Язва на ануса и ректума МКБ K62.6

В рубриката други болести на ануса и ректума се включва и развитието на язва на ануса и ректума (анална язва, ректална язва). Състоянието не се среща особено често в клиничната практика, като може да се дължи на различни подлежащи заболявания с възпалителен, автоимунен или неопластичен характер, както и на някои от техните основни прояви (например констипация).

Може да засегне представители от всички възрастови групи, като най-често се описва сред представителите на младата, активна възраст, както и лицата над 60 години. Ранното посещение при специалист и изясняване на причините, довели до поява на анална или ректална язва значително подобрява прогнозата.

Язва на ануса и ректума: етиология, особености, симптоми

Язвата на ануса и ректума представлява състояние, при което определена зона от стената на ануса или ректума се разязвява с формиране на рана и язва. Към това състояние се включва и така нареченият синдром на самотната ректална язва. Засягат се няколко зони на стената на ануса или ректума. Ректалната и аналната язва мога да причинят кървене и болка по време на дефекация.

Язва на ануса и ректума е рядко срещано заболяване и все още липсват данни за точните причини, които го предизвикват. Честотата на заболяването е изчислена средно на един до трима души на 100 000 население годишно. От заболяването боледуват с еднаква честота и мъжете и жените, като може да се развие във всяка възраст. По-голяма част от боледуващите са хора в младата, активна възраст, а една четвърт от всички пациенти са над 60 годишна възраст.

Етиологията на болестта не е напълно изяснена, но редица други заболявания в хода на своята прогресия могат да доведат до развитие на анална или ректална язва.

Една от основните причини за развитието на заболяването е пролапсът на ректума, състояние, при което част от стената на ректума излиза (изпада) през аналния отвор. Друга основна причина за анална или ректална язва е нараняване на лигавицата от преминаването на фекални маси при тежка констипация и различни стомашно-чревни и ендокринни увреждания, водещи до запек, тенезми (болезнени позиви за дефекация), нарушение в кръвообращението на ректалната или аналната стена (исхемия), както и при директна травма, чуждо тяло в ануса и ректума и други.

Някои системни заболявания също могат да се обсъдят като предразполагащ фактор за развитие на язва на ануса и ректума, като такива например са болести на щитовидната жлеза, метаболитни нарушения, възпалителни заболявания на интестиналния тракт, включително и улцерозен колит, болест на Crohn, както и дългогодишен и лошо контролиран захарен диабет и други. Хората с някои психични заболявания и личностови разстройства, като обсесивно-компулсивно разстройство, са изложени на по-висок риск от поява на ректални язви, като конкретните механизми за развитието на увреждането не са напълно добре проучени и изяснени.

Клиничното протичане на заболяването показва някои общи прояви и сходства при всички пациенти и редица допълнителни симптоми в зависимост от някои индивидуални особености, провокиращи фактори, други подлежащи заболявания.

Основните оплаквания на пациентите с язва на ануса и ректума включват ректално и/или анално кървене, което е отличителен белег за заболяването, болки по време на дефекация, тенезми (болезнени позиви за дефекация), запек или диария и болезнени спазми на ануса. Болката се локализира около ануса (перинеума) или долната част на гърба (сакралната област) и обикновено се описва като мъчителна, непрекъсната и не намалява след дефекация. При около една четвърт от пациентите липсват симптоми на заболяването и диагнозата се поставя при преглед по друг повод, като е възможен единствено лек дискомфорт.

Състоянието крие риск от развитие на различни по вид и тежест усложнения при липса на лечение и при неглижиране на състоянието, като сред най-честите усложнения се включват развитието на вторична инфекция, засягане на разположените в близост структури, хеморагия, образуване на абсцес, перфорация на стената на ануса или ректума и други.

Диагностика и лечение при язва на ануса и ректума

Поставянето на диагнозата при язва на ануса и ректума не представлява затруднение за опитните клиницисти, но са необходими задълбочени изследвания за установяване на причините, довели до формирането на ректалната или анална язва и съответно подпомагане на последващата терапия.

Често за поставяне на диагнозата са необходими данните от анамнезата (въздействие на някои рискови фактори, характерни субективни оплаквания) и физикалните находки.

Диагнозата се поставя с помощта на ректалното изследване (ректално туше). Зоната е чувствителна на допир и лесно кърви. По време на прегледа се опипва уплътнение в зоната на язвата. Може да се направи и рентгеново изследване с бариева каша. Диагнозата се потвърждава с помощта на ректосигмоидоскопия (ендоскопско изследване, при което с помощта на гъвкава тръба, фиброскоп, се оглежда стената на ануса и ректума). Лигавицата около язвата обикновено е надигната и уплътнена и хиперемирана (зачервена). По време на ендоскопското изследване може да се вземе материал чрез биопсия за хистологично изследване и доказване на диагнозата, както и подпомагане на диференциалната диагноза, особено при съмнения за неопластичен процес.

Диференциалната диагноза е широка и включва заболявания с различна етиология (неоплазми, възпалителни, инфекциозни и автоимунни процеси), които протичат с разязвявания в аноректалната област.

Терапевтичният подход при язва на ануса и ректума се определя строго индивидуално в зависимост от тежестта на проявите, наличието на усложнения, както и в зависимост от причините и подлежащите заболявания, допринесли за развитието на болестта.

Лечението на заболяването най-общи бива два основни вида, а именно консервативно (с помощта на медикаментозни средства, локална или системна терапия, неинвазивни и неоперативни методики) и оперативно.

Консервативното лечение включва лечение с аналгетици (обезболяващи), приложение най-често локално (при някои пациенти може да се наложи и системно лечение с обезболяващи), диета (храна, богата на фибри за улесняване на дефекацията), лекарства за лечение на констипацията (лаксативни средства, клизми). В зависимост от подлежащите причини и основни заболявания могат да се приложат и други средства и методи, включително противовъзпалителни агенти, имуномодулатори, антибиотици, витаминни добавки, локални и/или системни кортикостероиди, емолиенти и други. По преценка на лекуващия лекар може да се наложи и провеждане на биофийдбек лечение, психотерапия, когнитивно-поведенческа терапия и други.

При неуспех от консервативното лечение се прибягва към оперативно решаване на проблема, като най-често се налага извършване на местна ексцизия (премахване) на язвата и зашиване на дефекта. При наличие на пролапс на ануса и ректума се извършва съответното хирургично поведение за корекция на състоянието. Хирургичната ексцизия и зашиване на раната води до излекуване при около две трети от болните. Понякога, въпреки приложеното хирургично лечение, язвата може да рецидивира (да се появи отново).

Основните профилактични мерки са насочени към превенция на констипацията (подходяща диета, прием на достатъчно течности, достатъчна физическа активност, прием на лаксативи), лечение и контрол на наличните подлежащи заболявания, както и ранно посещение при специалист при първи прояви на болестта.

Прогнозата при язва на ануса и ректума се определя индивидуално при отделните пациенти, като своевременното диагностициране, изясняване на етиологията и назначаване на подходящо лечение обикновено се асоциират с благоприятна прогноза и нисък риск от усложнения.

Заглавно изображение: freepik.com