Тиреоглобулинови антитела (ТАТ)

› Въведение

› В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

› Необходима ли е предварителна подготовка?

› Метод на провеждане на изследването:

› Какво ще усещате по време на изследването?

› Има ли рискове от провеждането на изследването?

› Резултати от проведеното изследване:

› Кога не трябва да провеждате изследването?

Въведение

Тиреоглобулинът е протеин, който се синтезира в клетките на щитовидната жлеза и се използва за синтеза на щитовидните хормони - трийодтиронин (Т3) и тироксин (Т4).

Имунната система обаче може погрешно да идентифицира тиреоглобулина като чужд агент за организма, което от своя страна води до образуването на антитела срещу тиреоглобулина, известни още като тиреоглобулинови антитела (ТАТ) или антиреоглобулинови антитела (thyroglobulin antibodies,TgAb).

Нормално в кръвта не се откриват антиреоглобулинови антитела, но при около 10% от здравите индивиди от общата популация се установяват такива антитела. Този процент достига до 80% при хора с автоимунни заболявания на щитовидната жлеза, като например болест на Хашимото или болест на Базедов. Ето защо TgAb се използват като маркер за автоимунни нарушения на щитовидната жлеза.

Изображение: www.novusbio.com

Тиреоглобулиновите антитела са полезни и при наблюдение (мониториране) на пациенти, лекувани за карцином на щитовидната жлеза. Наличието на антитела след тиреоидектомия може да е индикация за остатъчна злокачествена тъкан и риск от рецидив.
Тиреоглобулиновите антитела често се назначават в допълнение към теста за тиреоглобулин, след като пациентът завърши лечението за рак на щитовидната жлеза.

Други изследвания, които могат да бъдат назначени заедно с теста тиреоглобулинови антитела (ТАТ) за оценка на функцията на щитовидната жлеза, включват:

• Тиреостимулиращ хормон (ТСХ/TSH)
• Щитовидни хормони

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването

Основните показания за изследване на тиреоглобулинови антитела (ТАТ) включват:

Автоимунни заболявания на щитовидната жлеза

Тестът за тиреоглобулинови антитела се използва главно за диагностициране на автоимунни състояния, засягащи щитовидната жлеза, като например Базедова болест (болест на Graves) и тиреоидит на Хашимото.

Изследването може да се назначи при наличието на признаци или симптоми на заболяване на щитовидната жлеза, включително уголемяване на жлезата (гуша), прояви на хипо- и хипертиреоидизъм, а също и при отклонения в резултатите от тестовете за изследване функцията на щитовидната жлеза - Т3, Т4 или TSH.

Някои от симптомите за намалена активност на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм) включват:

• Повишаване на теглото
• Умора
• Депресия
• Косопад
• Суха кожа
• Непоносимост към студ
• Нередовна менструация

Някои от характерните симптоми на свръхактивна щитовидна жлеза (хипертиреоидизъм) включват:

• Тревожност
• Повишено изпотяване
• Сърцебиене
• Мускулна слабост
• Непоносимост към топлина
• Проблеми със съня

Изображение: www.freepik.com

Проследяване на пациенти след лечение за карцином на щитовидната жлеза

При пациенти с рак на щитовидната жлеза важна информация за наличието или отсъствието на резидуално (остатъчно), рецидивиращо или метастатично заболяване може да се получи чрез измерване на серумния тиреоглобулин. При около 20% от пациентите с рак на щитовидната жлеза се установяват тиреоглобулинови антитела, което може да доведе до промени в стойностите на тиреоглобулина.

Персистирането на тиреоглобулинови антитела показва възможна остатъчна злокачествена тъкан и повишен риск от рецидив след хирургична и радиойод аблация при злокачествено заболяване на щитовидната жлеза.

Хронична уртикария

При 10-33% от пациентите с хронична уртикария могат да бъдат открити Tg антитела. Уртикария също така се наблюдава по-често при пациенти с тиреоидит на Хашимото.

