Дивертикули на дебелото черво без перфорация и абсцес МКБ K57.3

Към дивертикули на червата се включва и развитието на дивертикули на дебелото черво без перфорация и абсцес. Както насочва самото наименование на болестта, процесът обхваща само дебелото черво, като липсват данни за развили се усложнения.

Дивертикулозата на дебелото черво се среща предимно във възрастта над 60 години, като жените боледуват малко по-често от мъжете, но се описват географски различия.

Болестта се характеризира с локализация на процеса предимно в сигмоидна част на дебелото черво, много често стесняваща лумена и наподобяваща туморовиден процес.

Предполага се, че различни фактори играят роля в патогенезата на заболяването. Една от причините за образуване на дивертикули вероятно е приемането на бедна на фибри храна. Известно е, че храната, която е богата на фибри, има благоприятно действие върху стомашно-чревния тракт и благоприятства чревната моторика. Някои автори приемат генетичните фактори като причина за развитие на заболяването. Важна роля играят хронични заболявания на дебелото черво, хроничната констипация и colon irritabile. Допълнително въздействие оказват и някои вредни навици (тютюнопушене), честа употреба на нестероидни противовъзпалителни средства, продължително лечение с кортикостероиди и други.

Неусложнени дебелочревни дивертикули: особености, симптоми

Обикновено дивертикулите се образуват в лявата половина на дебелото черво, в пространството между тениите. В повечето случаи те са множествени и много рядко могат да бъдат единични. Роля за тяхното образуване играят три основни фактора, а именно нарушена моторика на дебелото черво, повишеното налягане в дебелото черво и наличието на слаби места в стената на червото.

Дивертикулозата на дебелото черво бива три основни вида в зависимост от особеностите в клиничното протичане, а именно дивертикулоза на дебелото черво без клинични проявления (безсимптомна форма на заболяването), дивертикулоза с клинична изява (налице са някои неспецифични прояви) и дивертикулоза на дебелото черво с усложнения (подробна информация може да намерите в раздел Заболявания: Дивертикули на дебелото черво с перфорация и абсцес).

При по-голямата част от болните дивертикулозата протича напълно безсимптомно, като състоянието може да остане неразкрито, а може и да бъде диагностицирано случайно, при провеждане на образни изследвания по друг повод.

При някои пациенти са налице различни по вид, интензивност и тежест клинични прояви, като основен симптом на заболяването е болката в корема. Тя е с коликообразен характер и нейната сила варира при отделните случаи. Може да бъде постоянна или периодична. Други прояви на дивертикулозата на дебелото черво са нарушен мотилитет, гадене, рядко повръщане, запек, придружен със слуз и кръв при дефекация, а често запекът се редува с диария.

Едно от най-честите усложнения на дивертикулозата е дивертикулитът (възпаление на дивертикулите). Причината за възникването на дивертикулит е задръжката на фекалии в образуваните джобове и възникване на ерозии, които благоприятстват възпалителен процес.

При наличие на възпалителен процес много често се долавя уплътнение и силна болезненост, налице е фебрилитет с изразена левкоцитоза. Дивертикулитът е една от причината за постоянно кървене, което води до анемия на болния. В някои случаи кървенето може да бъде профузно с признаци на остра кръвозагуба. В други случаи то може да е по-слабо, но да доведе до дефицит, като неговата проява да бъде само желязо дефицитната анемия.

При неусложнените дебелочревни дивертикули доминират нехарактерните прояви (болки, гадене, запек), което затруднява диагнозата и изисква провеждането на различни и многобройни изследвания.

Диагностичен подход

Поставянето на диагнозата при дебелочревни дивертикули без усложнения изисква комплексен, целенасочен и индивидуален подход, като основната цел е не само потвърждаване на диагнозата, но при възможност и изясняване на рисковите фактори, допринесли за нейното развитие, както и диференциране от други болести, протичащи с идентични прояви и находки.

