Пролапс на ректума МКБ K62.3

Към голямата рубрика други болести на ануса и ректума се включва и развитието на ректален пролапс или пролапс на ректума. Състоянието представлява изпадане на част от ректума извън аналния канал, като макар да не е спешно състояние, изисква своевременна терапия във връзка с риска от развитие на различни по вид и тежест усложнения при персистиране на болестта.

Пролапс на ректума: етиология, особености, симптоми

Пролапс на ректума представлява инвертиране и изпадане на част или цялата стена на правото черво през ануса, оставайки периодично (първоначално се описва самостоятелно репониране и прибиране на участъка) или постоянно навън (с прогресията на болестния процес не е възможно самостоятелно прибиране на участъка).

В зависимост от особеностите на процеса се описват три основни типа на протичане, а именно външен пролапс (целият ректум изпада от ануса), мукозен пролапс (част от лигавицата на ректума изпада от ануса) и вътрешен пролапс (ректумът е започнал да изпада, но все още не е напуснал аналния канал).

Етиологията на заболяването обикновено е комплексна, като при много от пациентите не могат да се определят с точност причините, довели до развитието на ректалния пролапс.

Състоянието се описва по-често с напредване на възрастта (обикновено се наблюдава след 50 годишна възраст), като неколкократно по-често се засягат представителите на женския пол.

Предразполагащи фактори за поява на пролапс на ректума се явяват слабост на сфинктерния апарат, изразена дълбочина в предния сак на Дъгласовото пространство, слаба ректална фиксация, дълъг ректосигмоид и ректален мезентериум. Сред рисковите фактори, благоприятстващи развитието на пролапс, се включват обикновено:

• повишеното вътрекоремно налягане: подобно състояние се описва при упорита констипация, хронична кашлица, тежък физически труд
• засилена перисталтика: усилена перисталтика е налице най-често при някои възпалителни и/или инфекциозни интестинални заболявания, като колит, при хронична диария и други
• бременност и раждане: промените в хормоналния фон в комбинация с повишения натиск върху тазовата област, оказван от плода, както и самото естество при естественото (вагинално) раждане създават благоприятни условия за развитие на ректален пролапс
• неврологични увреждания: при някои заболявания, травми и увреждания на гръбначния стълб са възможни и различни по вид усложнения, включително ректален пролапс
• други подлежащи заболявания: състоянието се описва по-често при лица, страдащи от ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест), доброкачествена хипертрофия на простатата, някои паразитни инфекции (например шистозомиаза), болести, водещи до мускулна слабост, травми в областта и други

Клиничното протичане при пролапс на ректума показва някои особености при отделните пациенти, като проявите могат да варират в зависимост от провокиращите и предразполагащи фактори, наличието на други подлежащи заболявания и някои индивидуални особености от страна на пациентите.

Обикновено засегнатите съобщават първоначално за бучка в областта на ануса, която изпада след дефекация и впоследствие се прибира сама, като оставя неприятно усещане (описвано обикновено като усещането при сядане върху малка топка) и дискомфорт.

С прогресията на процеса пролапс настъпва не само при дефекация, но и при кихане, кашляне, физическо натоварване.

С напредване на процеса пролабиралата част от ректума не може да бъде репонирана самостоятелно или от пациента, водейки до затруднен контрол при дефекация, констипация (запек), дискомфорт, локални промени.

Състоянието няма спешен характер, но забавянето на терапията крие риск от развитие на различни по вид усложнения, като инфектиране, възпаление, некротични промени, разязвяване, гангренозни изменения и други.

Диагностика и лечение при пролапс на ректума

Поставянето на диагнозата при ректален пролапс обикновено не представлява съществени затруднения за опитните клиницисти, като много често състоянието се подозира още от находките от физикалния преглед, но често се налага провеждане на допълнителни изследвания с цел определяне тежестта на процеса, изясняване наличието на развили се усложнения, диференциране от някои други заболявания, особено такива с неопластичен характер.

Диагнозата пролапс на ректума се поставя обикновено въз основа на характерната анамнеза (субективни оплаквания, въздействие на определени рискови фактори, наличие на определени подлежащи заболявания) и данните от обективната находка. При огледа се отчита видът, формата и размерът на пролабиралото черво, като това се осъществява в състояние на покой и при напъване.

Образни и инструментални изследвания се назначават при част от пациентите с цел оптимизация на диагностичния процес и потвърждаване на диагнозата и особеностите на болестния процес. В зависимост от състоянието на болния могат да се назначат анална електромиография, анална манометрия, ехографско изследване, проктография, колоноскопия, проктосигмоидоскопия и други.

Фиброколоноскопия и иригография са необходими, за да се изключи наличието на друго заболяване на дебелото черво. При някои пациенти може да се наложи и извършване на компютърна томография и/или ядрено-магнитен резонанс.

Терапевтичният подход при доказан ректален пролапс се определя строго индивидуално в зависимост от възрастта и индивидуалните особености на пациента, тежестта на болестния процес и неговата давност. Най-общо лечението при пролапс на ректума бива консервативно (с помощта на различни средства и техники) и оперативно (с помощта на съответната хирургична намеса).

Консервативната терапия повлиява особено благоприятно пролапса при малките деца. Изисква се търпение и спазване на определени правила, като правилен хигиенно-диетичен режим, регулиране на дефекацията, поддържане на добра хигиена и системна внимателна мануална репозиция.

При възрастните пациенти обикновено състоянието се диагностицира на по-късен етап, като консервативното лечение често не е достатъчно за постигане на желания ефект и се налага оперативна намеса. При хирургичното лечение трябва да се отчитат възрастта, общото състояние, видът, степента и размерите на пролапса. В зависимост от изброените фактори може да се наложи извършване на абдоминална (коремна) или перинеална хирургична намеса, като се използват подходящи техники и при възможност с минимално инвазивен характер.

За ефективна превенция на ректален пролапс често се прилагат същите мерки, които се назначават за профилактика на запек, а именно пълноценно хранене с прием на достатъчно фибри, прием на достатъчно количество течности, редовна двигателна активност, поддържане на здравословно тегло, назначаване на лекарствена терапия при наличие на хроничен запек.

Прогнозата при пролапс на ректума се определя при всеки отделен пациент, като обикновено е благоприятна с нисък риск от развитие на сериозни усложнения. Навременната, индивидуализирана и целенасочена терапия и последващите мерки за превенция значително подобряват прогнозата при всички пациенти.

Заглавно изображение: CC0 Public Domain