Анален полип МКБ K62.0

Към рубриката други болести на ануса и ректума се включва развитието на анален полип. По същество състоянието се характеризира с развитие на неопластична (туморна) или нетуморна полипоидна лезия, изхождаща от областта на ануса (лумена на ануса), която е видима при макроскопско изследване, показва различни особености и връзка с други заболявания и макар често да не води до развитие на сериозни оплаквания изисква навременно лечение, поради известен риск от преминаване на нетуморните в туморни лезии и разпространение на увреждането.

Анален полип: етиология, особености, симптоми

Полипът на анус представлява най-често доброкачествено новообразувание на ануса или нетуморно образувание. По строеж могат да бъдат липоми, фиброми, аденоми, миксоми, тератоми, дермоиди, ангиоми, папиломи и се различават само микроскопски.

Редките хемангиоми в тази област могат да бъдат различени и макроскопски, като сигнал за тях обикновено дава кървенето. Анален полип се развива от кожните гънки около ануса, като се разраства маса с големина на череша, с червеникав цвят, мека консистенция и липса на болки. Повърхността на тумора лесно се разранява и кърви.

Има няколко вида полипи на ануса:

• възпалителни: възпалителни полипи се появяват поради възпаление от нараняване или подлежаща инфекция
• лимфоидни: лимфоидни полипи се причиняват от свръхрастеж на лимфната тъкан
• хипертрофични: хипертрофични анални полипи са доброкачествени новообразувания на съединителната тъкан, които са обхванати от плоски епителни клетки

Различават се три типа полипи в зависимост от техните особености, а именно тубуларни, вилозни и смесени, които се различават по хистологичния си строеж. Повърхността на тубуларните полипи е гладка. Повърхността на вилозните аденоми наподобява кадифе и често са покрити със слуз, имат повече лобове или дълбоки бразди. По консистенция тубуларните полипи са жилави, а вилозните са мековати. Хамартомите и възпалителните полипи са зърнести и „чупливи”.

Формата на тубуларните полипи е най-често сферична, а на вилозните е неправилна, на ювенилните (полипи в детска възраст) често е продълговата, на възпалителните може да бъде разнообразна. Цветът на аденома зависи от особеностите в неговото кръвоснабдяване. Обикновено хиперпластичните и малките тубуларни полипи са с цвят на околната лигавица, вилозните са розово-сивкави, ювенилните са наситено червени. Мукозата (лигавицата), която покрива полипа, е гладка, а околната лигавица е подвижна, лъскава и неинфилтрирана.

Не е напълно изяснена етиологията на заболяването, но редица фактори се спрягат като рискови.

Такива са например наличието на генетична предразположеност (близки родственици с полипи по хода на интестиналния тракт), наднормено тегло и затлъстяване, непълноценно хранене (намален внос на фибри, повишен прием на мазнини), вредни навици (тютюнопушене, системна консумация на алкохол).

Състоянието се среща по-често във възрастта след 50 години, както и при наличие на някои подлежащи заболявания (например болест на Crohn, дългогодишен и лошо контролиран захарен диабет и други).

Клинично протичат безсимптомно или предизвикват отделяне на оскъдно количество кръв и/или слуз в изпражненията. Могат да провокират развитие на констипация (запек) или диария, като понякога аналните полипи могат да причинят дискомфорт и болка при дефекация. Наличието на някои от тези симптоми за продължителен период от време е причина за провеждането на изследване и диагностициране на полипите. Доказването на анален полип е индикация за неговото отстраняване поради високия риск за злокачествено израждане.

Най-честото усложнения при наличието на анален полип (при закъсняла диагноза, при липса на лечение) е малигнено израждане на лезията и риск от разпространение на процеса.

Диагностика и лечение при анален полип

Поставянето на диагнозата при анален полип обикновено не представлява затруднение за опитните клиницисти. Диагностиката на болестта често се осъществява въз основа на характерните находки от физикалния преглед, но за определяне на особеностите на болестния процес, вида на полипа и малигнения му потенциал са необходими задълбочени изследвания.

Анамнезата е слабо информативна, като може да изясни въздействието на някои рискови фактори (вредни навици, грешки в диетата, подлежащи заболявания). Клиничните находки са характерни, тъй като лезията е достъпна за оглед и палпация.

Лабораторни изследвания се назначават обикновено за оценка на общото състояние и ранно установяване на анемичен синдром в резултат от слаби хеморагии, като се прави и обща оценка на коагулационния статус и електролитния баланс.

Основни методи за диагностика са ректоскопията и фиброколоноскопията, като при тяхно извършване се взема материал за хистологично и цитологично изследване. Те подпомагат значително и диференциалната диагноза и различаване на аналния полип от други протичащи идентично заболявания, както и установяване на недиагностицирани подлежащи интестинални увреждания.

Терапевтичният подход при пациентите с анален полип се определя индивидуално в зависимост от диагностичните находки и особеностите на болестния процес. Дефинитивното лечение се състои в ексцезиране (отстраняване) на тумора. Ако не се предприеме навременно лечение, туморът може да покаже злокачествено израждане, което затруднява последващата терапия.

Вероятността за малигнена дегенерация според различни източници се изчислява средно на 30 до 50 процента. Малигнената дисплазия е по-тежка по периферията на полипа, но терапевтичното поведение се определя от състоянието на структурите в контакт с крачето. Когато крачето на полипа е инфилтрирано от атипични жлези, преценява се, че полипът е малигнено трансформиран, т.е. касае се за ранен карцином.

Проникването на малигнените изменения в субмукозата, където са разположени големите лимфни съдове, дава възможност за метастазиране в лимфните възли. В случаите, когато крачето на полипа е дълго, се създават условия за торквиране (завъртане), кръвоизлив и миграция на типични жлези в субмукозата. Това състояние се означава като псевдокарциномна инфилтрация и не бива да се преценява като карциномна инфилтрация.

Прилагат се комплексни мерки за отстраняване на лезията, намаляване риска от рецидив, намаляване опасността от възникване на усложнения.

Липсват разработени строго специфични профилактични мерки, като се прилагат общи мерки за превенция, включващи пълноценно хранене, редуциране на вредните навици, контрол и лечение на подлежащите заболявания, активен начин на живот и други, съобразно особеностите при конкретния пациент.

Прогнозата при анален полип се определя индивидуално, но при ранна консултация със специалист и предприемане на необходимите терапевтични мерки прогнозата е напълно благоприятна.

Заглавно изображение: CC0 Public Domain