Други болести на червата МКБ K63

В рубриката други болести на червата се включват различни интестинални заболявания, някои от които се развиват в хода на други подлежащи инфламаторни изменения, като общото между много от тях е идентичното клинично протичане и методи за диагностика и лечение. Ранното разпознаване на проявите, посещението при специалист и провеждането на целенасочена терапия се асоциират с по-добра прогноза и намален риск от развитие на усложнения, свързани с болестта.

Причини и рискови фактори за поява на интестинални заболявания

Различните болести, включени в рубриката, често остават с непълно изяснена и уточнена етиология, тъй като редица причини, рискови фактори, включително и подлежащи заболявания могат да съдействат и благоприятстват развитието на болестния процес.

Към най-често обсъжданите рискови фактори и причини, водещи до поява на заболяванията, включени в рубриката други болести на червата, се включват:

• възраст: с напредването на възрастта нараства и рискът от поява на интестинални увреждания като по-често заболяванията се описват около и над 50 години
• вредни навици: редица вредни навици, като например тютюнопушене, системна консумация на алкохол, преяждане, непълноценно и нездравословно хранене, заседнал начин на живот със сведена до минимум двигателна активност и други могат да провокират развитието на чревни увреждания
• генетична предиспозиция: при някои от заболяванията се наблюдава висок риск от развитието им при наличие на генетична предиспозиция и близки родственици с подобни увреждания
• инфламаторни интестинални заболявания: някои заболявания с възпалителна и/или автоимунна етиология, засягащи стомашно-чревния тракт, като например болест на Crohn и улцерозен колит, се асоциират с повишен риск от развитие на други чревни увреждания
• други системни заболявания: редица системни заболявания с различна етиология, като например дългогодишен и лошо контролиран захарен диабет, метаболитни и ендокринни нарушения, язвена болест, неоплазми и други създават благоприятни условия за развитие на чревни увреждания
• предшестваща операция или онкологично лечение: някои от заболяванията се асоциират с повишен риск от развитие в различно продължителен период след определена оперативна интервенция в коремната област. Онкологичната терапия (химиотерапия, лъчетерапия), както и травмите в коремната област, също се считат като рискови фактори за развитие на различни чревни увреждания

Изясняването на причините и рисковите фактори, довели до развитието на болестта, имат важно значение от една страна за създаване на план за оптимизация на лечението и от друга страна за ефективна профилактика и намаляване риска от последващ рецидив (препоръчва се отстраняване на рисковите фактори или минимизиране на тяхното въздействие).

Други болести на червата: видове, особености и симптоми

Болестите на червата са разнородна група от заболявания, причинени от различни етиологични фактори и отличаващи се със сходно клинично протичане (идентични симптоми, показващи вариабилност при отделните пациенти по отношение на тежест, степен на изява и давност на оплакванията).

В групата се включват следните интестинални заболявания:

• абсцес на червата: ограничено гнойно възпаление в чревната стена се означава като абсцес. Чревните абсцеси обикновено са усложнение на друго интестинално заболяване, като например дивертикулит, болест на Крон, улцерозен колит, инфекциозен колит и други. Клинично се изявява с коремна болка, в началото локализирана около абсцеса, след това дифузна, силна обща отпадналост, повръщане, остро появила се диария и повишена температура. Честотата на заболяването е относително ниска, което в комбинация с нехарактерното протичане често става причина за забавяне на диагнозата
• перфорация на червата (нетравматична): перфорацията на червата е нетравматично разкъсване на чревната стена, в резултат на което чревното съдържимо се излива в коремната кухина. Нетравматичните перфорации по-често се явяват усложнение на друго заболяване и в много редки случаи се развиват спонтанно. Перфорацията на червата води до възможност за бактериално замърсяване на коремната кухина с развитие на перитонит. Клинично се изявява с остро настъпила болка, започваща от мястото на перфорацията, висцерална, а след това обхващаща дифузно целия корем, налице е коремна резистентност и промени в нормалната перисталтика
• фистула на червата: чревната фистула представлява съединение между лумена на отделни сегменти на червата или между червото и кожната повърхност или друг коремен орган, през която се отделя чревно съдържимо или гной. Фистулите биват вродени и придобити (следоперативни, травматични, възпалителни), пълни (когато цялото чревно съдържимо се отделя) и непълни (когато се отделя само част от съдържимото), каналчести (когато червото е отдалечено от кожата и се свързва с каналчест вход) и гъбовидни (когато червото лежи непосредствено до кожата и се отваря като уста) и могат да засягат както дебелото, така и тънкото черво
• язва на червата: язвата е рана на тънкото и дебелото черво, която в началото засяга само лигавицата, а впоследствие може да обхване и мускулния слой на червото. Язвите на червата са често явление при наличие на подлежащи лимфоми, карциноми, болест на Крон, радиационен ентерит, исхемични промени в червото, системен лупус, но могат и да се развият при продължителна лекарствена злоупотреба. Язвата представлява дефект в чревната лигавица с неправилна, овална или кръгла форма и различен диаметър и дълбочина. Обикновено неусложнените язви не дават клинична изява или ако има симптоматика това е неопределена коремна болка. Язвите на червата клинично се изявяват с някои от своите усложнения (обструкция, кървене, пенетрация, перфорация)
• ентероптоза: ентероптозата представлява спадане (преместване надолу) или пролапс на червата. При чести бременности, рязка редукция на телесното тегло, асцит или коремни тумори се разхлабва прикрепващият апарат на червата, което води до преместването им надолу. Най-честите оплаквания, които дават болните с ентероптоза, включват усещане за дърпане в областта на гръбначния стълб, коремен дискомфорт, лесна уморяемост, запек и непостоянна тъпа болка в корема. В масовия случай състоянието протича безсимптомно и се открива случайно, при изследване по друг повод
• полип на колона: полипи на колона представляват доброкачествени тумори от епителен произход, като биват единични и множествени полипи, локализирани най-често в лявата половина на дебелото черво. Полипите са окръглени, бледорозови туморчета на краче или на широка основа, развиващи се от лигавицата. Някои от полипите показват склонност към ракова дегенерация. В повечето случаи полипите протичат безсимптомно и се откриват при ендоскопски изследвания или по време на операция. Главен признак на полипите е кръвотечението, като болните могат да имат болки в корема, честа дефекация, обилно отделяне на слуз и кръв при дефекация, периодични обилни ректални кръвотечения и болезнени диарии
• други уточнени болести на червата: други болести на червата са чревни нарушения, които дават симптоми и признаци на чревно заболяване, най-често гадене и повръщане, коремна болка, подуване, запек или диария, промяна в изхожданията, кръв в изпражненията, метеоризъм и други
• болест на червата, неуточнена: при невъзможност за включване на конкретното заболяване към някоя от добре познатите нозологични единици се говори за неуточнена интестинална болест

