Хиперсекреция на калцитонин МКБ E07.0

Към рубриката други болести на щитовидната жлеза се включва състоянието, известно като хиперсекреция на калцитонин, наблюдавано рядко в клиничната практика.

Засягат се в различна степен представителите на двата пола и отделните възрастови групи, като по-често заболяват мъжете в активна възраст (изключително рядко се наблюдава при деца и възрастни лица).

Обикновено хиперсекрецията на калцитонин се наблюдава при C-клетъчна хиперплазия на щитовидната жлеза и хиперсекреция на тиреокалцитонин.

Калцитонинът е хормон, който се секретира от щитовидната жлеза, отговаря за калциевата обмяна като предизвиква намаляване на плазменото калциево ниво и има противоположно действие на паратхормона.

Калцитонинът се образува от така наречените парафоликуларни клетки на тиреоидеята, а рецептори за него се откриват в множество органи и структури, като например лимфоцити, кости, бъбреци, хипофизна жлеза, тестиси и други.

C-клетъчна хиперплазия на щитовидната жлеза представлява състояние, което се характеризира с увеличаване на броя на C-клетките в щитовидната жлеза вследствие на което се увеличава количеството на продуцирания калцитонин.

Процесът засяга предимно горните две трети от двата лоба на щитовидната жлеза с развитие на характерни изменения.

Хиперплазията на С-клетките на щитовидната жлеза се асоциира с медуларен тиреоиден карцином и множествена ендокринна неоплазия тип 2 и тип 2В, които се отличават с полиморфни прояви, тежко протичане и относително неблагоприятна прогноза.

Симптоми при хиперсекреция на калцитонин

Заболяването показва различен клиничен ход при отделните пациенти, като значение имат давността на проявите, индивидуалният имунологичен статус на пациента (определени подлежащи заболявания могат да влошат протичането на заболяването и да повишат риска от развитие на усложнения).

Основните симптоми на заболяването се дължат на многократно повишените нива на калцитонин в организма. Сам по себе си калцитонинът изпълнява многобройни функции в организма, по-важните от които са:

• намалява усвояването на елемента желязо в интестиналния тракт
• стимулира и подпомага освобождаването на калций, натрий, пикочна киселина
• намалява активността на така наречените остеокласти, като по този начин предотвратява деструкцията на костите
• стимулира синтезата на мастноразтворимия витамин D
• намалява секрецията на солна киселина в стомашното съдържимо

В клиничната картина при свръхсекреция на калцитонин доминират проявите, свързани с повишаването на нивата му в организма.

При голям процент от пациентите се наблюдава хиперкалциемия (последвана от характерни промени) и свързаните с нея изменения (главно с мускулната и нервната възбудимост и активност), хипергастринемия, увреждания в стомашно-чревния тракт, нервната система, ендокринния метаболизъм и хормонален баланс.

Най-известният клиничен синдром, свързан с нарушена секреция на калцитонин, е медуларен карцином на щитовидната жлеза. При медуларен карцином на щитовидната жлеза C-клетките на щитовидната жлеза произвеждат абнормно количество калцитонин, като заболяването може да възникне спорадично или в семейна форма, която се предава автозомно.

Поставяне на диагнозата при хиперсекреция на калцитонин

Диагностицирането на заболяването при пациенти, страдащи от С-клетъчна хиперплазия на щитовидната жлеза, се базира на данните от редица изследвания:

• анамнеза: подробен разпит за наличие на подлежащи заболявания (автоимунни, неопластични), за наличие на близък родственик с проблеми с щитовидната жлеза, прием на медикаменти, травми в областта, облъчване, инфекции, вредни навици и други
• клиничен преглед: внимателен оглед и палпация на жлезата с подробно описание при наличие на промени в консистенцията, плътността, обема, размерите и симетричността на тиреоидеята, както и наличие на повишена чувствителност или болезненост в областта, определяне на неврологичния статус, измерване стойностите на пулса и кръвното налягане
• лабораторни изследвания: пълна кръвна картина, скорост на утаяване на еритроцитите, определяне нивата на щитовидните хормони и тиреостимулиращия хормон (TSH), като с най-високо информативно значение са резултатите от изследването нивата на калцитонин
• образна диагностика: за визуализиране на наличните промени в структурата и архитектониката на щитовидната жлеза се прилагат различни методики на изследване, най-често ехография (ултразвуково изследване), компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), рентгеново изследване на жлезата
• инструментални техники за диагностициране: за уточняване на диагнозата е необходимо набавянето на материал от клетките на жлезата, който се получава при тънкоиглена биопсия и последващото му изследване (определяне на хистологични белези, морфологични промени и други)

Диференциалната диагноза при хиперсекреция на калцитонин налага разграничаване от протичащи идентично заболявания с различна етиология (автоимунни, неопластични, инфекциозни, възпалителни).

Лечение при хиперсекреция на калцитонин

Терапията при отделните пациенти се определя в зависимост от тежестта на проявите, давността им, наличието на настъпили усложнения, придружаващи заболявания и други фактори.

Най-често лечението е хирургично, като се извършва операция за отстраняване на цялата щитовидна жлеза или определени зони от нея. Операцията се извършва под обща анестезия при предварително съгласуване между отделните специалисти.

На пациентите се разясняват рисковете и ползите от хирургичното лечение предварително. Най-честите усложнения, свързани с извършването на частична или тотална тиреоидектомия, включват засягане на паращитовидните жлези (най-често с развитие на хипопаратиреоидизъм), следоперативно кървене, вторична инфекция, усложнения, свързани с анестезията и други.

След терапията се препоръчва продължително проследяване състоянието на болните с цел своевременна реакция при възникване на късни усложнения.

Прогнозата при хиперсекреция на калцитонин се определя индивидуално, като множество фактори оказват влияние върху нея (възраст, тежест на симптомите, ранно и ефективно лечение).