Полип на колона МКБ K63.5

Към рубриката други болести на червата се включва и развитието на полип на колона (интестинален полип). Състоянието се среща относително често, като обикновено протича безсимптомно, но в хода на своята прогресия крие риска от малигнено израждане и развитие на карцином, във връзка с което ранната диагностика и лечение (дори при наличие на единични симптоми) са от изключително важно значение.

Полип на колона: етиология, особености, симптоми

Полипите на колона се образуват от лигавицата на дебелото черво. Някои автори свързват полипите с карциномите на колона (повече от половината от карциномите на колона се свързват със злокачествено израждане на полипите). Полипите на колона са обикновено малки по размери, вариращи най-често от грахово зърно до размерите на череша.

Обикновено протичат напълно безсимптомни, като не дават никакви оплаквания, освен понякога кървене (което е с инцидентен характер и често се неглижира от пациентите). Наблюдават се най-често около 50-годишна възраст. Смята се, че при тези болни полипите са били налице още от младини с наличие на дифузна полипоза. Счита се също, че това заболяване е понякога фамилно и води по-късно (около 50-годишна възраст) към развитието на карцином.

Здравите клетки растат и се делят по контролиран начин. Мутации в някои гени могат да предизвикат неконтролируемо делене на клетките, което води до нерегулиран растеж и образуване на полип.

Фактори, които могат да допринесат за образуване на полип на дебелото черво включват:

• възраст: с напредване на възрастта нараства риска от поява и наличие на симптомите на интестиналните полипи, като повечето хора с полип на колона са над 50 годишни
• инфламаторни интестинални заболявания: възпалителни чревни заболявания като улцерозен колит и болест на Крон създават благоприятен терен за поява на полипи на колона
• фамилна обремененост: повечето пациенти с полипи имат друг член в семейството със същото заболяване
• вредни навици: тютюнопушене, системна консумация на алкохол, нездравословно хранене, заседнал начин на живот и други вредни навици повишават риска от развитие на интестинален полип
• проблеми с теглото: наднорменото тегло и особено затлъстяването създават по-висок риск от полипоза
• предшестващи полипи: анамнезата за предшестваща полипоза и/или рак на дебелото черво се асоциира с по-висок риск от рецидив на полипозата
• диабет: захарен диабет тип 2 с дългогодишно протичане и лош контрол повишава риска от развитие на интестинална полипоза
• генетични заболявания: по-висок риск от поява на полип на колона се описва при пациенти с някои вродени заболявания, като например фамилна аденоматозна полипоза, синдром на Гарднер, синдром на Peutz-Jeghers и други

Полипите на колона могат да се разделят според хистологичния им строеж най-общо на нетуморни, преканцерозни и неопластични, като преканцерозните от своя страна могат да бъдат аденоматозни полипи, хиперпластични, възпалителни полипи и други.

Хиперпластичните полипи са вторият най-често срещан тип дебелочревни полипи след аденоматозните. Те имат нисък потенциал за раково израждане, освен ако не са разположени в колон асценденс и има назъбен външен вид. По-голям потенциал за малигнизациия имат аденоматозните полипи. Възпалителните полипи са честа съпътстваща находка към улцерозен колит и болест на Крон.

Деветдесет и пет процента от полипите на дебелото черво не причиняват симптоми и се откриват случайно при колоноскопия, извършвана по друг повод.

При някои пациенти полипите на колона водят до поява на някои неспецифични симптоми, като например:

• ректално кървене: важно е да се обърне внимание на количеството и особеностите на отделената кръв, нейният цвят и наличието на други прояви
• промяна в цвета на изхожданията: появата на червени ивици в изпражненията или наличие на черни изхождания насочва към окултни кръвоизливи и наличие на кръв във фекалните маси
• промени в изхожданията: възможно е развитие на запек или диария, които продължават повече от седмица
• други общи прояви: възможни са абдоминална болка и дискомфорт, гадене и повръщане, развитие на желязо дефицитна анемия и други

Появата на някои от гореизброените симптоми налага консултация със специалист за изясняване на тяхната етиология.

Основното усложнение на полипите на колона е тяхната малигнизация с развитие на карцином на дебелото черво.

Диагностика и лечение при полип на колона

Ранното диагностициране на полипите намалява риска от малигнизация и развитие на колоректален карцином. Във връзка с тяхното често безсимптомно протичане полипите обикновено се откриват при извършване на образни изследвания по повод на друго подлежащо заболяване.

За диагностициране на полипите на колона с най-важно информативно значение са следните методи на изследване:

• ендоскопско изследване: колоноскопията и сигмидоскопията са методите с най-висока чувствителност за диагностициране на състоянието, като в хода на ендоскопското изследване се взима материал за биопсия и последващо хистологично уточняване на наличните полипи
• рентгеново изследване: контрастната рентгенография (с използване на бариева каша за контрастна материя) също е сравнително високо чувствителен метод, онагледяващ наличните полипи
• фекален тест: при извършването на фекален тест се откриват и доказват налични окултни кръвоизливи, като при позитивни резултати се налага извършване на ендоскопско изследване

Клинико-лабораторните находки обикновено имат слабо информативен характер, но могат да подскажат за наличието на подлежащи нарушения в хемопоезата (данни за развитие на анемичен синдром), находки, насочващи към възпаление или инфекция (които не са пряко свързани с полипозата).

Диференциалната диагноза включва различаване на отделните видове полипи едни от други, което се осъществява на базата на хистологичните находки.

Терапевтичният подход при пациентите с полип на колона включва неговото отстраняване и предприемане на необходимите мерки за намаляване риска от рецидив на състоянието. Обикновено лечението се състои в радикално отстраняване на полипа по ендоскопски път (в хода на диагностичния процес се извършва и лечението на болестта) с извършване на полипектомия. В редки случаи се налагат по-големи и мащабни оперативни интервенции с отстраняване на засегнатите части от колона.
Препоръчва се редовно проследяване на пациентите за ранно диагностициране и предприемане на необходимите мерки при рецидив на състоянието.

Основните превантивни мерки за намаляване риска от поява или рецидив на полипи на колона включват пълноценно хранене (с прием на достатъчно фибри и ограничаване на преработените и консервирани храни), прием на достатъчно витамини и минерали (особено витамин Д, селен, желязо, витамини от група В) с храната или под формата на хранителни добавки, поддържане на оптимално за възрастта и състоянието телесно тегло, редовна физическа активност, лечение и контрол на наличните подлежащи заболявания.

Прогнозата при полип на колона се определя индивидуално, като въпреки безсимптомното протичане не бива да се неглижира рискът от малигнизация.

Заглавно изображение: CC0 Public Domain