Дивертикули на червата на неуточнена част, с перфорация и абсцес МКБ K57.8

Към дивертикули на червата се включва и дивертикули на червата на неуточнена част, с перфорация и абсцес.

Дивертикулът е сляпо, торбовидно образувание на тънкото или дебелото черво. Дивертикулозата е безсимптомно протичаща форма на болестта, докато при възпаление на дивертикулите се развива дивертикулит.

Дивертикули на червата на неуточнена част, с перфорация и абсцес, е усложнение на възпалителен процес в стената при неточно локализирани дивертикули. Перфорацията се предизвиква най-често от повишеното вътрелуменно налягане и води до перитонит, хеморагия и други увреждания. Перитонит може да възникне и без перфорация, на базата на дивертикулит с разпространение на възпалителния процес по съседство. Друго тежко усложнение на неуточнени дивертикули е абсцедрирането им. Абсцесът се оформя или по съседство или при поява на дивертикулни микроперфорации.

Необходима е спешна медицинска намеса във връзка със сериозните рискове и опасност за живота на пациента от тежките усложнения и увреждания.

Особености и характерни симптоми

Етиопатогенетичните особености при дивертикулна болест все още не са напълно изяснени, като се предполага въздействието на някои рискови фактори. Като такива се считат неправилното хранене (диета, бедна на хранителни влакнини), честа употреба на някои медикаменти (обезболяващи, кортикостероиди и други), някои вредни навици, други подлежащи заболявания, инфекции, болести, водещи до слабост на чревната стена и други. Предполага се и действието на генетични фактори, фактори от околната среда, хроничен стрес и други.

Обикновено дивертикулната болест протича дълго време напълно безсимптомно, като при развитие на възпалително огнище под въздействието на различни фактори, се развиват и първите прояви. При някои пациенти са налице неспецифични симптоми (болка и дискомфорт в корема, усещане за тежест, гадене) дълго време преди появата на усложнения, като неглижирането на състоянието е сред основните причини за късното откриване на болестта и развитието на тежки усложнения.

Клиничната картина при усложнена, неуточнена дивертикулоза включва общи прояви, нехарактерни, неспецифични симптоми на фона на силно увредено общо състояние.

При възпалителни процеси в лигавицата на дивертикула (дивертикулит) могат да се наблюдават различни по тежест клинични прояви, като например гадене, повръщане на зловонни материи, силни и продължителни болки с излъчване към кръста, покачване на температурата, белези на интоксикация и други.

Перфорацията на дивертикула, перфоративният перитонит и абсцес клинично протичат с остра в началото локализирана болка, която може да ориентира към мястото на дивертикула, като болката впоследствие става дифузна по целия корем, повишена телесна температура в отговор на възпалението и инфекцията, обща интоксикация, а характерна лабораторна находка е изразената левкоцитоза.

При засягане на съседни органи се наблюдават допълнителни прояви, като е налице сериозен риск от дълготрайни увреждания при липса на адекватно и своевременно лечение.

Диагностичен подход

Диагностицирането на състоянието обикновено се осъществява в ситуация на спешност, поради което диагностичният подход е сведен до минимум, с използване само на безопасни за пациента, сигурни и бързи методи. Целта е за оптимално кратко време да се постигне потвърждаване на диагнозата и диференциране от други, протичащи идентично заболявания с цел предприемане на ефективно и своевременно лечение.

За диагностициране на болестта най-общо се използват следните диагностични похвати и подходи:

• клинико-лабораторни находки: в ситуация на спешност анамнезата и физикалните находки, като методи със слабо информативно значение, са поставени на заден план и за тях се отделя много малко време (най-често се извършват успоредно в хода на другите диагностични процедури). Лабораторните изследвания могат да покажат отклонения в хемопоезата, коагулационния статус, електролитния баланс, наличие на дефицити и други, като обикновено кръв се взима успоредно с поставянето на абокат (с цел спестяване на време)
• образна диагностика: образните методи на изследване показват най-високо информативно значение, но някои от тях с противопоказани при наличие на усложнения и тежко влошено общо състояние на пациента във връзка с риск от допълнителни увреждания. В ситуация на спешност в зависимост от състоянието на пациента може да се извърши ултразвуково изследване (ехография), компютърна томография, рентгенография (с повишено внимание при използване на контрастна материя) и в много редки случаи ендоскопия (ендоскопското изследване крие сериозен риск от нанасяне на допълнителни увреждания, перфорация, кървене). По преценка на лекуващия лекар може да се премине директно към оперативна намеса, по време на която едновременно ще се установи диагнозата и ще стартира ефективното лечение

Диференциалната диагноза е изключително широка и налага различаване от всички заболявания, протичащи с идентична на остър корем картина, редица болести на интестиналния тракт с неопластична, възпалителна или инфекциозна етиология.

Терапевтичен подход

Лечението при дивертикули на неуточнена част от интестиналния тракт с развитие на усложнения се определя строго индивидуално в зависимост от общото състояние на пациента и редица други фактори. Ефективното лечение е само оперативно (консервативният подход не може да доведе до желаните резултати и е противопоказан като основна мярка на лечение), като успоредно с хирургичното лечение се назначава подходяща медикаментозна терапия, мониторинг на основните жизнени показатели и някои общи мероприятия.

Най-общо лечението представлява комбинация от някои от следните (или всички) терапевтични методи:

• хирургично лечение: оперативната намеса включва резекция на засегнатите участъци, корекция на наличните нарушения, възстановяване на целостта и функционалната активност на интестиналния тракт и засегнатите по съседство органи. Операцията се извършва под пълна упойка и подходящи мерки и наблюдение на пациентите в следоперативния период за поява на усложнения (кървене, вторична инфекция, засягане на съдове, нерви, съседни органи)
• антибиотична профилактика: антибиотична профилактика се стартира малко преди започването на операцията и продължава най-малко 72 часа след това. Предпочита се интравенозният път на въвеждане на лекарствата, като се избират препарати с широк спектър, който би повлиял евентуалната патогенна флора (терапията е емпирична, поради ограниченото време и невъзможност за микробиологична диагностика и съответно изготвяне на антибиограма)
• реанимационни мероприятия: реанимационните мероприятия се определят индивидуално в зависимост от състоянието на пациента, като основната цел е стабилизиране на състоянието и проследяване на основните жизнени показатели

В първите няколко дни след операцията пациентите набавят необходимите хранителни вещества парентерално с помощта на специални интравенозни разтвори. По преценка на лекуващия медицински екип се преминава към течна диета и постепенно към меко-кашави храни. При стабилизиране на състоянието стартира захранване с твърди храни.

Прогнозата при дивертикули на червата на неуточнена част, с перфорация и абсцес, е сериозна във връзка със сериозните усложнения и бързото развитие на уврежданията. Своевременната медицинска и оперативна намеса, реанимация и антибиотична профилактика подобрява прогнозата и преживяемостта.

Заглавно изображение: CC0 Public Domain