Болест на щитовидната жлеза, неуточнена МКБ E07.9

Малката по размери и разположена на централно място в областта на шията щитовидна жлеза се отличава с важни за организма функции, включващи контрол над енергийния метаболизъм и терморегулацията, растежа и развитието, настроението, съня, репродуктивното здраве, сърдечно-съдовата функция и много други.

Жлезата се намира под фин контрол на хипоталамуса и хипофизата, които по механизмите на обратната регулация стимулират или потискат жлезата за продукция на нейните основните хормони, а именно тироксин и трийодтиронин.

Редица въздействия могат да окажат влияние върху щитовидната жлеза и нейната функционална активност, като най-често това са автоимунни заболявания, хранителни нарушения (дефицит на микроелемента йод или консумация на големи количества храни, потискащи синтезата на щитовидни хормони), хормонален дисбаланс (какъвто се наблюдава например през пубертета, по време на бременност, след раждане, по време на менопаузата), инфекциозни заболявания, травми, облъчване, прием на лекарства и много други.

При болест на щитовидната жлеза, неуточнена, причините, довели до развитието на болестта не са напълно ясни, като състоянието протича вариабилно при отделните пациенти.

По-често се засягат представителите на женския пол, като не се описват особени и съществени различия между отделните раси. Възрастовата група, боледуваща най-често, включва лицата в млада, активна възраст, между 20 и 50 години най-често.

Рискът от развитие на заболяване на щитовидната жлеза нараства значително при наличие на генетична предразположеност и обремененост (наличие на близък роднина с патология на тиреоидеята).

Симптоми при болест на щитовидната жлеза, неуточнена

Клиничната картина включва полиморфни промени в зависимост от вида на увреждането и промяната във функционалната активност на жлезата.

Под влияние на редица фактори се наблюдава повишение на активността на жлезата с развитие на хипертиреоидизъм и наличие на излишък от щитовидни хормони в периферната кръв (тиреотоксикоза), докато други въздействия (в някои случаи едни и същи въздействия при отделните пациенти водят до различни промени) понижават функционалната активност на жлезата с развитие на хипотиреоидизъм.

Бременността и периодът след раждането са свързани с редица промени в организма на жената, често засягащи и щитовидната жлеза. В резултат често се описват така наречените следродилни увреждания на жлезата или увреждане във функцията на тиреоидеята през бременността.

Обикновено симптомите отзвучават в рамките на една до две години, в много случаи и без лечение (в зависимост от индивидуалните особености на пациента).

При заболяване на жлезата с неуточнена етиология и развитие на хипотиреоидизъм се наблюдават характерни симптоми, най-често:

• наддаване на тегло
• повишена зиморничавост
• липса на апетит
• запек, гадене
• главоболие, повишена уморяемост, слабост
• изразена сънливост
• депресивни епизоди, лабилно настроение, апатия, раздразнителност

Често се наблюдава развитие на гуша (обикновено лекостепенна), изразяваща се в увеличение размерите и обема на жлезата под въздействие на понижената синтеза на щитовидни хормони.

При ангажиране на жлезата от болестен процес с неясна етиология и развитие на хипертиреоидизъм или тиреотоксикоза се наблюдават симптоми на повишен метаболизъм, включващи ускорена чревна перисталтика, диария, безсъние, редукция на теглото, повишен апетит, повишена чувствителност към топлина, нестабилно настроение и други.

Хипофункцията и хиперфункцията на жлезата крият рискове от развитие на различни по тежест усложнения, като например увреждане на сърцето и сърдечно-съдови инциденти, метаболитни нарушения, перманентна увреда на жлезата (по-често се наблюдава перманентен хипотиреоидизъм).

Често пациентите търсят медицинска помощ във връзка с нарастващите размери на жлезата и разнообразие от неспецифични симптоми.