Необходим е обстоен анализ на информацията, получена от следните диагностични методи:

• анамнеза и физикални находки: подробният разпит на пациентите може да хвърли светлина върху изясняването на въздействието на някои рискови фактори (диета, лекарства, вредни навици), както и да насочи към давността и тежестта на болестния процес въз основа на субективните прояви. Клиничният преглед показва различни находки при отделните пациенти (находки може да липсват, но може и да се установи различна по изразеност болезненост в някои абдоминални зони, промени в перисталтичната активност и други)
• лабораторни изследвания: лабораторните изследвания обикновено включват изследване на кръв (за установяване на дефицит, промени в електролитния баланс и кръвните редици, промени в активността на някои органи) и уринен анализ (обикновено за изключване на патология в отделителната система). Обикновено кръвната картина показва анемичен синдром, тъй като при много от пациентите е налице хронична слаба хеморагия. При наличие на инфекциозен процес е налице и типичната за инфекция лабораторна констелация. По преценка на лекуващия лекар може да се назначи и микробиологична диагностика, както и фекален тест (за доказване на окултни кръвоизливи)
• образна диагностика: с високо информативно значение са данните, получени в хода на образните методи на изследване, като може да се използват ехографско изследване, компютърна томография, рентгенография, ендоскопия и други. Най-голямо значение за поставяне на диагнозата има иригографията. Виждат се множеството джобчета, изпълнени с бариева каша с големина от половин до един и половина сантиметра в диаметър. Друго изследване, което се използва за поставяне на диагнозата, е фиброколоноскопията, при която може да се видят отвори в стената на червото. При съмнения за неопластичен процес може да се назначи и компютърна томография

Диференциалната диагноза най-често включва синдром на раздразненото черво, ентерит, ентероколит, улцерозен колит, колоректален карцином и други заболявания на интестиналния тракт с различна етиология (инфекциозна, неопластична, автоимунна).

Лечение на болестта

Терапевтичният подход при неусложнени дебелочревни дивертикули се определя строго индивидуално в зависимост от оплакванията на пациента, причините, довели до развитието на болестта и някои индивидуални особености в здравословното състояние на засегнатия (наличие на други подлежащи заболявания, прием на определени лекарства, възраст, алергии).

При неусложнена дивертикулоза на дебелото черво лечението най-често е консервативно (използват се подходящи медикаменти, промени в храненето, общи мерки) и по-рядко оперативно (извършват се определени манипулации, намаляващи риска от последващи усложнения).

Лечението при дивертикули на дебелото черво без перфорация и абсцес най-често включва комбинация от следните мерки:

• диета: промените в храненето играят голяма роля както за комплексното лечение, така и за профилактиката на болестта. При липса на сериозни оплаквания се прилага диета с богата на фибри (хранителни влакнини) храна, като се избягват дразнещи и пикантни храни и подправки, препоръчва се прием на достатъчно течности и активен живот, с достатъчно движение и физическо натоварване. Заседналият начин на живот, наднорменото тегло и затлъстяването предразполагат към поява на болестта и влошаване на протичането
• лекарствена терапия: медикаментозното лечение се определя строго индивидуално в зависимост от оплакванията на всеки отделен пациент. Така например при данни за инфекциозна компонента се назначава подходящо антибиотично лечение. При някои пациенти се назначават подходящи обезболяващи, спазмолитици, витаминни добавки, ензими, заместително лечение за корекция на подлежащ дефицит, лечение на анемията
• оперативна намеса: в редки случаи (при наличие на риск от усложнения, при подлежащи заболявания, създаващи риск от влошаване на протичането на дивертикулите, както и по преценка на лекуващия медицински екип) се налага назначаване на подходяща оперативна намеса. Най-често се назначава резекция на силно засегнат участък или манипулации за корекция на дивертикулите и възстановяване целостта на дебелочревната стена

Основните профилактични мерки за намаляване риска от поява на заболяването или влошаване на неговото протичане включват адекватни промени в храненето (пълноценен хранителен режим с набавяне на достатъчно влакнини, антиоксиданти, витамини, минерали, аминокиселини), редуциране на вредните навици, активен начин на живот, редовни профилактични изследвания, контрол и лечение на подлежащи заболявания на интестиналния тракт.

Прогнозата при дивертикули на дебелото черво без перфорация и абсцес се определя индивидуално, но при повечето пациенти е благоприятна, особено при ранно откриване на заболяването и предприемане на необходимите лечебни мероприятия.

Заглавно изображение: CC0 Public Domain