Липсата на лечение при повечето от гореизброените заболявания крие риск от развитие на усложнения, като например различно по тежест кървене, анемия, вторична инфекция, септично състояние, малабсорбционен синдром, малигнено израждане и други.

Поставяне на диагнозата

Поставянето на диагнозата при други чревни заболявания изисква комплексен и целенасочен подход от една страна за уточняване и потвърждаване на диагнозата, а от друга страна за различаване от други, идентично протичащи интестинални заболявания.

За целта най-често се назначават следните диагностични подходи:

• данни от анамнезата: подробният и обстоен разпит на пациента има значение при изясняването на рисковите фактори, съдействали за развитието на заболяването и съответно може да подпомогне последващата терапия и профилактика чрез отстраняване на вредните навици, лечение на други подлежащи заболявания, преустановяване самоцелния прием на обезболяващи и други
• клинико-лабораторни находки: физикалният преглед може да установи палпаторна болезненост в определени региони или дифузно по целия корем, промени в перисталтиката и други. Извършването на ректално туше същи има информативен характер и подпомага диференциалната диагноза. С помощта на лабораторните изследвания може да се направи комплексна оценка на общото състояние на пациентите, като се извършват подробни кръвни изследвания, микробиологична диагностика, фекален тест за окултни кръвоизливи и други по преценка на лекуващия лекар
• образни и инструментални изследвания: с най-високо информативно и диагностично значение са находките от образните и инструменталните изследвания, като често се назначават ехографско изследване (ултразвукова диагностика), контрастна рентгенография на корема, ендоскопско изследване, а при нужда и наличие на сериозни диагностични затруднения и противоречиви резултати от другите методи може да се наложи провеждане на компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други

Диференциалната диагноза е широка и налага различаване на отделните заболявания, включени в рубриката едно от друго, но също и различаването им от интестинални и системни заболявания с различна етиология, водещи до идентични клинични прояви и диагностични находки.

Лечение на болестта

Терапевтичният подход при пациенти с някое от заболяванията, включени в рубриката други болести на червата, се определя индивидуално в зависимост от особеностите на болестния процес, диагностичните находки, общото здравословно състояние на пациента, наличието на усложнения, подлежащи заболявания и редица други фактори.

Терапията се подразделя най-общо на консервативна (неоперативна) и хирургична в зависимост от гореизброените фактори, като консервативната включва различни лекарства, методи, промени в храненето и други, които нямат инвазивен характер:

• лекарствена терапия: медикаментозното лечение е сред основните мерки, които се назначават, като в зависимост от оплакванията на пациентите се включват и съответните лекарства, като например антибиотици (при данни за инфекция или профилактично при нужда от операция), противовъзпалителни средства, кортикостероиди, обезболяващи, ензими, витаминни препарати, антиеметици, антидиарийни лекарства, очистителни средства и други
• хигиенно-диетични мерки: в зависимост от особеностите и вида на болестния процес се назначават съответните хигиенно-диетични мерки, като храненето на пациента следва да бъде съобразено и щадящо интестиналния тракт. При някои пациенти може да се наложи временно преминаване към течна диета и меки, кашави храни до стабилизиране на състоянието. При други промените в храненето могат да окажат и дългосрочен ефект, намалявайки рисковете от рецидив на заболяването
• хирургично лечение: оперативна намеса се налага в случаите при липса на ефект от консервативните мерки, наличие на развили се усложнения, липса на други алтернативи, както и по преценка на лекуващия медицински екип. Назначават се подходящи оперативни интервенции, като при възможност се предпочитат техники с минимално инвазивен характер с цел по-бързо възстановяване на пациентите и по-нисък риск от развитие на постоперативни усложнения

За обща профилактика срещу развитието на чревни увреждания се препоръчва пълноценно и здравословно хранене, приучаване към здравословни хранителни навици, регулярна физическа активност, редукция на стреса, контрол над подлежащите заболявания, както и ранна консултация със специалист при първи симптоми на болестта.

Прогнозата при други болести на червата се определя индивидуално при отделните пациенти, като важно значение имат видът и особеностите на болестния процес, общото състояние на пациента, ранната и ефективна терапия.

Заглавно изображение: freepik.com