Други болести на ануса и ректума МКБ K62

Рубриката други болести на ануса и ректума включва някои описвани по-рядко в клиничната практика заболявания, локализирани в аноректалната област, често с непълно уточнена етиология и сходна клинична картина. Ранното посещение на специалист, още при първите симптоми, се асоциира с по-добра прогноза, по-нисък риск от развитие на усложнения и по-добри терапевтични възможности.

Етиология, рискови фактори, особености

Ректумът е долната, крайна част на дебелото черво, където се натрупват фекалиите. Анусът е отворът на ректума, през който се изхвърлят фекалиите от тялото. Обикновено проблемите и нарушенията на ануса и ректума са общи. Повечето заболявания на ануса и ректума са напълно лечими, когато се открият на време.

Етиологията на заболяването често остава с много въпросителни и неизвестни, като причините и рисковите фактори за развитието на аноректалните увреждания могат да бъдат най-разнообразни:

• подлежащи заболявания: редица болести на интестиналния тракт могат да предизвикат развитие на аноректални увреждания в хода на своята прогресия
• травми в областта: в някои случаи състоянията се развива след провокиращ травматичен момент, в резултат от ранни или късни постоперативни усложнения и други
• бременност и раждане: при естественото вагинално раждане е налице риск от развитие на някои аноректални нарушения във връзка с естеството на родовия процес
• системни и храносмилателни инфекции: тежките системни инфекции, както и инфекции по хода на стомашно-чревния тракт, протичащи с изразена и неконтролируема диария, крият риск от развитие на различни аноректални нарушения
• констипация: хроничният и упорит запек, независимо от етиологията (диетично индуциран, медикаментозно индуциран, в резултат от ендокринни, метаболитни или други нарушения), крие риск от провокиране на аноректални увреждания
• грешки в диетата: дългогодишният непълноценен хранителен режим, беден на влакнини, витамини, минерали, есенциални киселини, създава действителен риск от развитие на различни интестинални нарушения, включително и ректални и/или анални такива

Причините, които могат да доведат до развитието на включените в рубриката заболявания, са много и гореизброените са само малка част от тях. Често етиологията е комплексна, многофакторна, а изясняването на етиологията има значение и при изготвянето на ефективна профилактика за намаляване риска от рецидив на заболяването.

Други болести на ануса и ректума: видове, симптоми

В рубриката се включват различни заболявания, като общото помежду им е локализацията в аноректалната област, а често и клиничното протичане (много от симптомите се припокриват при различните болести, като разликите могат да се появят в зависимост от подлежащите заболявания и разликата в провокиращите рискови фактори).

Групата включва следните заболявания и характерните за тях прояви:

• анален полип и ректален полип: ректалните и аналните полипи представляват доброкачествени тумори на правото черво. Най-често са единични, биват на широка основа или на краче с големина на череша. Голяма част от тях протичат безсимптомно и не се диагностицират целенасочено, могат да се открият при случайни изследвания. Клинично се проявяват обикновено с ректорагия (кървене от ректума), която се появява спонтанно. Понякога може да има слаби болки в ректума и тенезми (болезнени позиви за дефекация). При по-дълго краче, те могат да се подават в аналния отвор при дефекация или напъване, като да се откъснат, при което се получава по-обилно кървене
• пролапс на ануса и пролапс на ректума: към други болести на ануса и ректума се включва и пролабиране на аналната и ректалната лигавица. Пролапс на анус и/или ректума представлява изпадане на аналната лигавица, част от нея или на цялото право черво през ануса с обърната навън лигавица. Заболяването се среща сравнително рядко, като жените боледуват по-често от мъжете. Заболяването е полиетиологично, като сред най-честите причинни фактори се включват анатомоконституционални особености, вродена или придобита слабост на мускулите на тазовото дъно и поддържащите връзки на ректума, атония на аналния сфинктер, повишеното абдоминално налягане, дистрофия или травматични увреждания на повдигащия и фиксиращия апарат на правото черво. Основният симптом е изпадане на правото черво при дефекация и физически усилия. Болните съобщават, че при дефекация „излиза” черво през ануса с големина на яйце или портокал, което отначало се прибира спонтанно, но по-късно се налага да го прибират с ръка. Изпадането може да се получи и при кашлица, напъване, а при напреднали случаи и при ходене и право положение. Болните се оплакват от постоянно зацапване на бельото от слузно-фекулентен секрет и перианална мацерация на кожата, предизвикваща сърбеж
• стеноза на ануса и ректума: стеноза или стриктура на ануса и ректума включва вродени или придобити стеснения на правото черво, които не позволяват адекватна евакуация на изхожданията. Най-честите причини за стриктури са операции в областта на ануса и ректума и възпалителни реакции в тази област. Клинично се изявяват със затруднени и болезнени дефекации, изтъняване на изхожданията, кървене, анален сърбеж и запек
• кръвоизлив от ануса и ректума: друго състояние, което се включва към други болести на ануса и ректума, е ректохеморагията. Ректохеморагията е отделяне на кръв от правото черво и не е свързано с дефекацията. Хематохезията е преминаване на прясна кръв или коагулуми през ануса, заедно с или в изпражненията. Обикновено източникът на кървенето е от по-ниските етажи на стомашно-чревния тракт. Най-чести източници за кървене са хемороиди, рак на правото черво, полипи, съдови екстазии, дивертикули, хроничен улцерозен колит, болест на Крон и други
• язва на ануса и ректума: язвата на ануса и ректума представлява лезия, отворена рана на лигавицата на ректума и ануса, която е зачервена, оточна и болезнена. Основните причини, които се обсъждат са пролапс на правото черво, травма, запек, нарушено кръвообращение и др. Клинично се изявява с кървене, тенезми, болка при дефекация
• радиационен проктит: радиационен проктит е усложнение на лъчелечение в областта на таза, провеждано обикновено по повод на рак на простата, яйчниците, шийката на матката. Клиничните изяви могат да бъдат остри, подостри и хронични. Раните симптоми са гадене, повръщане, диарични изхождания, болезнени дефекации. Късните са запек или редуване на запек с диария, тенезми, кървене
• други уточнени болести на ануса и ректума: към други болести на анус и ректум се включват рядко описвани заболявания в областта. Проктитите са възпалителни заболявания на лигавицата правото черво, които могат да бъдат остри и хронични. Спонтанната перфорация е много рядко заболяване на правото черво. Перфорацията обикновено е усложнение на пролапс на ректум, възпалителни заболявания, язва, дивертикули, злокачествени заболявания и други и протича с тежко увреждане на общото състояние на пациентите
• болест на ануса и ректума, неуточнена: към тази група се включват болестни състояния, които дават оплаквания от общ характер и предстои да бъдат уточнени, като не могат да бъдат включени в някои от другите нозологични единици

