Пролапс на ануса МКБ K62.2

Към рубриката други болести на ануса и ректума се включва също и развитието на пролапс на ануса (анален пролапс, пролапс на аналния канал). Състоянието показва различна честота в отделните възрастови групи, като своевременната медицинска намеса и адекватна терапия намаляват рисковете от развитие на различни по вид и тежест усложнения.

Пролапс на ануса: особености, симптоми

По същество под пролапс на ануса се разбира изпадане на аналната лигавица през аналния канал. Аналният пролапс е всъщност непълен пролапс на ректума.

Според вида на пролапса се различават няколко основни вида:

• непълен (инкомплетен) пролапс: в тази форма на състоянието се включват началните клинични форми на пролапса с пролабиране на анална лигавица
• пълен (комплетен) пролапс: в този случай изпадат всички слоеве на правото черво

При пролапс на ануса цялата стена на аналния канал излиза навън, като преминава непосредствено към аналната кожа без наличието на бразда. Наблюдава се при слаб тонус на сфинктера. Заболяването се среща средно до десет пъти по-често при жените в сравнение с представителите на мъжкия пол. Наблюдава се при малките деца (най-често под 3 години), както и в старческа възраст (след 60 години).

Етиологичните фактори за пролапс на ануса се подразделят най-общо на вродени (аномалии в развитието на мускулната система, аномалии в развитието на храносмилателната система и други) и придобити (различни ендогенни фактори и фактори от околната среда, някои придружаващи заболявания и състояния).

Предразполагащи причини за развитието на анален пролапс най-често са слабост в аналната област и слабост в закрепящия апарат. Анален пролапс може да настъпи и при чести диарии, в някои случаи и при тежка констипация (запек), аномалии в развитието на тазовото дъно, хемороидална болест, аденом на простата и други.

Клиничното протичане показва известна вариабилност при отделните пациенти в зависимост от провокиращите аналния пролапс фактори, общото състояние на пациентите и наличието на придружаващи заболявания и увреждания, като например упорит запек, продължителна диария, тежко физическо натоварване, както и от степента на пролабиране.

В началото пролабирането на аналната лигавица се явява след акта на дефекация и след това лигавицата се връща обратно. По-късно настъпва оток (подуване) и възпаление на лигавицата, което не позволява обратно прибиране. При продължителен пролапс наличното възпаление на лигавицата хронифицира, явява се персистиращ оток и венозен застой. При тези условия мукозата може лесно да некротизира, разязви и да се появи кръвотечение.

Според тежестта на засягането на сфинктерния апарат и сфинктерната инсуфициенция може да има инконтиненция (незадържане) само на газове, на газове и течни фекалии и най-тежката степен незадържане и на твърди фекални маси.

Липсата на своевременни мерки и съответното лечебно поведение крие риск от развитие на различни по вид и тежест усложнения, свързани с промените в лигавицата, които настъпват за сравнително кратък срок.

Сред възможните и най-често описвани усложнения при анален пролапс се включват улцерация (разязвяване), некроза, инфектиране и кръвотечение.

Поставяне на диагнозата и лечение при пролапс на ануса

Диагностичният подход при пациентите е комплексен, като поставянето на диагнозата обикновено не представлява особено затруднение за опитните клиницисти. Често диагнозата се поставя въз основа на анамнезата (характерни оплаквания, характерни подлежащи рискови фактори) и оглед на пациента. При извършване на ректално туше се опипва образувание с мека консистенция, като същевременно се изследват тонусът и съкратимостта на аналния сфинктер.

В редки случаи се налага назначаване на допълнителни изследвания, главно при диагностични затруднения, при съмнения за други подлежащи заболявания и неоплазми, както и при съмнения за развили се усложнения. Може да се наложи назначаване на лабораторни изследвания (оценка на общото състояние, находки за хеморагия, инфекция, възпаление), както и различни образни изследвания в зависимост от особеностите в състоянието на болния.

В диференциално диагностично отношение трябва да се имат предвид заболявания като хемороиди (външни, вътрешни или смесени), ректален полип, рак на ануса, инвагинация на дебелото черво, възпалителни и неопластични лезии в областта и други.

Терапевтичният подход при пациентите с доказан анален пролапс се определя строго индивидуално в зависимост от редица фактори (тежест и давност на болестния процес, наличие на усложнения, придружаващи заболявания, възраст и индивидуални особености на пациента).

Лечението на пролапс на ануса най-общо се подразделя на консервативно и оперативно. Консервативните методи като склеротерапия, електростимулация на сфинктерния апарат, физиотерапия и лечебна физкултура, промени в диетата за намаляване риска от диария и констипация, витаминни добавки и локални средства за подсилване на мускулния тонус и подобряване на кръвообращението се препоръчват само в началните стадии на заболяването, при липса на усложнения и добро общо състояние на пациентите.

По-често се налага оперативна намеса, като при възможност се предпочитат минимално инвазивни техники, отличаващи се с висока ефективност и кратък възстановителен период с нисък риск от постоперативни усложнения.

Използват се обикновено някои от следните видове оперативни методики, като например перианални операции, перианална проктосигмоидектомия, трансабдоминални операции и комбинирани операции в зависимост от конкретния случай.

Профилактичните мерки са насочени към намаляване въздействието на рисковите фактори (лечение на запек и диария, поддържане на добър мускулен тонус, лечение на подлежащи заболявания и други).

Прогнозата при пролапс на ануса се определя индивидуално, като при ранна консултация със специалист и предприемане на необходимото лечение е напълно благоприятна с минимални рискове от усложнения и допълнителни увреждания.

Заглавно изображение: freepik.com