Други уточнени болести на щитовидната жлеза МКБ E07.8

Увреждания на щитовидната жлеза се развиват в резултат от многобройни въздействия от околната среда, подлежащи заболявания, травми, оперативни интервенции и други.

Към рубриката други уточнени болести на щитовидната жлеза се включват:

• дефект на тироксин-свързващия глобулин
• кръвоизлив в щитовидната жлеза
• инфаркт в щитовидната жлеза
• синдром на болест с еутиреоидизъм

Редица фактори повишават риска от увреждания в тироксин-свързващия глобулин, като увеличение в свързващата способност се наблюдава под въздействие например на редица лекарства (естрогени, метадон, клофибрат, флуороурацил, хероин, ралоксифен), чернодробни заболявания, порфирия, HIV инфекция, докато понижение в свързващата способност се наблюдава при продължителен прием на кортикостеориди, андрогени, фенитоин, фуроземид, хепарин, остра инфекция и други.

Най-често кръвоизливът на щитовидната жлеза се дължи на други заболявания засягащи жлезата. Такива заболявания са киста, неоплазия, възлеста трансформация, травма. Кръвоизлив на щитовидната жлеза може да се наблюдава след извършването на биопсия или постоперативно.

Синдром на болест с еутиреоидизъм се развива при наличие на подлежащи остри състояния, като например стомашно-чревни инфекции, респираторни заболявания, сърдечно-съдови болести и инциденти, включително инфаркт на миокарда, бъбречни увреждания, метаболитни увреждания, остро възпаление, гладуване, изгаряния, травма, хирургична интервенция, злокачествени новообразувания (независимо от локализацията), след трансплантация на костен мозък и други.

При всички тези състояния се развива преходна промяна в нормалните нива на щитовидните хормони и/или на тиреостимулиращия хормон (TSH).

Промените в нивата на щитовидните хормони рядко водят до изразени клинични симптоми, по-често са само преходен лабораторен признак за друго остро заболяване.

Изключително рядко, при много малък процент от пациентите е възможно развитие на гуша (увеличение на размерите и обема на жлезата). Възможни са прояви като например промяна в чувствителността спрямо топлина и студ, стомашно-чревни увреждания (запек, диария, стомашен дискомфорт), емоционална нестабилност и чести промени в настроението, сърдечно-съдови увреждания и инциденти.

Своевременното откриване и отстраняване на причината, довела до състоянието, значително подобрява прогнозата, намалявайки рисковете от дългосрочни последици и увреждания.

Най-честите усложнения включват развитие на перманентен хипотиреоидизъм, неоплазия на щитовидната жлеза, вторична инфекция, системни увреждания (на нервната система, на сърдечно-съдовата система, метаболизма и други).

Поставяне на диагнозата при други уточнени болести на щитовидната жлеза

Откриването на болестта се базира на обстоен анализ на резултатите, получени след използването на многообразие от диагностични методики:

• разпит на болния: с важно диагностично значение е информацията за прекарани наскоро тежки заболявания, травми, инциденти, хирургични интервенции, наличие на подлежащи хронични заболявания
• физикални находки: при прегледа на болния обикновено не се установяват промени в щитовидната жлеза (обикновено липсва увеличение на размера и консистенцията на жлезата, не се описват промени в симетричността, плътността на структурата)
• данни от лабораторните изследвания: необходимо е изследване нивата на щитовидните хормони и тиреостимулиращия хормон, като при отделните пациенти се наблюдават различни отклонения. Най-често се наблюдава понижение на нивата на трийодтиронин (Т3), а при някои пациенти се наблюдават отклонения и в нивата на тиреостимулиращия хормон, нива на кортизола и други
• образни методи на изследване: за изясняване на налични промени в структурата на жлезата се използват различни техники за визуализация, най-често ултразвуково изследване (ехография на щитовидната жлеза), компютърна томография (КТ), ядрено-магнитен резонанс (ЯМР)

Лабораторните изследвания при синдром на болест с еутиреоидизъм се назначават обикновено няколко месеца след овладяването на проявите на острото състояние, довело до неговото развитие (травма, операция, инфаркт), тъй като изследването им в острия етап не е информативно и показателно и може да стане причина за погрешно диагностициране.

Диференциалната диагноза при кръвоизлив или инфаркт на щитовидната жлеза, дефект на тироксин-свързващия глобулин и синдром на болест с еутиреоидизъм включва разграничаването им от останалите заболявания на щитовидната жлеза. При синдром на болест с еутиреоидизъм в действителност липсва увреждане на щитовидната жлеза и е необходимо различаване на състоянието от истинските заболявания на жлезата (хипотиреоидизъм, тиреотоксикоза, автоимунни, неопластични процеси).

Лечение при други уточнени болести на щитовидната жлеза

Терапията се определя индивидуално в зависимост от етиологията на болестта, индивидуалните особености на болния, тежестта на симптоматиката.

Така например при инфаркт или кръвоизлив в щитовидната жлеза са необходими своевременни мерки за неговото овладяване, тъй като структурата е добре кръвоснабдена и е възможно възникване на сериозни усложнения и дългосрочни последици.

Често се предприема хирургичен подход и оперативно отстраняване на причините, довели до кръвоизлив, или извършване на съответните оперативни техники и методи за спиране на кръвотечението.

Прилагат се и лекарства от групата на антикоагулантите по схема, като дозата и продължителността на терапията се определят в зависимост от състоянието на конкретния пациент.

При синдром на болест с еутиреоидизъм и наличие на промени в нивата на щитовидните хормони без данни за заболяване, ангажиращо самата жлеза, се предприемат общи мерки за овладяване на причините, довели до развитието на това състояние (травма, инфекция, инфаркт на миокарда и други).

Прилагат се лекарства от различни групи, като целта е контролиране и овладяване на симптомите на общото заболяване, довело до промени в нивата на щитовидните хормони.

Не е необходимо прилагането на лекарства за щитовидната жлеза, заместително лечение с левотироксин или приложение на йодни препарати.

Обикновено при овладяване на състоянието (болест, травма, съдов инцидент), довело до развитието на синдром на болест с еутиреоидизъм, след определен период от време (в рамките на няколко седмици до няколко месеца) се наблюдава нормализиране нивата на щитовидните хормони.

Прилагат се и общи симптоматични мерки за нормализиране на наличните нарушения, засягащи киселинно-алкалното равновесие, електролитната хомеостаза, метаболизма и други.

Желателно е проследяване на състоянието на засегнатите лица в продължение на достатъчно дълъг период (няколко месеца след нормализиране нивата на щитовидните хормони) с цел намаляване рисковете от развитие на различни по тежест последици.

Препоръчва се физикален преглед, лабораторна диагностика и образна (ултразвукова) диагностика, тъй като иначе временните изменения под влияние на различни фактори могат да доведат до перманентни увреждания.

Прогнозата при други уточнени болести на щитовидната жлеза се определя за всеки конкретен пациент индивидуално според тежестта на симптомите, здравословното състояние на болния, навременното лечение и отговора към приложената терапевтична схема.