Ректален полип МКБ K62.1

Към рубриката други болести на ануса и ректума се включва и развитието на ректален полип. Състоянието по същество представлява полипоидна лезия, която възниква в ректума и по хода на неговия лумен и обикновено е с неопластичен характер, като може да бъде доброкачествена лезия или злокачествена лезия.

Ранното посещение при специалист, диагностициране на състоянието и предприемане на съответните лечебни мероприятия значително намалява риска от развитието на различни по тежест усложнения и подобрява прогнозата.

Ректален полип: етиология, особености, симптоми

Ректалният полип представлява органична формация, която е закрепена на краче или широка основа и проминира (изпъква) в лумена на ректума. Ректалните полипи имат разнообразна морфологична структура, която определя и последващия лечебен подход.

Полипите на ректума се подразделят на следните основни видове:

• епителни: към епителните тумори се включват аденоми и аденоматозните полипи
• неепителни: към неепителните тумори се включват липоми, лейомиоми, фиброми, шваноми, хемангиоми, лимфангиоми и други
• псевдотумори: при тях са налице специфични особености, които ги различават от истинските туморни лезии

Аденомите са най-честите доброкачествени тумори на ректума. Голямото им клинично значение се определя от честотата и малигнения потенциал, който притежават. По-чести са при мъже на възраст над 40 години, като честотата значително нараства с напредване на възрастта.

Хистоморфологично аденомите се подразделят на три основни типа, а именно тубуларни, вилозни и смесени, като тяхното формиране е резултат на абнормен растеж на чревния епител.

Етиологията (причините) и патогенезата на ректалните полипи не е напълно изяснена, като се обсъждат различни теории и въздействие на различни рискови, провокиращи фактори. За възникването им има различни теории, като сред най-често обсъжданите фактори, благоприятстващи появата на ректален полип, се включват непълноценно хранене (диета, богата на мазнини и червено месо, намалена консумация на целулозна храна, често преяждане), хронични възпалителни изменения в лигавицата (болест на Crohn, възпалителни интестинални заболявания), проявени аномалии на мукозата в ембрионалния период, въздействие на недостатъчно проучени хормони, наследствени фактори.

Ректалните полипи най-често се локализират в ректосигмоидната област, като са разположени обикновено на гребена на лигавичните гънки. Главичката им е кръгла или елипсовидна, а крачето с различна дължина (средно между пет и седем сантиметра), но може и да липсва. В последния случай полипът е широко захванат за чревната стена.

Клиничното протичане при наличие на ректален полип или полипи показва известни вариации, като при някои пациенти се описва дълго безсимптомно протичане, докато при други са налице различен набор от симптоми.

Най-честите прояви на заболяването включват дискомфорт и болка ниско в корема, кървене и мукорея (особено при вилозните полипи). В някои случаи обилната загуба на слуз може да доведе до тежка хипокалиемия, хипопротеинемия и дехидратация, а продължително кървене води до различна по тежест анемия. Големите ректални полипи създават чувство за пълнота в ректума, незавършеност на дефекацията или обтурират (запушват) лумена и могат да причинят илеус. Малките ректални полипи (под един сантиметър) протичат безсимптомно и се откриват случайно.

Наличието на симптоми (промени в дефекацията, наличие на кръв във фекалните маси, болки, дискомфорт, постоянна тежест и други), персистиращи продължително време, изисква консултация със специалист за изясняване на причините, водещи до неразположението.

Основните усложнения, свързани със заболяването при неговото прогресиране, както и при липса на лечение, се състоят в малигнено израждане на лезиите, разпространение на туморния процес, нарушения в хемопоезата, свързани с кървенето, нарушения в електролитния баланс и други.

Диагностика и лечение при ректален полип

Поставянето на диагнозата при наличието на ректален полип обикновено не създава съществени затруднения на опитните специалисти.

Анамнезата (данни за наличието на подлежащи рискови фактори) и обективното изследване (особено находките от ректалното туше) насочват, но решаващи за диагнозата са образните методи на изследване (двойно-контрастно рентгеново изследване на дебелото черво, ендоскопия). Съществено значение има ендоскопската характеристика на полипите, която се базира на няколко показателя, а именно локализация, форма, големина, цвят, състояние на лигавицата, вид на крачето и хистологичната преценка.

Решаваща за диагнозата ректален полип е хистологичната характеристика на лезията след тотално отстраняване. Образната диагностика поставя или потвърждава диагнозата, като в същото време позволява оценка на тежестта на болестния процес, установяване на развили се усложнения, диференциране от други, идентично протичащи състояния, засягащи интестиналния тракт.

Терапевтичният подход при пациентите с доказан ректален полип се определя строго индивидуално в зависимост от тяхното общо състояние, диагностичните находки и особеностите на болестния процес.

Малките полипи се отстраняват чрез механична щипкова или кюретна полипектомия, докато ректалните полипи с по-големи размери се отстраняват ендоскопски или хирургично. След полипектомия болните остават на диспансерно наблюдение с цел мониториране на състоянието и своевременни мерки при първи признаци за развиващи се усложнения (инфекция, кървене, влошаване на подлежащи заболявания и други). Първият ендоскопски контрол се извършва средно след 45-60 дни от полипектомията (отстраняването на полипа), вторият се извършва по преценка на лекаря, средно след 3 до 6 месеца, а в следващите 2 години при нужда се назначават профилактични изследвания през 6 месеца.

Назначават се общи, комплексни мерки, насочени към подобряване на храненето и начина на живот като цяло (достатъчно физическа активност, редукция на теглото при нужда, пълноценно хранене, отказ от тютюнопушене, преустановяване приема на спиртни напитки и други), контрол и лечение при налични други подлежащи заболявания, както и редовни профилактични изследвания и консултация със специалист при наличие на първи прояви на болестта.

Прогнозата при ректален полип се определя индивидуално, като важно значение имат характерът и особеностите на болестния процес и ранната терапевтична намеса.

Заглавно изображение: CC0 Public Domain