операцията и рисковете от усложнения, които крие. Най-често в резултат от оперативната намеса се развива постоперативно кървене, вторична инфекция, засягане на паращитовидните жлези, засягане на съдове и нерви.

Независимо от избрания терапевтичен план е необходимо продължително проследяване състоянието на пациентите (клинични, лабораторни и образни изследвания през определен интервал от време).

Прогнозата при други болести на щитовидната жлеза се определя индивидуално според вида и тежестта на симптомите, своевременното и ранно откриване на болестта и отговора спрямо приложената терапия.