езомепразол (esomeprazole) | ATC A02BC05

Езомепразолът е синтетично лекарство, получено от бензимидазол и принадлежи към групата на инхибиторите на протонната помпа, използвани перорално.

Показания

Езомепразол е показан за лечение на:

• киселинно-рефлуксни нарушения, включително заздравяване и поддържане на ерозивен езофагит и симптоматична гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ)
• продължителна поддържаща терапия при пациенти с излекуван езофагит за предотвратяване на рецидиви
• пептична язва
• ерадикация на H. pylori
• предотвратяване на стомашно-чревно кървене с употреба на нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) и за продължителна употреба
• срочно лечение на патологични хиперсекреторни състояния, включително синдром на Zollinger-Ellison.

Противопоказания

Противопоказания за приемане на лекарството са:

• наследствена непоносимост към фруктоза
• глюкозо-галактозна малабсорбция
• дефицит на захараза-изомалтаза
• възраст на децата (поради липсата на данни за ефикасността и безопасността на лекарството при тази група пациенти)
• свръхчувствителност към езомепразол, заместени бензимидазоли или други компоненти на лекарството.

С повишено внимание, лекарството трябва да се предписва при тежка бъбречна недостатъчност (опитът е ограничен).

Предупреждения и предпазни мерки

Преди да се предпише езомепразол, трябва да се изключи възможността за злокачествено новообразувание, тъй като лечението с езомепразол може да доведе до изглаждане на симптомите и забавяне на диагнозата.

Пациентите, приемащи лекарството за дълъг период от време (особено повече от една година), трябва да бъдат под редовно медицинско наблюдение.

Пациентите на режим при поискване трябва да бъдат инструктирани да се свържат със своя лекар, ако симптомите се променят. Като се имат предвид колебанията в концентрацията на езомепразол в плазмата при предписване на лекарството в терапевтичния режим "ако е необходимо", трябва да се вземе предвид взаимодействието на лекарството с други лекарства.

При предписване на езомепразол за ерадикация на Helicobacter pylori трябва да се има предвид възможността за лекарствени взаимодействия за всички компоненти на тройната терапия.

Инхибиторите на протонната помпа вероятно са свързани с повишена честота на диария, свързана с Clostridium difficile.

Инхибиторите на протонната помпа могат да намалят ефикасността на клопидогрел чрез намаляване образуването на активния метаболит.

Тежки кожни нежелани реакции, включително синдром на Stevens-Johnson и токсична епидермална некролиза, лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми (DRESS) и остра генерализирана екзантематозна пустулоза, съобщени във връзка с употребата на инхибиторите на протонната помпа.

Терапията повишава риска от Salmonella, Campylobacter и други инфекции.

Намалената стомашна киселинност повишава серумните нива на хромогранин А (CgA) и може да причини фалшиво положителни диагностични резултати за невроендокринни тумори.

Ежедневната продължителна употреба (например по-дълго от 3 години) може да доведе до малабсорбция или дефицит на цианокобаламин.

Има случаи на остър интерстициален нефрит, съобщен при пациенти, приемащи инхибитори на протонната помпа.

Хипомагнезиемия може да възникне при продължителна употреба (над 1 година; могат да доведат до нежелани реакции и да включват тетания, аритмии и гърчове). Хипомагнезиемията може да доведе до хипокалцемия и/или хипокалиемия и може да влоши основната хипокалцемия при пациенти в риск. При повечето пациенти лечението на хипомагнезиемия изисква заместване на магнезий и прекратяване на приема на езомепразол.

Бременност и кърмене

Понастоящем няма достатъчно данни за употребата на езомепразол по време на бременност. Назначаването на лекарството през този период е възможно само ако предвидената полза за майката надвишава потенциалния риск за плода.

Резултатите от епидемиологичните проучвания на омепразол, който е рацемична смес, не показват фетотоксичен ефект или нарушено развитие на плода.

При експериментални проучвания върху животни не са установени отрицателни ефекти на езомепразол върху развитието на ембриона или плода. Въвеждането на рацемичния препарат също не оказва негативно влияние върху протичането на бременността, раждането и периода на постнатално развитие при животните.

Понастоящем не е известно дали езомепразол се екскретира в кърмата, така че не трябва да се прилага по време на кърмене.