При достигане на значителни размери на структурата е възможно увреждане, притискане на разположените в съседство органи, нерви и съдове (задух, затруднения при преглъщане, дрезгав глас, хронично главоболие, припадъци).

Поставяне на диагнозата при болест на щитовидната жлеза, неуточнена

Откриването на заболяването в редки случаи представлява диагностичен проблем, тъй като при голям процент от пациентите с помощта на лабораторни и образни изследвания се откриват измененията в жлезата.

Използва се многообразие от диагностични техники и подходи, най-често:

• анамнеза: подробен разпит за наличие на наследственост, предшестваща бременност и раждане, прием на лекарства, прекарани наскоро инфекции, давност на симптомите
• физикален преглед: внимателен и обстоен преглед на жлезата, включващ оглед и опипване или палпация с върха на пръстите, като се описват подробно всички открити промени и увреждания, засягащи размера, консистенцията, плътността, симетричността на структурата, както и наличието на повишена чувствителност и болезненост в областта
• характерна лабораторна констелация: с изключително висока диагностична стойност са резултатите от лабораторната диагностика и изследването нивата на щитовидните хормони и тиреостимулиращия хормон (TSH). При наличие на хипофункция се наблюдава повишен TSH и понижени щитовидни хормони, докато при хиперфункция и тиреотоксикоза е налице точно обратната констелация (нисък тиреостимулиращ хормон, увеличени щитовидни хормони)
• образна диагностика: най-често (рутинно) се извършва ултразвуково изследване (ехография), при необходимост компютърна томография и/или ядрено-магнитен резонанс, както и радиоизотопно изследване на щитовидната жлеза
• инструментална диагностика: при противоречиви резултати от лабораторните и образните методи и трудности при изясняването на процеса при част от пациентите под строг медицински контрол се извършва тънкоиглена биопсия на жлезата и изследване впоследствие на получения материал, хистологично и морфологично типизиране

Диференциалната диагноза при неуточнена болест на щитовидната жлеза включва различаване от всички добре познати увреждания на структурата, включително с автоимунна, инфекциозна, неопластична, възпалителна етиология.

Лечение при болест на щитовидната жлеза, неуточнена

Терапевтичният подход при неуточнените заболявания на щитовидната жлеза се определя индивидуално, съобразено с индивидуалните потребности на пациента.

Прилагат се симптоматични средства за ограничаване проявите на заболяването, витаминни добавки, лекарства за щитовидната жлеза, при необходимост антибиотици и кортикостероиди.

При хипофункция на жлезата под медицински контрол и показания се прилага левотироксин, представляващ синтетичен аналог на продуцирания от жлезата хормон тироксин.

Прилага се в постепенно покачващи се дози, като употребата му време на бременност намалява рисковете от патология на бременността, увреждане на плода в резултат от дисфункцията на жлезата.

При хипофункция, свързана с бременността и раждането и преминаване на проявите в рамките на няколко месеца до две години, употребата му постепенно се прекратява. При развитие на перманентен хипотиреоидизъм заместителната терапия с левотироксин продължава цял живот.

При хиперфункция на жлезата и тиреотоксикоза се използват медикаменти, потискащи синтезата на щитовидни хормони, каквито са например лекарствата метимазол и пропилтиоурацил. Не се препоръчва употребата им по време на бременност и в периода на лактация, тъй като може да предизвикат нежелани странични ефекти и засягане на плода и кърмачето.

Прилагат се за период от няколко месеца до няколко години, като употребата им постепенно се прекратява при постигане на еутиреоидно състояние.

Независимо от избрания терапевтичен подход се препоръчва продължително проследяване състоянието на пациентите (особено по време на бременност и при развитие на увреждане, свързано с раждането).

Прогнозата при болест на щитовидната жлеза, неуточнена, се определя индивидуално, в зависимост от тежестта на уврежданията, своевременното лечение и повлияването на пациента. Като цяло рядко се наблюдава тежко и агресивно протичане с развитие на сериозни усложнения.