Ранното уточняване на вида, особеностите и тежестта на уврежданията, локализирани в областта на ануса и ректума, позволява своевременна терапия и подобряване на прогнозата с намаляване риска от усложнения. Сред най-честите усложнения се включват тежко кървене, анемичен синдром, развитие на вторична инфекция, разпространение на болестния процес и други.

Поставяне на диагнозата

Поставянето на диагнозата при други болести на ануса и ректума обикновено изисква комплексен и целенасочен подход за уточняване и изясняване на редица находки, тъй като клиничното протичане на много от болестите е идентично, а е необходимо диференциране на отделните болестни единици една от друга.

За поставяне и потвърждаване на диагнозата е необходима обстойна обработка на данните, получени от следните изследвания и диагностични подходи:

• данни от анамнезата: информацията, получена при разпита на пациентите, обикновено има слабо информативен характер и не допринася съществено за поставянето на диагнозата, но може да хвърли светлина върху изясняването на въздействието на някои рискови фактори, наличие на подлежащи заболявания, травматични инциденти, оперативни интервенции, лъчетерапия в близкото минало и други
• клинико-лабораторни находки: физикалните находки и особено находките от извършеното ректално туше могат да са изключително полезни в откриването на някои от заболяванията. Проктологичното изследване позволява оценка на патологичните находки и макар в някои случаи да има важно значение за поставяне на диагнозата, за потвърждаване на предполагаемото заболяване често са необходими допълнителни, образни изследвания. Лабораторните изследвания се назначава обикновено за оценка на общото състояние на пациента (данни за някои усложнения, засягащи хемопоезата, находки за тежко възпаление и/или инфекция и други)
• образни методи на изследване: с най-голямо информативно и диагностично значение са данните, получени в хода на образните и/или инструментални изследвания, като за целта най-често се назначават ендоскопско изследване, ултразвукова диагностика (ехография), по преценка на лекуващия лекар могат да се назначат рентгеново изследване, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други

Диференциалната диагноза е изключително широка и включва различаване на отделните заболявания, включени в рубриката, едно от друга, но и тяхното различаване от други, срещани по-често в практиката аноректални увреждания с възпалителен, инфекциозен или неопластичен характер.

Лечение при други болести на ануса и ректума

Терапевтичният подход при пациентите с някои от заболяванията, включени в рубриката други болести на ануса и ректума, се определя строго индивидуално, като с най-голямо значение са особеностите и тежестта на болестния процес, наличието на подлежащи заболявания, данни за развили са усложнения, както и диагностичните находки при отделните пациенти.

Най-общо терапията бива два основни вида, а именно консервативна (използват се неоперативни методики, лекарствена терапия, хигиенно-диетичен режим и общи мерки) и хирургична в зависимост от гореизброените фактори:

• медикаментозно лечение: лекарствената терапия е основна в лечението на много от заболяванията, като включва локално или системно приложение на различни лекарства. Често се назначават препарати за лечение на констипацията (лаксативни средства), противовъзпалителни агенти, аналгетици (за обезболяване), антибиотици (при данни за инфекция или превантивно при нужда от оперативна намеса), кортикостероиди и други
• хигиенно-диетичен режим: промени в начина на хранене се назначават при данни за констипация и/или диария, както и при доказване на диетично индуцирано развитие на болестта. Препоръчва се повишаване вноса на растителни влакнини (фибри), пресни плодове и зеленчуци, бяло месо, пълнозърнести храни. При нужда от оперативна намеса се преминава към парентерално хранене, а впоследствие към течни, кашави, меки храни, а захранването става постепенно при стабилизиране състоянието на пациента
• оперативно лечение: хирургична намеса се налага при липса на ефект от консервативните мерки, при липса на друга алтернатива, както и при развитие на тежки усложнения, по преценка на лекуващия лекар. Предпочитат се минимално инвазивни методики, които крият нисък риск от развитие на странични ефекти и усложнения и се отличават с бърз възстановителен период

Липсва разработена специфична профилактика, препоръчват се общите превантивни мерки, насочени към отстраняване или минимизиране действието на наличните известни рискови фактори.

Прогнозата при други болести на ануса и ректума се определя индивидуално за всеки отделен пациент, като с важно прогностично значение са особеностите, тежестта и давността на болестния процес, както и терапевтичният отговор спрямо приложените лечебни мерки.

Заглавно изображение: CC0 Public Domain