Нежелани лекарствени реакции

Наблюденията показват, че езомепразол има нечести странични ефекти и няма сериозни клинични последици. Езомепразолът е най-често срещаното главоболие (5,8% от случаите), диария (4,2%), коремна болка (2,9%), метеоризъм (2,3%), гадене (2%) и запек. 1,1%). При употребата на лекарството могат да се наблюдават и следните нежелани реакции:

• Алергични реакции и от кожата - рядко (0,1-1%) кожен обрив, сърбеж по кожата, уртикария, хиперхидроза; рядко (0,01-0,1%) фотодерматоза, алопеция, бронхоспазъм, оток на Quincke, треска, анафилактичен шок; много рядко (по-малко от 0,01%) синдром на Stevens-Johnson, синдром на Lyell.
• От храносмилателната система - рядко (0,1-1%) сухота в устата; рядко стоматит, чревна кандидоза, хепатит, жълтеница; много рядко чернодробна недостатъчност.
• От страна на нервната система - рядко безсъние или сънливост, виене на свят, парестезия; рядко възбуда, депресия, объркване, нарушение на вкуса; много рядко халюцинации, агресия.
• От пикочно-половата система - много рядко интерстициален нефрит, бъбречна недостатъчност, гинекомастия.
• Промени в лабораторните изследвания - рядко се наблюдава левкопения, тромбоцитопения, агранулоцитоза, панцитопения, повишена активност на аминотрансферазите в кръвта, хипонатриемия, хипомагнезиемия.
• От ендокринната система: гинекомастия.
• От мускулно-скелетната система: болки в ставите, мускулна слабост.
• Други: обща слабост, повишено изпотяване, периферен оток, промени във вкуса, хипонатриемия.

Симптоми на предозиране

Понастоящем са описани изключително редки случаи на умишлено предозиране.

При прием на езомепразол в доза от 280 милиграма перорално се отбелязва обща слабост и прояви на стомашно-чревния тракт. Еднократна доза езомепразол в доза от 80 милиграма перорално не предизвиква отрицателни ефекти.

Лекарствени взаимодействия

Ефект на езомепразол върху фармакокинетиката на други лекарства

Намаляването на киселинността на стомашния сок по време на лечение с езомепразол може да доведе до промяна в абсорбцията на лекарства, чието усвояване зависи от киселинността на околната среда.

Езомепразол инхибира CYP2C19, основният ензим, участващ в неговия метаболизъм. Съответно, едновременното приложение на езомепразол с други лекарства, метаболизирани от CYP2C19 (например диазепам, циталопрам, имипрамин, кломипрамин, фенитоин) може да доведе до повишаване на плазмените концентрации на тези лекарства, което от своя страна ще доведе до необходимостта от намаляване на дозата. Това явление е особено изразено, когато езомепразол се използва в терапевтичния режим "при необходимост". При съвместен прием на 30 милиграма езомепразол и диазепам клирънсът на ензимно-субстратния комплекс (CYP2C19-диазепам) се намалява с 45%.

Минималните плазмени концентрации на фенитоин при пациенти с епилепсия се повишават с 13%, когато се комбинират с езомепразол в доза от 40 милиграма. В тази връзка се препоръчва да се контролират плазмените концентрации на фенитоин в началото на лечението с езомепразол и когато то се отмени.

Едновременното приложение на варфарин с езомепразол в доза от 40 милиграма не води до промяна във времето на коагулация при пациенти, приемащи варфарин продължително време. Въпреки това са докладвани няколко случая на клинично значимо увеличение на индекса INR (международно нормализирано съотношение) при комбинирана употреба на варфарин и езомепразол. В тази връзка се препоръчва наблюдение на пациентите в началото и в края на съвместната употреба на тези лекарства.

Едновременното приложение на цизаприд с езомепразол в доза от 40 милиграма води до повишаване на стойностите на фармакокинетичните параметри на цизаприд, но плазмените концентрации на цизаприд се повишават не се променят значително. Леко удължаване на QT интервала на ЕКГ, което се наблюдава при монотерапия с цизаприд, не се увеличава с добавянето на езомепразол.

Езомепразол не причинява клинично значими промени във фармакокинетиката на амоксицилин и хинидин.

Проучвания, оценяващи едновременното приложение на езомепразол и напроксен или рофекоксиб, не показват клинично значимо фармакокинетично взаимодействие.

Ефект на лекарствата върху фармакокинетиката на езомепразол

Езомепразол се метаболизира от CYP2C19 и CYP3A4. Комбинираната употреба на езомепразол с кларитромицин (500 милиграма 2 пъти на ден), който инхибира CYP3A4, води до 2-кратно повишаване на AUC (изменението на концентрацията на лекарството в кръвната плазма като функция на времето) експозицията на езомепразол. В този случай не се налага коригиране на дозата на езомепразол.

Фармакологични характеристики

Езомепразол е съединение, което инхибира секрецията на стомашна киселина и е показано за лечение на гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ), заздравяване на ерозивен езофагит и ерадикация на H. pylori за намаляване на риска от рецидив на язва на дванадесетопръстника. Езомепразол принадлежи към нов клас антисекреторни съединения, заместените бензимидазоли, които не проявяват антихолинергични или Н2 хистамин антагонистични свойства, но потискат секрецията на стомашна киселина чрез специфично инхибиране на Н+/К+ АТФазата на секреторната повърхност на стомашната париетална клетка. По този начин той инхибира киселинната секреция в лумена на стомаха. Този ефект е зависим от дозата и води до инхибиране както на базалната, така и на стимулираната киселинна секреция, независимо от стимула.

