Язва на червата МКБ K63.3

Към рубриката други болести на червата се включва и развитието на първична интестинална язва или язва на червата. Първичната язва на червата се среща рядко в клиничната практика, като протича неспецифично, имитирайки редица други интестинални заболявания и затруднявайки значително поставянето на диагнозата. Ранното откриване на заболяването и предприемането на необходимите лечебни мерки намалява риска от развитие на тежки усложнения и се асоциира с по-добра прогноза.

Язва на червата: етиология, особености, симптоми

Язвената болест е най-честото заболяване на храносмилателната система. Статистичните сведения от различни автори показват, че около една десета от населението през живота си получават язва на стомаха и/или червата. Язвите на тънките черва, дистално от дуоденума, са редки, а първичната интестинална язва се отличава с изключително ниска честота (по-висока е честотата на язвите, развиващи се като усложнения на други подлежащи заболявания с различна етиология).

По-често боледуват мъжете, като при първичната язва на червата съотношението мъже към жени е съответно четири към едно. Язвата на червата се наблюдава най-често в активна възраст с най-голям процент от засегнатите между 30 и 40 години.

Причините за развитието на първичната интестинална язва не са напълно изяснени. За възникване на язва на червата играят роля много фактори, които в крайна сметка водят до нарушение на равновесието между смилащата активност на стомашния сок и съпротивителните възможности на чревната лигавица, в резултат на което настъпват процеси на автофагия на лигавицата и образуване на язвен дефект в нея.

Повишение на стомашната секреция настъпва при разстройства във висшите регулаторни механизми в централната нервна система (кората на главния мозък и подкоровите центрове), под влияние на външни и вътрешни въздействия.

Разстройствата оказват влияние върху секреторната функция на стомашната и чревната лигавица, както по нервен, така и по хуморален път.

Язвите на червата много често се свързват с други заболявания, включително лимфоми, карциноми, радиационен ентерит, исхемия, болест на Крон, системен лупус еритематодес, болест на Бехчет, злоупотреба с някои лекарства. В много от случаите с тънкочревни язви не се намира специфична причина и състоянията се означават като идиопатични.

Възможни патогенетични механизми, които се обсъждат за възникването на язва, са инфекциозни, травматични, хормонални, нервни, съдови и анатомични фактори.

Патологоанатомията на язвената болест се характеризира с образуване на дефект в лигавицата на червата с кръгла, овална или неправилна форма, с диаметър от няколко милиметра до три сантиметра.

В зависимост от продължителността на заболяването язвеният процес може да придобие различни патолого-анатомични видоизменения. Пресните язви на дълбочина достигат до мускулния слой на чревната стена, имат меки ръбове и дъно. Язвите могат да претърпят обратно развитие и да зараснат с образуване на ръбец.

Хроничните язви с продължение на времето проникват в мускулния слой и могат да достигнат до серозата. Ръбовете и дъното им стават плътни, вследствие развитие на фиброзна и ръбцова тъкан. В своята еволюция първичната язва на червата може да проникне през всички слоеве на чревната стена и да премине в съседните органи (развива се пенетрираща язва). Ако се получи пробив в свободната перитонеална кухина, говори се за перфоративна язва.

Язвеният процес може да наруши целостта на кръвоносните съдове и да се получат кръвотечения с различна интензивност. Перфоративните, пенетриращите и кървящите язви представляват едни от най-честите усложнения на интестиналните язви.

Клиничното протичане при първична интестинална язва показва различни особености при отделните пациенти в зависимост от вида и тежестта на болестния процес, наличието на усложнения, общото състояние на пациента и други фактори.

При неусложнената язва на червата основен симптом е болката, която обикновено има постоянен характер (не е коликообразна) и може да бъде с различна сила. Болките често се придружават с поява на киселини, парене зад гръдната кост, тежест, понякога повръщане от рефлекторен характер. Общото състояние на болния обикновено не се нарушава.

При наличие на усложнения (обструкция, пенетрация, перфорация, хеморагия) общото състояние на пациента рязко се влошава и изисква спешна медицинска намеса.

Диагностика и лечение при язва на червата

Поставянето на диагнозата при първична интестинална язва често представлява трудност дори за опитните клиницисти във връзка с неспецифичното си протичане и необходимостта от многобройни и целенасочени изследвания.

Анамнезата е слабо информативна, но може да разкрие въздействието на евентуални рискови фактори. При обективното изследване се установява палпаторна болка в дълбочина, като други физикални находки може и да липсват. За диагностиката важно значение има контрастното рентгеново изследване, като най-характерен рентгенов симптом е наличността на добавена сянка (ниша) към контура на червата. Наблюдават се също деформации на стената в областта на язвата. Ендоскопското изследване доуточнява диагнозата като се наблюдават характерни находки.

Неусложнената язва на червата понякога дава незначителни кръвотечения, които не се проявяват клинично и се установяват само чрез лабораторно изследване на фекалиите (тест за окултно кръвотечение.

В редки случаи, при наличие на диагностични затруднения и противоречиви находки, може да се наложи извършване на компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други.

Терапевтичният подход при пациентите с първична язва на червата се определя строго индивидуално в зависимост от особеностите и тежестта на болестния процес, диагностичните находки и наличието или липсата на усложнения.

Лечението на неусложнената язва по правило е неоперативно и се провежда в амбулаторни условия. Назначават се промени в хранителния режим, медикаментозна терапия и общи мероприятия, като целта е подпомагане на възстановителните процеси и епителизация на язвата, предотвратяване на усложненията и облекчаване на симптомите. В зависимост от конкретния случай се назначават различни лекарства, като антисекреторни средства, витаминни добавки, гастродуоденални мукозопротектори, ензими и други.

Усложнените форми на язвата на червата се лекуват оперативно, като в много от случаите това се осъществява в спешен порядък. След успешната оперативна интервенция се назначават някои общи консервативни мерки до пълното възстановяване на пациентите.

Общите профилактични мерки за намаляване на риска от поява на първична язва на червата включват редукция на вредните навици, пълноценно хранене, контрол над подлежащите заболявания, редовни профилактични изследвания и други.

Прогнозата се определя индивидуално, като неусложнените форми се асоциират с по-добра прогноза и постигане на бърз и ефективен терапевтичен отговор.

Заглавно изображение: freepik.com