Радиационен проктит МКБ K62.7

Към рубриката други болести на ануса и ректума се включва и развитието на радиационен проктит. Както подсказва и самото наименование на заболяването, състоянието се развива обикновено след провеждане на лъчетерапия за лечение най-често на онкологични заболявания в тазовата област (рак на колона и ректума, овариален карцином, тумор на простатата и други), като може да се развие различно дълъг период след провеждане на терапията. Симптомите наподобяват тези, изявяващи се при други заболявания в областта, като ранното лечение намалява риска от развитие на различни по вид усложнения,

Радиационен проктит: етиология, особености, симптоми

Радиационният проктит е неприятно усложнение на лъчелечението в тазовата област, което се извършва при някои ракови заболявания на простатата, яйчниците, матката, маточната шийка, колона и други.

Симптомите започват обикновено след експозиция от 5000 rad. Към предразполагащите фактори за развитието на състоянието се отнасят предшестваща коремно-тазова хирургия, тазово възпалителни заболявания, сраствания в корема, хипертензия, захарен диабет (особено дългогодишен и лошо контролиран), слабо телосложение, съединителнотъканни заболявания и съпътстваща или предишна химиотерапия, някои автоимунни и възпалителни заболявания на интестиналния тракт и други.

Наблюдаваните промени при радиационен проктит могат да бъдат остри, подостри и хронични. Острите изменения възникват по време на или веднага след облъчване и са под формата на хиперемия (зачервяване), оток, възпалителна инфилтрация на лигавицата. Могат да се образуват крипт абсцеси, състоящи се от клетки на острото възпаление, еозинофили, лигавицата може да се разязви.

Подострите и хронични изменения започват между два и дванадесет месеца след лъчетерапията. Субмукозата става удебелена и фибротична, в артериолите се развива подуване на ендотела с ендартериит и фиброза на съединителната тъкан.

Тези патологични изменения обуславят исхемия на ректалната тъкан и предразположеност към кървене, разязвяване, стриктури и фистули, които са сред най-честите усложнения при неглижиране на проблема.

Клиничното протичане показва известна вариабилност при отделните пациенти, като зависи основно от давността на болестните изменения и здравословното състояние на пациентите.

Ранните симптоми се развиват една до две седмици след лъчетерапията, като характерни са гадене и повръщане, крампи и водниста диария, чести позиви за дефекация, придружени от болка и тенезми (болезнени позиви за дефекация), мукозно течение от ректума, както и кървене при наличие на улцерации. Тези симптоми обикновено отминават за няколко месеца без лечение. При развитие на усложнения, както и по преценка на наблюдаващи лекар могат да се приложат консервативни подходи в овладяването на проявите и подобряване комфорта на пациентите.

Късните симптоми се появяват в интервал от 3 месеца до десетки години след лъчетерапията. Пациентите с хронична лъчева травма на правото черво се изявяват със симптоми на проктит, включващи обикновено тенезми, ректално течение или кървене от ректума, диария, запушване на червото. Запушване на червото е резултат от стесняване на ректума и блокира изхожданията. Понякога се установява запек, възможно е и образуване на фистула към съседни органи. Кървенето може да бъде минимално или тежко, изискващо хемотрансфузия.

Сред най-честите усложнения се включват развитието на язви в областта, анемия с различна тежест, фистули, тежка хеморагия, вторична инфекция и други.

Диагностика и лечение при радиационен проктит

Поставянето на диагнозата при радиационен проктит обикновено не създава съществени затруднения за опитните клиницисти, като често състоянието се подозира от данните, снети от анамнезата и физикалния преглед, но за потвърждаване и доуточняване на състоянието са необходими и други изследвания.

Диагностично при радиационен проктит е налице анамнеза за лъчетерапия на таза по повод малигнено заболяване, която може да е извършена скоро (седмици, месеци) или преди повече от година. Физикалните находки показват известни особености при някои пациенти, но за потвърждаване на диагнозата са необходими резултатите от образните методи на изследване. Извършват се ректоскопия, колоноскопия за локализиране на лезията, причиняваща кървене, а при нужда и други изследвания, като компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс.

Лабораторните изследвания и извършването на фекален тест подпомагат установяването и уточняването на развили се усложнения (кървене, анемичен синдром, данни за инфекция и други). При много от пациентите се назначават и съответните изследвания за доказване на подлежащи предавани по полов път заболявания, които могат да се окажат и допълнителна причина за развитието на проктит.

Диференциалната диагноза включва възпалителни, инфекциозни, неопластични и автоимунни заболявания в областта, които протичат с идентични симптоми.

Терапевтичният подход при пациентите, диагностицирани с радиационен проктит, се определя строго индивидуално, като с важно значение са давността и тежестта на симптомите, наличието на развили се в хода на увреждането усложнения, наличие на други подлежащи заболявания, както и общото състояние на пациента и някои индивидуални особености.

Лечението на радиационния проктит най-общо може да бъде консервативно или оперативно. Към първото се отнася терапията с различни медикаменти (кортикостероиди, деривати на аминосалициловата киселина, сукралфат и други). За облекчаване проявите при упорита констипация се назначават подходящи лаксативи, промени в храненето и хранителните навици, повишаване на двигателната активност и други. При продължително и неовладяно кървене, се използва аргонов лазер или електрокоагулация. Като вариант може да се приложи хипербарна оксигенация, както и използване на формалин. При данни за подлежаща инфекция е уместно назначаването на подходяща антибиотична терапия.

Лекарствата, използвани в консервативното лечение на заболяването, могат да се прилагат локално, под формата на клизми и свещички или парентерално в зависимост от особеностите в протичането на болестния процес.

В случаите на неконтролирано кървене или формиране на тазови фистули, както и при развитие на други усложнения и тежко протичане на състоянието с липса на ефект от консервативните мерки, се предприема хирургично лечение. Препоръчват се процедури в малък обем и с минимално инвазивен характер, от гледна точка на намаляване риска от развитие на следоперативни усложнения (вторични инфекции, сепсис, фистули, хеморагия и други). Оперативното лечение често се последва от подходящи консервативни мерки и грижи за пациентите до пълно възстановяване.

Прогнозата при радиационен проктит се определя индивидуално при всеки пациент в зависимост от особеностите в протичането на болестния процес, наличието на усложнения, както и своевременното назначаване на подходящо лечение.

Заглавно изображение: CC0 Public Domain