Езомепразолът е s-изомерът на омепразол, който е рацемат на S- и R-енантиомера. Доказано е, че езомепразол инхибира киселинната секреция в подобна степен като омепразол, без значителни разлики между двете съединения in vitro.

Езомепразол проявява ефектите си на потискане на стомашната киселина, като предотвратява последния етап в производството на стомашна киселина чрез ковалентно свързване със сулфхидрилни групи на цистеини, намиращи се върху ензима (H+, K+)-АТФаза на секреторната повърхност на стомашните париетални клетки. Този ефект води до инхибиране както на базалната, така и на стимулираната секреция на стомашна киселина, независимо от стимула. Тъй като свързването на езомепразол с ензима (Н+, К+)- АТФаза е необратимо и трябва да се експресира нов ензим, за да се възобнови киселинната секреция, продължителността на антисекреторния ефект на езомепразола, която продължава повече от 24 часа.

След перорално приложение пиковите плазмени нива (Cmax) настъпват приблизително след 1,5 часа (Tmax). Cmax се увеличава пропорционално при увеличаване на дозата и има трикратно увеличение на площта под кривата плазмена концентрация-време (AUC) от 20 до 40 милиграма. При многократно дозиране веднъж дневно с 40 милиграма, системната бионаличност е приблизително 90% в сравнение с 64% след еднократна доза от 40 милиграма.

Дозировка

Езомепразол се предлага под формата на капсули за перорална употреба по лекарско предписание. Капсулите трябва да се поглъщат цели с течност, не трябва да се дъвчат или смачкват. Пациенти със затруднено преглъщане могат да разтворят таблетката в половин чаша негазирана вода (други течности не трябва да се използват, тъй като защитната обвивка на микрогранулите може да се разтвори), разбъркайте, докато таблетката се разпадне и изпийте суспензията от микрогранули веднага или в рамките на 30 минути. След това трябва отново да напълните чашата с вода наполовина, да разбъркате останалото и да изпиете. Други течности не трябва да се използват, тъй като защитната обвивка на микрогранулите може да се разтвори. Не дъвчете и не смачквайте микрогранулите.

При пациенти, които не могат да преглъщат, таблетките трябва да се разтварят в негазирана вода и да се прилагат през назогастрална сонда. Важно е избраните спринцовка и сонда да бъдат щателно тествани.

При гастроезофагеална рефлуксна болест езомепразол се предписва за лечение на ерозивен рефлуксен езофагит в единична доза от 40 милиграма 1 път на ден в продължение на 4 седмици. Допълнителен 4-седмичен курс на лечение се препоръчва в случаите, когато след първия курс няма лечение за езофагит или симптомите на заболяването продължават.

За продължителна поддържаща терапия на пациенти с излекуван ерозивен езофагит за предотвратяване на рецидив, лекарството се предписва 20 милиграма/ден.

За симптоматична терапия на гастроезофагеална рефлуксна болест без езофагит, лекарството се предписва в доза от 20 милиграма/ ден. Ако след 4 седмици лечение симптомите не изчезнат, трябва да се проведе допълнителен преглед на пациента. След като симптомите бъдат елиминирани, можете да преминете към режима на приемане на лекарството „ако е необходимо“, тоест да вземете лекарството 20 милиграма/ден, ако се появят симптоми, докато не се облекчат.

В случай на пептична язва на стомаха и дванадесетопръстника като част от комбинирана терапия за ерадикация на Helicobacter pylori, както и за лечение на язва на дванадесетопръстника, свързана с Helicobacter pylori и за профилактика и лечение на пептична язва при пациенти с пептична язва, езомепразол се предписва в еднократна доза от 20 милиграма, амоксицилин - 1 грам, кларитромицин - 500 милиграма. Всички лекарства се приемат 2 пъти дневно в продължение на 7-10-14 дни.

При пациенти, приемащи дългосрочно НСПВС за заздравяване на пептични язви, свързани с приема на НСПВС, езомепразол се предписва в доза от 20 милиграма/ден. Продължителността на лечението е 4-8 седмици.

За профилактика на пептични язви, свързани с НСПВС, езомепразол се предписва в доза от 20 милиграма/ден.

При предписване на лекарството на пациенти с увредена бъбречна функция не се изисква коригиране на дозата. Лекарството се използва с повишено внимание при пациенти с тежка бъбречна недостатъчност поради ограничения клиничен опит от употребата му при тази категория пациенти.

Когато се предписва езомепразол на пациенти с лека или умерена чернодробна недостатъчност, не се налага коригиране на дозата. При пациенти с тежка чернодробна недостатъчност, използваната доза не трябва да надвишава 20 милиграма/ден.

Пациентите в напреднала възраст не трябва да коригират режима на дозиране.

Заглавно изображение: CCO Public domain