Необходима ли е предварителна подготовка

Изследването за тиреоглобулинови антитела не изисква специална подготовка.

Ако едновременно с това изследване ще се правят други тестове за изследване функцията на щитовидната жлеза като TSH, T3 или T4, необходимо е да информирате лекаря си за всички медикаменти и хранителни добавки, които приемате, тъй като някои лекарства могат да повлияят резултатите от изследването, включително:

• интерферон-алфа
• невирапин
• ниволумаб
• трипторелин

Метод на провеждане на изследването

За изследването на ТАТ е необходимо да се вземе венозна кръв, като подробна информация за вземането на кръв от медицински специалист ще намерите в:

» Изследване на кръв

Изображение: www.freepik.com

Какво ще усещате по време на изследването

Подробна информация за това, което е възможно да усетите при вземането на кръв, необходима за провеждане на това изследване, ще намерите в:

» Изследване на кръв

Има ли рискове от провеждането на изследването

Вземането на кръв се смята за нискорискова процедура, но както при всяко изследване и при това са възможни усложнения.

Подробна информация за възможните рискове при вземането на кръв, необходима за изследване на антитиреоглобулинови антитела, ще намерите при:

» Изследване на кръв

Резултати от проведеното изследване

Нормално в тялото не се произвеждат тиреоглобулинови антитела. Въпреки това при 10-20% от здравите индивиди могат да се установят ниски количества на TgAb, което не води до проблеми при тези хора.

При бременни жени и членове на семейството на индивиди с анамнеза за автоимунен тиреоидит също може да се установят антитела към тиреоглобулин.

Нормалните стойности на ТАТ могат да варират в различните лаборатории.

Нормални стойности

• < 4.0 IU/mL

Отклонения от нормата

Високи нива на антитиреоглобулинови антитела може да се наблюдават при:

• Системен лупус еритематозус
• Базедова болест
• Автоимунна хемолитична анемия
• Пернициозна анемия
• Тиреоидит на Хашимото
• Синдром на Sjögren
• Системна склероза
• Диабет тип 1
• Микседем
• Карцином на щитовидната жлеза
• Възли на щитовидната жлеза
• Аденоматозна хиперплазия
• Ревматоиден артрит
• Хронична уртикария

Изображение: www.freepik.com

Изследването на тиреоглобулиновите антитела е полезно и при мониториране на пациенти с отстранена щитовидна жлеза (тиреоидектомия) поради карцином на жлезата. Наличието на антитела след тиреоидектомия може да означава, че е налице повторно разрастване на злокачествена тъкан.

При пациенти, лекувани за карцином на щитовидната жлеза, понижаване на нивата на TgAb с 50% (или повече) в рамките на 1 година след лечението означава, че терапията има ефект и е налице по-нисък риск от рецидивиране.
При пациентите, чиито нива на TgAb не са се променили или са се увеличили през този период от време, е възможно лечението да не е било ефективно и тези лица са с по-висок риск за рецидив на злокачественото заболяване.

Когато в кръвта се откриват ТАТ, това пречи на получаването на точен резултат от теста за тиреоглобулин и той не може да се използва като туморен маркер за рак на щитовидната жлеза.

Кога не трябва да провеждате изследването

Факторите, които могат да могат да повлияят на резултатите от изследването за тиреоглобулинови антитела (ТАТ), включват:

• Хормонозаместителна терапия при заболявания на щитовидната жлеза
• Автоимунни заболявания - например ревматоиден артрит, системна склероза, синдром на Sjogren
• Уртикария
• Синдром на поликистозните яйчници
• Бременност
• Ниски нива на витамин D
• Прием на добавки, съдържащи йод
• Експозиция на тежки метали
• Прием на някои медикаменти:
  • Интерферон-α
  • Невирапин
  • Ниволумаб
  • Трипторелин
  • Терапия с радиоактивен йод

Заглавно изображение: www.freepik.com